Гоблин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гоблините (goblins) са приказни същества от фолклора и фентъзи-литературата, които обикновено се описват като зли, свадливи и пакостливи по характер и гротескно грозни на външен вид. В различните произведения, в които те са персонажи, им се приписват различни (понякога противоречиви) способности, физически характеристики и темперамент. Подобни са на гномите и троловете.
Варианти на името са gobblin, gobeline, gobling, goblyn, gobelinus, като се предполага че произхожда от Kobold (германски дух).
Гоблините се срещат в народни приказки от Франция, Уелс, Холандия, Естония и скандинавските страни. Известен гоблин от германската и скандинавската митология е Ерлкьоних (Erlkönig) или още Ърлкинг (Erlking), който примамва хора до опасни пропасти, за да загинат. Легендата за него е разказана в баладата „Ерлкьоних“ на Гьоте. Литературни творби, в които гоблини играят първостепенни роли, са:
- комедийната пиеса „The Goblins“ от сър Джон Съклинг (1638, Англия),
- поемата „Goblin Market“ от Кристина Росети (1859 England),
- детския фантастичен роман „The Princess and the Goblin“ от Джордж Макдоналд (1872),
- „Davy and the Goblin“ от Чарлз Карил (1884).
На български своеобразен еквивалент на „гоблин“ е „таласъм“. Романът на Клифърд Саймък „The Goblin Reservation“ от 1968 година е преведен като „Резерватът на таласъмите“.
