Съвет за икономическа взаимопомощ

Страните от СИВ са в червен цвят
Тип	Икономически съюз
Акроними	СИВ
Правно положение	организация, разпусната през 1991 година
Основана	25 януари 1949
Седалище	Москва, СССР
Брой на членовете	11+6+3 държави

Лого на СИВ

Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ, COMECON / Comecon / CMEA / CAME / COMMIECON), (Руски: Совет экономической взаимопомощи - СЭВ), е основан през 1949 г. и съществува до 1991 г. като икономическа организация на комунистически държави, еквивалент на Европейската икономическа общност /ЕИО/, но изградена на географски принцип в много по-висока степен от ЕИО. Военната организация на държавите от Източния блок е бил Варшавският договор, противовес на НАТО. Във Варшавския договор членуват значително по-малък брой държави, отколкото в СИВ.

Членове

Основатели

• България
• Полша
• Румъния
• СССР
• Унгария
• Чехословакия

Включили се по-късно

• Албания - от февруари 1949 г.; след 1961 преустановява своето участие
• ГДР - от 1950
• Монголия - от 1962
• Куба - от 1972
• Виетнам - от 1978

Асоциирани

• Югославия - от 1964
• Финландия - от 1973
• Мексико - от 1975
• Ирак - от 1975
• Никарагуа
• Южен Йемен

Наблюдатели

• КНР
• Северна Корея
• Лаос

История

Често терминът СИВ (Comecon) се е използвал за означаване на всички разностранни дейности, в които са участвали страните от организацията, без значението да се е ограничавало само до преките функции на СИВ и неговите органи. Тази употреба на термина понякога се разпростира и върху двустранните отношения между страните от организацията, тъй като в системата на социалистическите международни икономически отношения многостранните споразумения, по принцип от общ характер, са се изпълнявали чрез комплекс от по-подробни и двустранни договори. В края на 50-те години на ХХ в. няколко комунистически държави - Китайската народна република, Демократична народна република Корея, Монголия, Виетнам и Югославия - са били поканени да участват в сесиите на СИВ със статут на наблюдатели. Въпреки че по-късно Монголия и Виетнам стават пълноправни членове на СИВ, Китай престава да присъства на сесиите на организацията след 1961 г. Югославия си договоря статут на асоцииран член в организацията със споразумение от 1964 г.

В края на 80-те години на ХХ в. 10 държави са били пълноправни членове - Съветският съюз, шест Източноевропейски държави и три държави извън района на Европа. Така географското положение престава да бъде обединяващият фактор в организацията. Големите различия в размера на икономиките и нивата на икономическото развитие на членуващите в СИВ страни също са били основание за създаването на противоположни интереси. Комбинацията от всички тези фактори поражда значителни различия в очакванията на страните за ползите, които могат да извлекат от членството си в СИВ. Единството е осигурявано от политически и идеологически фактори. Всички страни от СИВ са били "обединени от общност на фундаментални класови интереси и идеологията на Марксизма-Ленинизма", и имали общи възгледи за икономическата собственост (държавна, а не частна) и управлението (планово, а не пазарно). През 1947 г. управляващите комунистически партии на страните-учредители също са били международно обединени чрез Коминформбюро , от което Югославия е изключена през 1946 г. Въпреки че Коминформбюро е разпуснато през 1956 г., междупартийните връзки продължават да бъдат силни между страните от СИВ и те всички са участвали в периодичните международни конференции на комунистическите партии. СИВ предоставя механизъм, чрез който неговият водещ член - Съветският съюз, се е стремял да развива икономически връзки със и сред най-близките си политически и военни съюзници. Източноевропейските страни от СИВ също са били военни съюзници на Съветския съюз чрез Варшавския договор.

Наред с десетте пълноправни страни от СИВ са съществували три вида взаимоотношения с организацията: • Югославия е били единствената държава със статут на асоцииран член. Въз основа на споразумението от 1964 г. страната е участвала в 21 от 22 ключови институции на СИВ, така както би участвал пълноправен член.

• Финландия, Ирак, Мексико, Никарагуа и Мозамбик са имали статут на асоциирани членове, но представители на несоциалистически страни, сътрудничещи със СИВ. Тъй като правителствата на тези държави не са имали права да сключват споразумения от името на частни компании, правителствата не са участвали в операции на СИВ, а са били представлявани от комисии, в които участват членове на правителството и представители на бизнес средите. Комисиите са имали право да подписват различни "рамкови" споразумения със Смесената комисия за сътрудничество на СИВ.

• След 1957 г. СИВ разрешава на някои държави с комунистически или подкрепящи СССР правителства да присъстват на сесиите със статут на наблюдатели. През ноември 1986 г. делегации от Афганистан, Етиопия, Лаос, Никарагуа и Народна демократична република Йемен (Южен Йемен) присъстват на 42-рата Сесия на СИВ със статут на наблюдатели.

Основаване

СИВ е основан на Московската икономическа конференция, състояла се от 5 до 8 януари 1949 г., от Съветския съюз, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния. Основаването е публично обявено на 25 януари. Албания се присъединява месец по-късно, а Източна Германия - през 1950 г. Главните фактори за основаването на СИВ изглежда са желанието на Йосиф Сталин да засили надмощието на Съветския съюз над по-малките държави от Централна Европа и да успокои някои държави, които изразявали интерес към Плана "Маршал", и които по това време все по-често прекъсвали традиционните си връзки с пазарите и доставчиците от Западна Европа. Чехословакия, Унгария и Полша продължавали да се интересуват от помощта по Плана "Маршал", въпреки изискванията за конвертируема валута и пазарна икономика. Тези изисквания, които неизбежно биха довели до по-силни икономически връзки със Западна Европа, отколкото със Съветския съюз, били абсолютно неприемливи за Сталин, който през юли 1947 г. разпорежда на тези правителства, доминирани от комунистите, да напуснат Парижката конференция за "Програма за европейско възстановяване". След разделянето на Европа в резултат от Втората световна война, това е описано като "момента на истината".

Истинските мотиви на Сталинза създаването на СИВ може да са били "повече негативни, отколкото позитивни", тъй като той е бил "повече загрижен да извлече други ползи от съседните буферни страни ..., отколкото да ги интегрира". Схващането на Световна търговска организация за равноправно отношение към търговските партньори е несъвместимо с разбирането за социалистическа солидарност. Предложенията за митническо обединяване и икономическа интеграция на Източна и Централна Европа датират поне от времето на Революциите от 1848 г., въпреки че множество предложения са били правени и по-рано, с намерението да бъде ограничена руската и/или комунистическата "заплаха"). Двустранната търговия, типична за икономиките с централно планиране, изисква някакъв вид координация; в противен случай, при липса на структура, която да определя цените, един продавач монополист би имал срещу себе си купувач монополист.

Първоначално изглеждало, че планирането бързо си пробива път. След отхвърлянето на технократичния ценово основан подход (вижте дискусията по-долу) на Николай Вознесенски, нещата се насочват към координиране на националните икономически планове, но без насилствено налагане на решения от самия СИВ. Всички решения са изисквали единодушно одобрение и едва след това правителствата сами изработвали политика, на основата на приетите общи решения. През лятото на 1950 г., може би поради недоволство от благоприятните последствия за ефективния индивидуален и колективен суверенитет на по-малките държави, Сталин "изненадал персонала [на СИВ]," като почти спрял работата на съвета, променяйки вътрешната политика на Съветския съюз към автаркия, а външната - към "посланическа система за намеса във вътрешните работи на другите държави, по-скоро директно", отколкото чрез "конституционни средства". През ноември 1950 г. обхватът на работата на СИВ официално е ограничен до "практически въпроси за улесняване на търговията".

Едно от важните наследства на този кратък период в дейността на СИВ е Софийският принцип, възприет на сесията на организацията от август 1949 г. в България. Този принцип радикално отслабва правата за интелектуална собственост, като прави технологиите на всяка страна от СИВ достъпни за другите страни от организацията срещу номинална такса, която е малко по-висока от покриването на разходите за съответната документация. От това се възползват по-слабо индустриализираните страни от СИВ, по-специално технологично изоставащият Съветски съюз, за сметка на Източна Германия и Чехословакия, а в по-ниска степен - Унгария и Полша. Действието на този принцип отслабва след 1968 г., тъй като става ясно, че той обезсмисля новите изследвания, а междувременно самият Съветски съюз започва да притежава по-конкурентни технологии.

Епохата "Хрушчов"

След смъртта на Сталин през 1953 г. СИВ отново започва да укрепва позициите си. В началото на 50-те години на ХХ в. всички страни в СИВ възприемат сравнително независими (стопански самозадоволяващи се) autarkic политики. През този период отново започва да се обсъжда развитието на допълнителни специализации - коя страна от организацията в каква област на развитие да се съсредоточи - и през 1956 г. се създават 10 постоянни комисии към СИВ, които да улесняват координацията по тези въпроси. Съветският съюз започва да продава петрол срещу стоки, произведени в СИВ. Създава се система от 5-годишни планове за развитие на страните от организацията в определените отрасли/специализации.

Полските протести и Унгарското въстание от 1956 г. довеждат до големи социални и икономически промени в Източния блок. През 1957 г. съветският икономически и индустриален петгодишен план за 1956-1960 г. е изоставен, тъй като правителствата в страните от СИВ се борят да възстановят легитимността си и подкрепата на населението. През следващите пет години са направени малки стъпки към увеличаване на търговския обмен и икономическата интеграция сред страните от организацията, включително с въвеждането на "преводната рубла", преразглеждане на усилията за национална специализация и изготвяне на договор през 1959 г., повлиян от Римския договор от 1957 г.

Усилията за общо централно планиране на дейностите се провалят отново. През декември 1961 г. на сесия на СИВ са одобрени Основните принципи на международното социалистическо разделение на труда, в които се говори за по-близка координация на плановете и "концентриране производството на сходни продукти в една или няколко социалистически страни". През ноември 1962 г. съветският премиер Никита Хрушчов призовава за "един, общ планиращ орган на СИВ". На това предложение се противопоставят Чехословакия, Унгария и Полша и най-вече Румъния, където национализмът все повече набира сила. Букурещ отхвърля идеята Румъния да се специализира в областта на селското стопанство. В Източна Европа само България приема отредената ѝ роля (също в селското стопанство, но в този случай това е посоката, избрана от самата държава през 30-те години на ХХ в.). Въпреки че Съветският съюз призовава за тясна икономическа интеграция на страните от СИВ, Москва вече няма силата да я налага. Наблюдава се бавна интеграция в областта на петрола, електроенергията и други технически/научни сектори, а през 1963 г. е основана Международната банка за икономическо сътрудничество. Всички страни от СИВ от Източна Европа увеличават търговския си обмен със Запада повече, отколкото помежду си.

Епохата "Брежнев"

От основаването си, до 1967 г. СИВ действа само на основата на единодушно приети споразумения. Започва да става все по-ясно, че резултатът от този начин на работа винаги един и същ - провал. СИВ приема принципа на заинтересованата страна, съгласно който всяка държава от организацията може да избере проект сред общоприетите, по който да работи, като при това позволява на другите страни да използват механизмите на СИВ за съгласуване на действията. Запазва се при приемането на общите решения всяка страна да може да налага вето, но надеждата е, че държавите от СИВ по-скоро ще предпочетат да отстъпят от становищата си, вместо да налагат вето или да участват с неохота в работата на организацията. В резултат на Румъния е позволено да поеме по свой стопански курс, без да напуска СИВ изцяло, както и без да блокира дейността му.

До края на 60-те години на ХХ в. официалното понятие, използвано за обозначаване на дейностите на СИВ, e сътрудничество. Терминът интеграция e избягван по идеологически съображения. След "специалната" сесия на СИВ през април 1969 г. и разработването и приемането през 1971 г. на Комплексна програма за бъдещото разширяване и подобряване на сътрудничеството и бъдещето развитие на социалистическото икономическо сливане, дейностите на СИВ официално са наречени "интеграция" (заличаване на "различията в относителния недостиг на стоки и услуги между страните чрез целенасочено отстраняване на бариерите пред търговията и другите форми на интеграция"). Въпреки, че това заличаване на различията не е основното в разработването и изпълнението на икономическите политики на СИВ, подобряването на икономическото интегриране винаги е било цел.

Напредъкът в интеграцията непрекъснато e осуетяван от националното централно планиране, от увеличаващите се различия между отделните страни (по това се включва и Монголия, очаква се присъединяването на Куба). Проблем създават непреодолимата асиметрия и появилото се в резултат на това недоверие между малките страни от организацията и супер-държавата Съветски съюз, която през 1983 г. "представлява 88% от територията и 60% от населението на СИВ". Факт с голямо значение е приемането на Мексико за асоцииран член на СИВ през август 1975 г., тъй като една от развитите държави в Латинска Америка се присъединява към политиката на Съветския блок и през периода 1983-1985 г. комисиятя на СИВ за несоциалистическите държави, сътрудничещи си с организацията, отпуска на мексиканската държава по споразумение с правителството и безвъзмездна помощ заради кризата и земетресението на 19 септември 1985 година.

През този период има усилия за отдалечаване от централното планиране чрез изготвяне на преходни промишлени сдружения и комбинати в различни държави, които често са упълномощавани да договарят техни собствени международни сделки.

Един от икономическите успехи от 70-те години на ХХ в. е влагането на средства от бюджетите на страните от Източна Европа в разработването на петролните залежи в ССССР. "Европейците от Източна Европа разбраха, че трябва да покриват някои от разходите за развиването на икономиката на техния презиран господар и потисник," но от друга страна се възползват от ниските цени на горивата, които получават от Москва. В резултат на това икономиките на страните от СИВ показват сериозен растеж в средата на 70-те години. В голяма степен те не са засегнати от нефтената криза през 1973 година. Друга краткосрочна стопанска изгода през този период e, че разведряването (détente) донася възможности страни от Запада да инвестират в Източния блок, както и да изнасят технологии. Това довежда и до възприемането на някои западни съждения в областта на културата, по-специално в Централна Европа. Повечето предприятия, основани на западни технологии, остават далеч от успеха (например полският завод за трактори "Урсус" (Ursus) не се справя с технологията, лицензирана от "Мейси Фергюсън" (Massey Ferguson); друга инвестиция е пропиляна за осигуряване на луксозни стоки за партийната върхушка, а се оказва, че повечето страни от СИВ са задлъжнели към Запада, когато потоците от инвестиции секват, тъй като разведряването приключва в края на 70-те години, а от 1979 до 1983 г. всички страни от Източна Европа претърпяват рецесия, от която така и не успяват да се избавят през епохата на комунизма. Румъния и Полша претърпяват най-голямо понижаване на жизнения стандарт.

Перестройка

Комплексната програма за научен и технически прогрес от 1985 г., както и поемането на властта в Съветския съюз от новия генерален секретар [на ЦК на КПСС] Михаил Горбачов, повишават допълнително съветското влияние в дейността на СИВ. Посочената програма е предназначена да подобри икономическото сътрудничество с разработването нови опити и приложения в науката и технологиите в страните от СИВ. Това е епохата на перестройката ("преустройване") - последният опит икономиките на страните от тази група да бъдат икономически заздравени. Горбачов се надявал на "революционни промени" в стопанството, като предвиждат, че науката все повече ще се превръща в "пряка производствена сила, така както предвижда Маркс …, както и че "до 2000 г. … подновяването на заводите и оборудването им … ще се извършва с темп от 6% или повече годишно."

Тази програма не e успешна. "Режимът на Горбачов пое твърде много задължения в твърде много области и така разтегли прекалено и прегря съветската икономика. Проблемите и недостигът в различни сфери не са решавани, а изостряни, докато страните от СИВ от Източна Европа не усещат, че от тях се иска да плащат с оскъдния си капитал за проекти, които са в интерес главно на Съветския съюз…". Либерализацията, която до 25 юни 1988 г. позволява на страните от СИВ да преговарят по търговски договори пряко с Европейската общност и доктрината "Синатра", според която Съветският съюз разрешава обменът да бъде от изключителното право на всяка отделна страна, бележи началото на края на СИВ. Формално революциите в Източна и Централна Европа от 1989 г. не прекратяват съществуването на СИВ, затова в Прага през март 1990 г. се състои следващата среща на организацията, на която се обсъжда съгласуването на несъществуващите петгодишни планове. От 1 януари 1991 г. страните от СИВ започват да извършват сделките помежду си по правилата на пазарната икономика. В резултат на това се получава радикален спад в търговския обмен между страните от СИВ, тъй като Източна Европа ... смени несиметричната търговска зависимост от Съветския Съюз с една също толкова несиметрична търговска зависимост от Европейската общност.

Последната сесия на СИВ се състои на 28 юни 1991 г. в Будапеща и довежда до споразумение за прекратяване съществуването на организацията в срок от 90 дни.

Как се извършва стокообменът в СИВ

След като са работили без обосновани обменни курсове и без пазарна икономика, страните от СИВ е трябвало да поглеждат към световните пазари, за да "сверяват" цените си. В държавите от СИВ цените остават стабилни в продължение на години, вместо да се променят непрекъснато - нещо, което улеснява централното планиране. Имало е натиск цените на суровините в организацията да бъдат евтини, като същевременно произвежданите в блока стоки са били с ниско качество, което е било пряк резултат от липсата на пазарни принципи. Най-просто казано производителите не са имали нито стимул, нито възможност да повишат качеството, след като пазарите са били изцяло гарантирани и дори в дефицит на нискокачествена стока. Например дадена страна от блока е произвеждала единствена в цялата група автобуси. Така нито на пазара е имало достатъчно от тези превозни средства, нито продукцията е била качествена, защото пазарът я е поглъщал и при ниското ѝ качество. Важна подробност е, че в страните от СИВ е бил забранен вносът на стоки, произведени в държави от Запада /с единични изключения/и така дефицитът е бил винаги гарантиран.

Принципът на международния бартер е помагал на страните от СИВ да запазват оскъдните си резерви от "твърда", т.е. конвертируема валута. Казано със стопански термини, бартерът облагодетелства неизбежно страните, чиито стоки биха били търгувани на по-високи цени на свободния пазар, или чийто внос би бил получен на по-ниска стойност, и оставя в неизгодно положение тези страни, за които нещата стоят по друг начин. Всички страни от СИВ запазват някакъв вид защита от влиянието на световния пазар.

В първия период от съществуването на СИВ тенденцията е била организацията да работи на основата на технологиите, цените и законите. По-късно следва подходът на физическото планиране, който повишава ролята на централните правителства, вместо на технократите. Усилието за създаването на единна планираща организация с общо стопанство, способно да определя плановете в региона на СИВ, също не дава резултат. Протокол за създаване на такава система е подписан на 18 януари 1949 г., но така и не е ратифициран. Този протокол ясно заплашва суверенитета не само на по-малките държави от СИВ, но дори и на самия Съветски съюз, тъй като в такъв случай един международен орган би имал действителна власт; Сталин определено е предпочитал неформалните средства на намеса в другите страни от СИВ. Тази липса на последователност или международно централно планиране е могло да доведе до автархия (самозадоволение) във всяка страна от СИВ, тъй като никоя държава не се доверява напълно на другите при доставката на стоки и услуги.

С няколко малки изключения, външната търговия в страните от СИВ е държавен монопол и държавните агенции, с подчинените им търговски компании, често са били корумпирани. Дори и в най-добрия случай, по този начин се създават множество посредници между производителя и чуждестранния клиент, които ограничават възможността да бъдат проучени и взети под внимание потребностите на чуждестранния клиент. Често е имало силен политически натиск най-добрите изделия да бъдат задържани за вътрешно потребление във всяка страна. От началото на 50-те години до разпадането на СИВ в началото на 90-те години, търговията в рамките на СИВ, с изключение на съветския нефт, е била в състояние на постоянен упадък.

Сделките с петрол

От началото на 70-те години съветският нефт и природният газ са продавани в рамките на СИВ на цени, по-ниски от пазарните. Мнозина западни коментатори приемат това като неизказана, политически мотивирана, парична помощ на нестабилните икономики, за да бъде успокоено недоволството и като отплата за съобразяването с волята на Съветския съюз. Други коментатори твърдят, че това може да е било просто едно непредвидено последствие от действието на два фактора: бавното направляване на цените на СИВ в периоди на покачване на цените на петрола и природния газ на световните пазари, както и факта, че в страните от СИВ минералните ресурси са били в изобилие, в сравнение с произвежданите стоки.

Комитети и Съвети към СИВ

Комитет за сътрудничество в областта на агропромишления комлекс 1988-1991

Комитетът е основан на 21 януари 1988 г. от министрите на земеделието на държавите от СИВ. Тази структура се занимава с решаването на политическите въпроси на задачите на междупавителствено равнище, по подобие на съществуващия и до днес Съвет по земеделие и рибарство приЕвропейски съюз. Комитетът заседава един път годишно на ниво министър , като министърът на земеделието на съответната държава е и представител на страната в комитета. Структурата замества съществуващата постоянна комисия по селско стопанство и хранителна промишленост към СИВ, която остава само технически орган.

Министрите на земеделието и ръководители на правителствените делегации в Комитета:

• България Алекси Иванов - министър на земеделието и горите
• Полша Stanislaw Zieba - министър на земеделието , горите и хранителната промишленост
• Румъния - ръководител на правителствената делегация на СРР на ниво заместник-министър
• 25 px Чехословакия Miroslaw Toman - Заместник председател на Министеррския съвет и министър на земеделието и хранителната промишленост
• Унгария Yenio Vanksa - министър на земеделието и хранителната промишленост
• 25 px СССР Евгений Сизенко - министър, първи заместник-председател на Държавния агропромишлен комитет (ГОСАГРОПРОМ)
• Монголия Шаравин Гунгадорж - Заместник-председател на Министерския съвет и министър на селското стопанство
• 25 px Куба Carlos Garsia - Заместник-председател на Министерския съвет и министър на земеделието
• 25 px ГДР - Ръководител на правителствената делегация на ГДР на ниво "заместник-министър"

Заседанията на комитета:

• Първо учередително заседание - 20-21 януари 1988 г. вМосква
• Второ заседание 12-15 декември 1988 г. в Москва
• Трето заседание 29-31 октомври 1989 г. в Москва

Източник на глава Комитети и Съвети:

• ЦДА,Фонд 136 - архив на Министерски съвет описи за 1988 и 1989 г. част кореспонденция на министерство на земеделието и горите с Министерския съвет :
• 1. Докладна записка от Алекси Иванов - Министър на земеделието и горите до Председателя на Министерския съвет Георги Атанасов за резултатите от 1 учередително заседание на комитета на СИВ в областта на агропромишления комплекс-20-21 януари 1988 г. от 8 февруари 1988 г.
• 2. Докладна записка от Алекси Иванов - Министър на земеделието и горите , представител на НРБ в комитета за сътрудничество в областта на агропромишления комлекс до Преседателя на Министерския съвет Георги Атанасов за становището на българската делегация за второто заседание на комитета -12-15 декември 1988 г.от 29 ноември 1988 г.
• 3.Докладна записка от Евтим Кръстев - Първи заместник министър на земеделието и горите до Председателя на Министерския съвет Георги Атанасов за 3 заседание на комитета за сътрудничество в областта на агропромичления комлекс 29-31 октомври 1989 г. от 1 ноември 1989 г.

Вижте още

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Comecon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.