Андреа Мантеня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андреа Мантеня-художник
крайния в дясно
Андреа Мантеня-художник 
Роден: 1431
Виченца, Венецианска република
Починал: 13 септември 1506
Мантуа, Мантуа

Андреа Мантеня (1431-1506) е един от най-изтъкнатите северноиталиански художници от 15 век. Майстор на перспективата и ракурса, той има важен принос за композиционните техники на ренесансовата живопис. Една от ключовите фигури през втората половина на 15 век, Мантеня оказва господстващо влияние върху северната италианска живопис за 50 години. Той е също важен като график, неговите многобройни гравюри оказват силно влияние върху северни художници като например Дюрер.

Ранни години и чиракуване[редактиране | edit source]

Роден най-вероятно в Изола ди Картуро, между Виченца и Падуа, Мантеня става ученик и осиновен син на падуанският художник и търговец на антики Франческо Скарцоне. Учился се на изобразително изкуство, а така също и на латински от него, ккато той е пробудил в него интерес към Античността. рез 1445 година е записан в цеха на живописците н Падуа.Страстта на Мантеня към античността бива отдавана на неговия учител и археологическите му интереси, изобилието на римски останки в северна Италия и хуманистичната атмосфера, идваща от местния университет. Влиянието на древните римски скулптури, както и на флорентинската школа, най-веч на неговия съвременник скулпторът Донатело личат ясно в начина му на предаване на човешкото тяло. Неговите фигури се отличават с монолитност, експресивност и анатомична точност.

Първи самостоятелни творби[редактиране | edit source]

Агония в градината

Мантеня приключва чиракуването си при Скарцоне на 17 годишна възраст. Най-ранната му независима поръчка е декорацията на Капела Оветари на църквата Еремитани в Падуа (1459), по голямата част унищожена през Втората световна война. Тези сцени, по-специално св. Якоб воден към екзекуция, показват майсторство на перспективата и силния ракурс (сцената е пригодена за ниската гледна точка на наблюдателя в капелата), ненадминати в които и да е картини от това време. Освен това познанията на Мантеня по анатомия и неговата археологична прецизност са очевидни. Влиянието на Донатело (фигурата на Римския войник например е взаимствана от донателовия св.Георги) е дори още по забележима в следващата поръчка на Мантеня – Олтарът на църквата Сан Зено (1458, Верона). Пространствената конструкция на изрисуваната зала ал’антиква в която Мадоната, младенецът и придружаващите ги светци стоят съответстващо на действителната рамка, като например изрисуваната архитектурна обстановка се отнася към действителния атаблеман и четири дървени колони в рамката на олтара; така самата рамка имитира фасадата на античен храм. Композицията вероятно произхожда от донателовия разпокъсан олтар в Санто в Падуа.

През 1453 година Мантеня се жени за дъщерята на Джакопо Белини, Николиса. Двамата със своя зет Джовани Белини използват рисунка на Джакопо за основа на Агония в градината (1455): сравнение между двамата разкрива разликата между монументалната концепция на Мантеня и новата концепция на Джовани, където формите са изградени от цвят и светлина, с омекотен контур, които стават характерни за венецианската живопис.В своята живопис той следва традицията на флорентиеаца Мазачо, но отдава предпочитание на плътна темпера, кактое прието при художниците от Венеция.

Зрял и късен период в Мантуа[редактиране | edit source]

Мадона дел Витория

От 1460 г. Мантеня става придворен художник на управниците на Мантуа – фамилията Гонзага и се ориентира от религиозни към светски и алегорични сюжети. След това той напуска Мантуа само за кратки пътувания до Тоскана и Рим. Неговата най-важна творба от този период e фресковата декорация на Камера дели Споси (сватбената камера) на Палацо Дукале (1465-1674). В тези творби той довежда изкуството на илюзорната перспектива до нови висини. Неговите портрети на мантуанският двор не са просто залепени за стената, а създават илюзията за реалистичност и пространство, все едно стената е изчезнала. Илюзията е пренесена върху потона (тавана), който изглежда отворен към небето, със слуги, херувими и паун. От въображаем парапет на кръгъл балкон, фигурите изглеждат, все едно гледат към стаята долу. Такава убедителна илюзия не е постигана чак до произведенията на Рафаел във Ватикана и Кореджо в Парма, преди да достигне своят апогей в бароковите тавани на 17 век.

По-късните творби на Мантеня са разнообразни по качеството. Неговата най-голяма поръчка, серия фрески за Триумфите на Цезар (1489), изразява по-скоро сух класицизъм. Но Парнас (1497), алегорична картина възложена от Изабеле д’Есте, жената на Франческо Гонзада, е неговата най-свежа, най-жива творба. Неговата работа никога не престава да бъде новаторска за времето си. В Мадона Победителка (1495) той представя ново композиционно подреждане, базирано на диагонали, което по-късно е използвано от Кореджо. Мъртвият Христос пък е проява на майсторско владеене на ракурса, който отвежда към стила на маниеристите от 16 век. Андреа Мантеня умира в Мантуа на 13 септември 1506 г. Прахът му се пази в базиликата Сант-Андрея.