Колиброви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за птицата. За българското издателство вижте Колибри (издателство).

Колиброви
Humming ggp.jpg
Selasphorus rufus
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Еуметазоа
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
подклас: Neornithes
инфраклас: Neognathae
разред: Apodiformes Бързолетоподобни
семейство: Trochilidae Колиброви
Научно наименование
Уикивидове Trochilidae
Vigors, 1825
Подсемейства

Колибровите (Trochilidae) са семейство бързолетоподобни птици, съдържащо две подсемействаPhaethornithinae и Trochilinae.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Най-дребните видове птици принадлежат към това семейство. Видът „пчелно колибри“ (Mellisuga helenae), тежи само 1,8 грама, а на дължина достига около 5 cm. Това го прави най-малката птица в света. Някои видове обаче имат значително по-едри размери, като например гигантското колибри (Patagona gigas), което е голямо колкото врабче. Краката са относително малки и неразвити. Опашката може да бъде с най-разнообразни размери и форма. Килът на гърдите е сравнително голям и добре развит.

Летателната мускулатура е много добре развита. Крилете са сравнително къси и заострени. Оперението на колибритата е често многоцветно с метален блясък. Притежават много малък брой пера — около 1 000, докато при другите видове птици те са над 25 000. Първостепенните махови пера са силно развити и са 10 на брой. Могат да летят много добре, да се задържат на място, както и да летят назад. Също така, могат да изпълняват всевъзможни акробатични фигури с голяма ловкост и скорост. Посоката на полета си сменят внезапно и рязко. По-дребните видове правят по около 50 маха с криле в секунда, като тази скорост по време на размножителните ритуали може да достигне до 200 маха в секунда.[1] Скоростта с която могат да се движат варира от около 15 m/s (54 km/h).

За разлика от повечето „нормални“ птици, чиито крила се движат нагоре-надолу по време на полет, при колибрите крилата се въртят, описвайки осморки, като едновременно с това произвеждат подемна сила както за издигане, така и за снижаване. Именно това им помага да застанат неподвижно на едно място във въздуха. Подемната сила се постига благодарение на създаването на вихър около предния ръб на крилата.[2]

Сърцето е изключително добре развито и относително голямо, като запълва около половината от телесната кухина. Сърдечната честота на колибритата е най-бързата в сравнение с всички животни, за да може да поддържа високия метаболизъм на птицата, както и температурата на тялото ѝ. Пулсът при някои видове достига до 1 000 удара в минута, а температурата ѝ е около 40°С. Интересна особеност е, че колибритата могат да поддържат постоянна температура на тялото си единствено по време на полет. Когато настъпи нощта, те изпадат в нещо като летаргия и за да се пести енергия, телесната им температура пада до към 15°С. В това състояние те могат да прекарат до 20 часа. По същия начин изпадат в летаргия и при недостиг на храна.

На размер мъжките екземпляри са сравнително по-малки от женските.

Разпространение[редактиране | edit source]

Colibri thalassinus в Панама

Колибрито обитава различни части на Северна и Южна Америка, от Аляска до Огнена земя, включително и Карибските острови, но са най-типични представители за влажните джунгли на Амазония. Колибрито е миграционна птица.

Начин на живот[редактиране | edit source]

Дневни птици, прекарват деня в летене и нощем изпадат във вцепенение, при което се понижава значително температурата на тялото. В по-голямата част от времето този вид птици живеят сами, като предпочитат компанията на други себеподобни единствено по време на размножителния период. През останалото време те яростно защитават своята територия, като в някои случаи проявяват агресия дори срещу по-големи от тях птици.

Хранене[редактиране | edit source]

Всеки ден, най-малката птичка на земята изяжда храна, равняваща се на половината ѝ тегло и изпива вода, колкото 8 други колибрита, взети заедно.

Колибритата се хранят със захар, която поемат предимно от нектара на цветята, заемайки сходна хранителна ниша с някои от насекомите в Европа. Събират нектар само от цветя, които имат над 10% захарност. Тъй като в нектара няма достатъчно протеини, аминокиселини и витамини за нуждите на колибрито, то трябва да си набавя такива от други източници като се храни с паяци, мушици и други дребни летящи насекоми. По време на хранене не кацат, а се задържат, летейки пред цвета. Приемат относително голямо количество храна — при по-дребните видове около два пъти повече от собственото тегло за ден. Дори и нектароядните видове се нуждаят от храна от животински произход. Определени видове са се специализирали да се хранят от точно определени видове растения и липсата на тези растения може да предизвика изчезването на популацията.

Размножаване[редактиране | edit source]

Женско колибри в гнездото си

Колибритата не образуват двойки. Женската построява гнездото, мъти и се грижи за малките сама, като през това време мъжкият охранява наоколо и понякога взема участие в храненето на малките.

Гнездото е дълбоко, чашковидно и много добре построено от пух, мъх и паяжина. Прикрепват гнездата си към клоните на цъфнали дръвчета, тъй като менюто им се състои основно от прашеца и нектара на цветчетата. Може да бъде неподвижно закрепено на клона на някое дърво или висящо. Паяжината я използват за да задържат частите на гнездото, а уникалните качества на паяжината позволяват гнездото само да се разширява заедно с растежа на малките. Размерите му са от големината на половин орех до едър грейпфрут. Обикновено е дълбоко и мътещата птица е изцяло, с изключение на човката, скрита в него.

Снасят най-често две, и по-рядко едно бяло яйце. При по-дребните видове яйцето е по-малко по размери дори от кафено зърно, а теглото му е около 2 mg. Женските мътят 14 – 20 дни. Малките се излюпват предимно през месец май и юни, голи и слепи. Апетитът на тези малки птички е напълно противоположен на нейния размер, и без никакъв проблем яде малки паяци и акари, но особено предпочита сладкия нектар на тропически цветя.

Излитат от гнездото на 20 — 25-ия ден. По подобие на възрастните, малките при недостиг на храна или при по-ниска температура изпадат в летаргия и родителите са принудени да ги стоплят и хранят насила, докато не се съвземат. По време на храненето (понякога до 140 пъти на ден) родителите обикновено не кацат, а стоят на място във въздуха над гнездото и изливат нектар в човките на малките.

Много от малките умират още през първата година от живота си, най-вече в периода на излюпване и когато напускат гнездото. Тези, които успеят да оцелеят доживяват максимум до около десет годишна възраст. Повечето видове обаче живеят от 3 до 5 години.

Храносмилателна система[редактиране | edit source]

Хранене по време на полет

Храносмилателният тракт на колибритата наподобява този на повечето птици – къс хранопровод, гуша, мек стомах и воденичка, дванадесетопръстник, панкреас, тънко черво (5 cm.), дебело черво и клоака. Имат голям черен дроб, но нямат жлъчен мехур.

Човка[редактиране | edit source]

Човката на колибрито е дълга и тънка, като при някои видове е по-дълга от останалата част на тялото, например „саблеклюно колибри“ (Ensifera ensifera). Формата и размерът на човката на някои видове колибрита е толкова специфична, че могат да се хранят от цветовете само на определен вид растения. Някои колибрита с по-къси човки не могат да проникнат през дългите и тесни чашки на цветовете. Тогава те пробиват основата на чашката и пият нектар от там, но в този случай растението не може да бъде опрашено.

Човката е покрита с кератинова обвивка. Състои се от горна и долна част.

  • Горната част (на латински: maxilla) леко припокрива долната, като при младите колибрита тя е груба и с назъбени ръбове.
  • Долната част е гъвкава, може да се разширява и огъва лако надолу.

Устна кухина[редактиране | edit source]

Eзикът на колибритата е много дълъг и тънък във формата на тръбичка, като в основата си се разделя на две и се захваща за черепа им. Всяка половина е покрита с фини реснички, наречени ламели. Когато езикът се намира вътре в човката, тези еластични ламели го обвиват, навивайки се в кръг около всяка негова половина. Когато езикът тръгне да се изважда от човката, за да се потопи в нектара, двете половини на езика се раздалечават, и ресните от ламелите се изправят. При последвалото плъзгане на езика обратно назад, власинките отново променят формата си, като се сгъват обратно, при което задържат част от течността, заключена между тях и половинката на езика, към която са захванати. Поетият по този начин нектар се всмуква през тясната човка на колибрито.[3]

Върхът на езика е покрит с косъмчета. Той може да се подава и близва 13 пъти в секунда, поради което изглежда, че колибрито смуче. В устната им кухина са разположени малко на брой вкусови луковици, необходими за бърза дегустация на нектара. Различават само сладкия вкус и по точно концентрацията на захар в него.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Chlorostilbon maugaeus

Колибритата играят важна роля за опрашването и съществуването на няколко вида растения. Поради стопанската дейност на човека, която ги лишава от естествените им местообитания, както и излавянето им заради красиво оцветената перушина, колибритата са намалили своята численост и много от видовете са включени в международната Червена книга. В семейството са включени близо 340 вида, обединени в около 100 рода.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Колибри - Най-малката птица на света Recordiori.com, Животни
  2. How Hummingbirds Fight the Wind: Robotic Wing May Reveal Answer ScienceDaily (Nov. 22, 2010)
  3. Как пие колибрито BezRamka.bg, Любопитно