Молдавска съветска социалистическа република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Советикэ Сочиалистэ Молдовеняскэ
Молдавска съветска социалистическа република
Знаме на Молдавска ССР
Герб на Молдавска ССР
Девиз: Пролетарь дин тоате цэриле, униць-вэ!
SovietUnionMoldova.png
Образувана 2 август 1940
В състава на СССР от 2 август 1940
до 27 август 1991
Столица Кишинев
Площ
33 700 km²
14-та в СССР
Население
4 337 000 души (1989)
9-та в СССР
Гъстота
128,2 души/km²
1-ва в СССР

Молдавската съветска социалистическа република (Молдавска ССР, МССР) е една от републиките на Съветския съюз (2 август 1940 - 27 август 1991). Намирала се е в югозападната част СССР. На запад е граничила с Румъния, на изток, север и юг - с Украинската ССР.

История[редактиране | edit source]

Присъединяване на Бесарабия към СССР[редактиране | edit source]

На 23 август 1939 година е подписан Пактът Рибентроп-Молотов - договор за ненападение между Германия и Съветския съюз. В секретния, допълнителен протокол към този договор са разграничават сфери на влияние в Източна Европа и в частност се подчертава интереса на СССР спрямо Бесарабия.

На 26 и 27 юни 1940 година правителството на СССР отправя на румънското правителство две ноти, в които се иска връщане на Бесарабия на Съветския съюз. Кралският съвет на Румъния е принуден да се съгласи със съветските искания. С нота от 28 юни 1940 година правителството на Румъния се съгласява с предложението да върне Бесарабия, а също така и с кратките срокове на изтегляне на своите войски и администрация. В същият ден, на 28 юни, в Бесарабия нахлуват частите на Червената армия.

Образуване на Молдавската ССР[редактиране | edit source]

На 2 август 1940 г. на VII сесия на Върховния съвет на СССР е приет Закон за образуване на съюзна Молдавска съветска социалистическа република.

В състава на Молдавската ССР са включени: град Кишинев, 6 от 9 уезда на Бесарабия (Белцки, Бендерски, Кахулски, Кишиневски, Оргеевски и Сорокски), а също и град Тираспол и 6 от 14 района на бившата Молдавската АССР (Григориополски, Дубосарски, Каменски, Рибницки, Слободзейски и Тирасполски). Останалите райони на МАССР - Акермански, Измаилски и Хотински уезди на Бесарабия са присъединени към Украинската ССР.

По-късно, през ноември 1940 година, границата между МССР и УССР е изменена. Към Украинската ССР са присъединени 61 населени места с население 55 хил. души (46 населени места от Бендерски уезд, 1 населено място от Кахулски уезд, 14 населени места от бившите райони на МАССР). Към Молдавската ССР са присъединени 96 населени места с население 203 хил. души (76 населени места на Хотинския уезд, 6 - от Измаилски и 14 Акермански уезди). Тези изменения са мотивирани с това, че в населените места, предадени на Молдавската ССР, преобладавало молдовско население, а в предадените на Украинската ССР - украинско, българско и руско население.

След тези промени, територията на МССР съставлявала 33,7 хил. км², население — 2,7 млн. души, от които 70 % молдовани. Столицата на републиката е град Кишинев.

Обявяване на независимостта на Молдова[редактиране | edit source]

На 23 юни 1990 година Молдовската ССР заявява своя суверенитет, а на 27 август 1991 - своята държавна независимост. Първият президент на независима Молдова е Мирча Снегур.

На 17 март 1991 се провежда Всесъюзен референдум за запазване на Съюза на съветските социалистически републики, но органите на властта в Молдова възпрепятстват провеждането на референдума на територията на републиката.

Население[редактиране | edit source]

Националният състав (по данни от 1970 г.):

Националност хил. души
молдовани 2 304
украинци 507
руснаци 414
гагаузи 125
евреи 98
българи 74
беларуси 10

По време на Съветската власт населението в Молдова нараства с по-бързи темпове, отколкото е средния прираст за СССР. Това обусловя по-висок естествен прираст на населението на Молдова в сравнение със останалата част на СССР като цяло и положителна миграция на населението в републиката.