Моа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за птицата. За други значения вижте Моа (пояснение).

Моа
Moa mock hunt.jpg
Лов на Моа през 1908 г. (възстановка)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EX bg.svg
Изчезнал (началото на ХХ век)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
надразред: Paleognathae
разред: †Dinornithiformes Моа
Научно наименование
Уикивидове Dinornithiformes
Bonaparte, 1853
Синоними
  • Dinornithes Gadow, 1893[1]
Типов вид
Dinornis novaezealandiae Owen, 1843
Обхват на вкаменелости
бурдигалий – субатлантик, 17–0.0006 Ma
Моа

Моа (Dinornithiformes) са изчезнали гигантски нелетящи птици. Някои от видовете са сред най-високите съществували някога птици. Те са достигали около 3 метра височина и са обитавали Нова Зеландия. Смята се, че някои от видовете са унищожени от заселилите се в средновековието на островите маори. Вероятно последните екземпляри са изчезнали през 17 век. Към това семейство са принадлежали две подсемейства, 6 — 8 рода и 25 — 30 вида птици, които обобщено се наричат моа.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Двата големи Новозеландски острова плюс някои други по-малки: (Чапъл, Стюарт и др.). Различните видове са обитавали всички възможни хабитати от морското равнище до високо в планините (планината Кук — 2500 m н.в.). Срещали са се в гори, равнини, високопланински пасбища, блата.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Масивни и едри бягащи птици. Най-дребните видове са били високи около 0,4-0,6 метра, а най-едрите са достигали до 2,5-3,2 (3,6) (3,8) метра. Имали са средно дълъг клюн, дълги врат и крака, големи очи, атрофирали криле. Скелетът е бил близък до този на епиорниса, костната структура — до тази на щрауса, а перата — до тези на казуара. Теглото на моа е достигало 200 кг. Яйцата са тежали до 8-9 кг.

Начин на живот[редактиране | edit source]

Не се знае почти нищо. Известно е, че са били вегетарианци. Хранели са се със семена, корени, растения. Те самите са били плячка за гигантския орел Харпагорнис. Предполага се, че са отглеждали потомството си подобно на съвременните бягащи птици.

Допълнителна информация[редактиране | edit source]

Първи са започнали да ловят Моа — Морѝорите, но те са били твърде малобройни и се смята, че не са повлияли съществено на тяхната численост.

По-късно идват Маорите ( 14 век ) и започват основно да се изхранват с Моа. Освен това унищожават или тотално променят естествената им среда. Унищожават почти половината от горите на островите. В резултат на това птиците намаляват и в крайна сметка изчезват към началото на 17 век. За Моа споменава Дж. Кук, но неговото съобщение не се смята за достоверно. Първите кости от Моа пристигат в Европа през 1837 (1839) г.

Между 1843 и 1845 години, Ричард Оуен ( палеонтолог и зоолог) реставрира първият скелет. Малко по-късно сериозни изследвания върху птицата правят Уолтър Мантел и Фердинанд фон Хохщетен. Интересно съобщение за Моа прави Дж. Полък, който през 1831 година твърди, че е видял бедрена кост с прясно месо по нея в туземци на сев.остров. През 1868 г. сър Джордж Грей съобщава за туземци убили моа, която е видял с очите си. През 1959 г. световната преса разпространява снимки на Моа, които по-късно се оказват фалшиви. До сега са намерени стотици килограми кости, яйца. В Нова Зеландия не са рядкост древни маорски станове, биваци, огнища около които се намират кости от Моа със следи от сечива върху тях. През седемдесетте години Доминион — музей ( Уелингтън ) излиза с официално становище пред цял свят, че птиците от сем.(Dinornithidae) са изчезнали завинаги.

Източници[редактиране | edit source]

  1. bulletin florida state museum - UFDC Image Array 2 - University of Florida
  • BBC.Science&Nature:Animals

[1]

Външни препратки[редактиране | edit source]