Талант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Талант (на латински: talentum, от ст.гр.: τάλαντον "меря, баланс") е антична мярка за маса, използвана в Европа, Северна Африка и Близкия Изток. В Римската империя, 1 талант съответствал на масата на водата, която се съдържа в една стандартна амфора (1 куб.римски фут, или 26,027 литра).

Вавилонците и шумерите имат система, в която в 1 мина има 60 шекела, а 60 мини правят 1 талант. Това съотношение 1:60, талант към мина се наблюдава и в Древна Гърция, където атическия талант е около 26 кг. В Древен Рим талант наричат теглото на 100 римски либри. И тъй като римската либра е точно 3/4 от гръцката мина, римския талант е 1,25 от гръцкия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Талант - присъщи по рождение, или някои изявени способности и умения,които се отварят с опит Широко разпространено е мнението, че талантът е само последица от вродени, генетично обусловена характеристики на дадено лице или дар от Бога. Дългосрочните експерименти и педагогически изследвания, провеждани в СССР през 50-те и 60-те години от А. И. Мещеряков и И. А. Соколянски ,довели до версията, че всеки нормален човек има заложби на всеки талант от раждането, както и ,че степента на тяхното развитие е напълно обусловено от образованието на човека.


Етимология:

В Новия Завет притчата за трите слуги, чийто господар им подарява монетата, наречена "талант". Един скрил таланта си в земята,вторият я разменил, а третият умножил. Следователно, трите израза: скрит (погребан)талант,заменен, и умножен (разработен/развит талант. В Библията думата "талант" се е разпространила в преносен смисъл,като дар от Бога, възможността да се създава /ТВОРИ, и да се създаде нещо ново, а не да се пренебрегва "таланта"/ДАРБА.

Класификация:

Съвременните учени изолират определени видове талант/дарба/интелект, притежавани от хората в различна степен. В началото на 1980, Хауърд Гарднър е написал книгата "Рамки на ума." В тази книга, той идентифицира девет видове талант, интелект:

1. Вербална-лингвистична – Включва способността да се оперира с думи както устно (разказвачи, оратори, политици), така и писмен(поети, писатели, драматурзи, журналисти, редактори). Наложилата се в наши дни педагогическа практика изисква преди всичко развитието на този тип интелигентност. В училище се слуша, пише, чете и говори.

2. Логико-математическа – Това е способността да се оперира с числа (математици, счетоводители, статистици) и мисли рационално (учени, компютърни програмисти, логици)

3. Музикална – Тук става въпрос за способността да се възприема и оценява музиката (музикален критик), да се създава и трансформира (композитор) и да се изпълнява (изпълнител). Човек, който притежава развита музикална интелигентност, лесно запомня мелодии и е способен да ги възпроизведе. Той е възприемчив към ритъма.

4. Телесно – кинестетична – Тя включва умението да се използва тялото за самоизразяване, да се предават чувствата и емоциите чрез движения (атлет, танцьор, актьор), да се използват ръцете за трансформиране на разнообразни предмети.

5. Визуално – пространствена – Дарбата да се възприема света визуално и да се анализира тази информация (ловец, скаут, гид), а също и да се трансформира пространството (архитект, художник, изобретател, интериорен дизайнер). Хората с този тип интелигентност са възприемчиви към цветовете, формите, линиите и отношенията между обектите в пространството. Те могат графично да изразят своите идеи.

6. Интерперсонална или междуличностна – Умението да се долавят настроенията, мотивите, намеренията и чувствата на другите хора. Способността за комуникация, т.е. обмяната на информация с другите хора по вербален и невербален начин, чрез езика на жестовете, музиката и речта (продавачи, политици, управители, учители, социални работници)

7. Интраперсонална или вътреличностна – Точно усещане на самия себе си, разбиране за силните и слабите си страни, ограничаващи убежденията, мотивациите, настроенията и желанията, както и емоции. Високо ниво на самоконтрол, саморазбиране и самооценка (психолог, психиатър, философ). Този тип интелигентност се проявява чрез другите типове, определени от Гарднър.

8. Натуралистична – Натуралистите имат способността да разбират природата и да долавят закономерности; да се ориентират сред много живи организми (ботаник, ветеринар, горски), също така са чувствителни и внимателни, интересуват се от определени характеристики на обкръжаващия ги свят (метеоролог, геолог, археолог).

9. Екзистенциална – Способността и склонността да се формулират въпроси за живота, смъртта и други екзистенциални въпроси.Тя включва способността да се задават и разбират въпроси свързани със съществуването и отвъд човешката природа.

Гарднър дефинира отделния тип интелигентност като “човешка способност,
която работи като отделна система в мозъка, съгласно свои собствени правила”.
Тя се разглежда като потенциал, т.е. дали един човек, 
притежаващ определен тип интелигентност
ще я развива и ползва или не, зависи само от самия него. 

Според Теорията за множеството интелигентности,няма човек само с една единствена интелигентност,а с множество от самостоятелни интелигентности,които си взаимодействат. Всеки човек има свой стил на учене и начин на живот.За да бъде човек творец ,трябва да е способен да впрегне пълният потенциал на всяка една от видовете интелигентност.Бъдещето принадлежи на тези ,които умеят да ги използват.

Литература:

Елена Рабинович-Мерное бремя /Ноосфера и художественное творчество. М.: Наука, 1991, с. 139-153.