Марк Антоколски
| Марк Антоколски | |
 руски скулптор |
|
| Роден | 2 ноември* 1843 Вилнюс, Руска империя |
|---|---|
| Починал | 9 юли 1902 (на 58г.) Франкфурт, Германия |
| Стил | скулптора |
| Обучение | Императорска художествена академия |
| Направление | Академизъм |
Марк Матвеевич Антоколски (2 ноември 1843, Вилнюс, Руската империя - 9 юли 1902, Франкфурт, Германската империя) е руски скулптор, академик (1871), професор (1880). Разработва теми от руската история.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден е в еврейско семейство, като е най-малкото от 7 деца. Семейството му е бедно и много религиозно. Още от малък обича да рисува - по столове, по стените. Юдейство забранява изобразяването на човека и животните, така че родителите имат рязко негативно отношение към страстта на своя син. Но когато пораства, той е изпратен на обучение за дърворезбари. С талантливите ученици се занимава жената на вилнюския генерал губернатор А. Назимова, която е известна покровителка на изкуствата. Благодарение на нея бъдещия велик скулптор е приет в Императорската академия на изкуствата.
През 1864 г. получава сребърен медал за релефа "Евреинът-шивач", а през 1865 г. - златен медал за "Скъперникът". По време на следването си в Академията е увлечен от руската история и литература и първата му голяма работа е статуята на Иван Грозни (1870). Съветът на Академията издава на студента Марк Антоколски за тази му работа най-високото отличие - титлата академик. Великата княгиня Мария Николаевна (дъщеря на Николай I), покровителка на Академията на изкуствата, е въодушевена от скулптурите му и говори за работата на младия художник пред император Александър II. Статуята прави огромно впечатление на царя и той я купува за Ермитажа за 8000 рубли (към този момент това е огромна сума).
През 1871 г., след като завършва Академията, Антоколски отива в Рим и Париж, което е обичайна практика за възпитаниците на Академията. Считало се е, че бъдещите скулптори трябва да се потопят в атмосферата на културата и да видят работа на класиците в оригинал. В Рим Антоколски работи по статуята на Петър I, която започва още в Русия. Това произведение той завършва в Санкт Петербург. В същото време той е избран за член-кореспондент на Парижката академия. През 1878 г. той показва новите си работи на Световното изложение в Париж и е награден с най-високото отличие ордена на Почетния легион. Скоро той е избран за почетен член и на други академии в Западна Европа: Виенската, Берлинската, Лондонската и др.
Антоколски умира във Франкфурт и е погребан в Санкт Петербург в еврейско гробище.
Творчество [редактиране]
- "Евреинът-шивач" - 1864 г.
- "Скъперникът" - 1865 г.
- "Момче краде ябълки" - 1865 г.
- "Дебатът за Талмуда" - 1868 г.
- "Атаката на Инквизицията на евреите" - 1863-1869 г.
- "Иван Грозни" - 1870-1871 г.
- "Петър I" - 1872 г.
- "Ермак" - 1872 г.
- "Христос пред съда на народа" - 1874 г.
- "Смъртта на Сократ" - 1875 г.
- "Надгробен паметник на принцеса Оболенски" - 1876 г.
- "Спиноза" - 1882 г. и много други.
-
"Иван Грозни" - 1870-1871 г.
-
"Смъртта на Сократ" - 1875 г.
-
"Петър I" - 1872 г.
