Диви хора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изображение на диви хора от Алберт Дюрер (1499)

Дивите хора са същества които се появяват в литературата, изобразителното изкуство и легендите на средновековна Европа. Дивите хора били познати много по рано в Азия, където още от древни времена се носят митовете за дивите хора живеещи в планината.

Терминология[редактиране | edit source]

Див човек е термин който се появява през средновековието в Европа[1] (на немски wilder mann, на италиански huomo selvatico а на френски е homme sauvage) и се употребява като нарицателно за същества приличащи на хора но нецивилизовани, които живеят в дивите недикоснати от цивилизацията кътчета.

Митове и легенди[редактиране | edit source]

Най ранните описани сведения за диви хора датират от Древна Месопотамия, като там се споменава за Енкиду или Енки. В Европа се говори за тях в митовете в Испания, славянските племена и също франкските племена, келтите и северните народи. В Азия се носят митове за различни диви хора, като в непал например се говори за Алмас и Йети. диви хора се срещат още в фолклора на Америка, Австралия и Африка.

Дивите хора в Европа[редактиране | edit source]

Диви хора на илюстрация от XV век.
Герб на Прусия с двама диви човека.

Дивите хора в Европа са познати почти на всички народи, като фигурират в техния фолклор. Най ранните сведения за диви хора в Европа датират от 9 век в Испания, като някои от тези легенди са взаимствани от франкските племена от Централна Европа. Там дивият човек е изобразяван, като същество което подтиква хората към грях чрез танц в кръг. Този танц се танцува от Мая, Оркус и Пела и който се хване на него трябва незабавно да се покая в църквата.

В слвянската митология се говори за "дивите горски люде":

Дивите люде (Горски люде, Люди дивие) в славянската митология са човекоподобни демони, целите покрити с тъмна козина, обитаващи гъстите планински гори. Ако човек неволно наближи бърлогите, където са оставени децата им, те се нахвърлят с крясъци върху него и го разкъсват. Понякога, обаче, могат да се смилят над изгубено в гората човешко дете и да го отгледат като свое.

В древноруските легенди дивите люди обитават далечни приказни земи. Сред тях някои са многоглави, други имат кучешки глави (песоглавци), птичи глави и крака, криле и пр. В „Слово о плъку Игореве“ и други източници, дивите люди се наричат просто диви: „Дивъ кличетъ връху древа“ или „уже връжеся дивъ на землю“.

Дивите хора в Азия[редактиране | edit source]

Тук в Азия са първите сведения за диви хора а именно легендата за Енкиду. Той бил получовек-полуживотно и бил покрит целия с косми и живеел заедно с животните, като се хранел, поил и подслонявал заедно с тях. Другият представител на дивите хора в Азия е Алмас, който обитава планинските земи на Азия и също като Енкиду е покрит с козина и е напълно нецивилизован.

Дивите хора в Африка, Австралия и Америка[редактиране | edit source]

В Австралия се носят легендите за Яуй. Яуй е същество обитаващо дивите недокоснати от цивилизацията кътчета, като там според месните аборигени то живее от прастари времена. За Голямата стъпка (Саскуоч) се говори в Северна Америка. Това е същество подобно на Йети и Яуй, което също като тях фигурира в митовете и легендите на месните индианци. В Африка се говори за Агогве. Дивите хора от Африка са известни от стари времена и се споменават в митовете на местните.

Дивите хора в изобразителното изкуство[редактиране | edit source]

Картината Битка в гората от Ханс Буркмайер изобразяваща сражение между рицар и див човек.

Изображения на диви хора има в храмове и мозайки по цял свят и при всички култури. в месопотамия се носи легендата за Енкиду и Гилгамеш[2] и на тази легенда са посветени много фрески и литературни творби. Дивите хора са били и обект на вдъхновение за много художници, какъвто е и Ханс Буркмайер, който през 1500/1503 рисува своята картина Битка в гората.

Дивите хора в литературата[редактиране | edit source]

Дивите хора се споменават и в много литературни творби. още през XIV век в поемата "Сър Гроуин и Зеления рицар"[3] В творбите на Толкин дивите хора са хората на мрака, източните и южните народи в Средната земя, които са попаднали под властта на злия Моргот през Първата епоха и в следствие са станали съюзници на Саурон през Втората и Третата епохи на Средната земя. друг автор използвал дивите хора е Тед Хюдженс[4], който включва тези създания в заглавие на свое стихотворение от 1967.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Бернхаймер (Bernheimer), стр. 20.
  2. Легендата за Енки и гилгамеш
  3. Representative Poetry Online, ANONYMOUS (1100-1945), Sir Gawain and the Green Knight, line 720
  4. Тед Хюдженс