Дете Дукадинче
| Дете Дукадинче |
Дете Дукадинче е юнак от българския юнашки епос, един от най-големите юнаци в народното творчество.
Думата дете/детенце в епическите народни песни понякога се включва в името на юнаци, които са деца на юнаци: Секула Детенце/Дете Секулово, Дете Новаково/Дете Татомирче, Груица Детенце, Дете Дукадинче; има обаче и друга група юнаци, които са си деца, но по сила понякога надминават и най-големите възрастни юнаци (като Дете Голомеше).[1]
За Дете Дукадинче в една от песните се споменава, че е на седем години.[2] Някои изследователи допускат, че Дете Дукадинче е юнак, свързан със семейството Дукадини, средновековни феодални владетели в земите на днешна Северна Албания,[1] напр. с Лека Дюкачин от XV век; Евг. Теодоров го свързва със стар спомен за Йоан Владимир от XI век, убит според Дуклянската хроника вероятно от Йоан Владислав.[3]
За отношенията между Крали Марко и Дете Дукадинче се пее в многобройни варианти на народна песен, която понякога е част от явно начално обединяване на народни песни в епопея за Крали Марко. Основен момент е надпреварата между двамата юнаци.[4]
Крали Марко пита Вида самовила, пребродила гори и води, летяща и в небесата (в други песенни версии пита Вечерницата[5]), има ли по-голям юнак от него. Отговорът е, че в Дукана града живее Дете Дукадинче, което е на седем години и е седем пъти по́ юнак от него. Марко тръгва да го погуби.[6] В различните варианти на песента се срещат различни начини, по които мерят силите си, но във всички песни Дете Дукадинче надвива и накрая Марко с коварство го погубва, поради което е проклет никой да не знае гроба му.
В песен от село Връбница, Софийско, съчетаваща борбата на Крали Марко с Вида самовила и надпреварването му с Дете Дукадинче и отличаваща се с епическа широта и сложност на характерите, Марко предлага на съперника си да отидат в пусти пустини, сухи планини, без вода, да видят кой ще издържи три недели. Дете Дукадинче отговаря, че и шест недели може да издържи. И наистина, на третата неделя Марко ожаднава и за да погуби юнака, измисля коварство и го убива в гръб. Разсечено от Марковата сабя, Дете Дукадинче проклина Крали Марко да няма гроб и никой да не знае къде е умрял, със същата клетва проклина и коня му.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Венедиков, Иван. Медното гумно на прабългарите. с. 68 – 69.
- ↑ Динеков, Петър. Български фолклор. Част първа. 4 изд. София, Български писател, 1990. с. 489.
- ↑ Динеков, Петър. Български фолклор. Част първа. 4 изд. София, Български писател, 1990. с. 485.
- ↑ Динеков, Петър. Български фолклор. Част първа. 4 изд. София, Български писател, 1990. с. 486 – 489.
- ↑ Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, Български писател, 1961, с. 225 – 228 (№ 121)
- ↑ а б Динеков, Петър. Български фолклор. Част първа. 4 изд. София, Български писател, 1990. с. 489.
