Ледена шапка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вахтнайокутъл, Исландия.

Ледена шапка е ледена маса, която покрива по-малко от 50 000 km2 суша. По-големите от тази площ ледени маси се наричат ледени щитове.[1][2] Пример за ледена шапка е Вахтнайокутъл в Исландия.[3]

Ледените шапки не се ограничават от топографските особености на терена и могат да покриват и планини. За разлика от тях, ледените маси, които се органичават от топографските особености се наричат ледникови полета. Куполът на ледената шапка обикновено е центриран при най-високата част на масива. Ледът се стича навън от тази точка към периферията на ледената шапка.[1]

Ледените шапки имат значително въздействие върху геоморфологията на района, който заемат. Пластично извайване, издълбаване и други ледникови ерозионни характеристики стават видими след отдръпването на ледовете. Много езера, като например Големите езера в Северна Америка, са резултат от ледникова дейност.

Средната температура на ледниковите маси на Земята варира между −20 °C и −30 °C. Ядрото на ледената шапка има постоянна температура, която е между −15 °C и −20 °C.

Регион на голяма географска ширина, покрит с лед, се нарича полярна шапка (макар да не е строго ледена шапка, тъй като превишава максималната площ, посочена по-горе).[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Benn, Douglas. Glaciers and Glaciation. London, Arnold, 1998. ISBN 0-340-58431-9.
  2. Bennett, Matthew. Glacial Geology: Ice Sheets and Landforms. Chichester, England, John Wiley and Sons Ltd., 1996. ISBN 0-471-96345-3.
  3. Flowers, Gwenn E. Sensitivity of Vatnajŏkull ice cap hydrology and dynamics to climate warming over the next 2 centuries // Journal of Geophysical Research 110. 2005. DOI:10.1029/2004JF000200. с. F02011. Архивиран от оригинала на 2007-09-27.
  4. The National Snow and Ice Data Center Glossary