Дистанционно обучение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дистанционно обучение е област от образованието, която се фокусира на дизаина педагогически, технологични и индустриални системи, които имат за цел да предоставят обучение на участниците, които не са физически на определено място. Вместо да присъстват на очни занятия, учители и ученици комуникират по време, удобно за тях чрез хартиени или електронни носители, или чрез технология, която им позволява да общуват в реално време. Дистанционно обучаващи курсове, които по някаква причина изискват очно присъствие (било то за полагането на изпити) се смятат за хибридни.

Наи-общо дистанционното обучение може да се опише като обучение, при което учащите се намират на различно място от това на преподавателя и осъществяват връзка помежду си чрез компютър или други комуникационни средства. Ето някои дефиниции за този начин на обучение:

“Дистанционното обучение представлява напътствия посредством печатни или електронни медии към човек, който се обучава на различно място и време от това на преподавателите или другите обучаващи се” (Hill, 1997).

”Дистанционно обучение имаме когато преподавателят и обучаващите се са отделени физически и когато технологиите (звук, картина, печатни средства и др.), често пъти в съчетание с директно общуване, се използват за осъществяване на връзка между двете страни”

Ръководство: (Willis & Dickinson, 1997).


Дистанционната форма на обучение е организация на учебния процес, при която ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства: аудио, видео, компютърни и комуникационни технологии и средства.


Mielke (1999) дефинира дистанционното обучение като “метод на обучение, при който учащият физически е отделен от преподавателя и учебното заведение.” Този метод може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други форми на обучение, включително традиционния начин на обучение “лице в лице” (face-to-face instruction). При всяко дистанционно обучение е необходимо да има преподавател, един или повече учащи и учебен курс или програма, която преподавателят да преподава на учащите. При дистанционното обучение, както и при традиционното, се изисква учащите да бъдат изпитвани, оценявани, да им се дава помощ, където е необходимо и да бъдат подготвяни за изпити. За тази цел е необходимо да има двупосочна комуникация. Ученето може да бъде индивидуално или групово, като и в двата случая то може да става без физическото присъствие на преподавателя. Учебният материал трябва да бъде структуриран в такава форма, че да позволява ученето от разстояние.

История[редактиране | edit source]

Най-ранните сведения за дистанционното обучение започват от 1728 година, когато реклама в "Boston Gazette" е търсела ученици за уроци, които да бъдат изпращани ежеседмично. Модерното дистанционно обучение е известно още от Исак Питман, който преподавал през 40-те години на 19 век във Великобритания чрез кореспонденция. Развитието на пощенските услуги през 19 век довело до платените учебни заведения, използващи кореспонденция достигаща до цялата нация.

За първи път методите на дистанционното обучение се прилагат във висшето образование в Университета в Южна Африка през 1946 г. По-късно през 1969 г. Британския Отворен Университет определя модела на интегриране на педагогичните методи и мултимедийни технологии в дистанционното обучение. Исторически погледнато, предшественикът на дистанционното обучение, осъществявано чрез някаква технология, e обучението чрез кореспонденция (corespondence learning), което започва в Европа и Съединените Американски Щати в средата на 19 век. То е замислено като обучение за онези, които не посещават класните стаи, и използва пощата като средство за доставяне на учебните материали. В началото на 20 век телевизията започва да играе важна роля за осъществяване на дистанционни курсове на обучение. По-късно дистанционното обучение, базирано на кореспондеция по пощата и телевизионни курсове, се сблъсква със сериозната конкуренция на новите информационни системи и комуникационни технологии. Най-забележителната от тези нови технологии е Интернет, която се оказва едно революционно средство за развитието на дистанционното обучение.

Критерии характеризиращи дистанционното обучение[редактиране | edit source]

Според един от пионерите в областта на ДО – Биорге Холмберг (Börje Holmberg) – едно от най-ясните и изчерпателни описания на характеристиките на ДО е дадено от Дезмънд Киигън (Keegan, Desmond. (1990). Foundations of distance education. London: Routledge), който изброява следните критерии:

  • Разделението по отношение на време и място на преподавателя и обучаемия почти през целия процес на обучение (това отличава ДО от традиционното обучение лице в лице (face-to-face instruction).
  • Участието на образователна организация в процеса на планиране и подготовка на материалите за обучение, както и в предоставянето на услугите, подпомагащи обучаемия (това разграничава ДО от обучението посредством частни уроци и традиционните програми за самообучение (teach-yourself programs).
  • Използването на технически средства – печатни, аудио, видео или компютърни – за осъществяването на връзка между преподавателя и обучаемия и за представяне на учебното съдържание.
  • Осигуряването на двупосочна връзка, от която обучаемия да може да се възползва максимално и дори да има възможност да постави началото на диалог с преподавателя (това отличава ДО от другите начини за употреба на технологиите в образованието).
  • Почти постоянната липса на оформени групи от обучаеми в продължение на процеса на обучение, т. е. за всеки от обучаемите обучението се осъществява индивидуално, а не в групи, като има възможност за провеждане на специално определени срещи с дидактични и социализиращи цели.

Според Холмберг в днешно време последният критерий вече не е напълно валиден, тъй като групите от обучаеми могат да общуват помежду си, независимо от тяхното географското положение. Това може да стане чрез аудио и видео телеконференции, форуми, табла за съобщения, електронна поща и т. н.


Използвани технологии[редактиране | edit source]

Видовете на наличните технологии, използвани в дистанционно обучение, са разделени в две групи:' синхронни и 'асинхронни. Синхронните технологии са в режим на онлайн доставка, при който всички участници са онлайн по същото време. Изисква график да бъдат организирани. Асинхронни технологии са в режим на онлайн доставка, където участниците използват курсовите материали по техен собствен график. Студентите не са задължени да бъдат заедно по едно и също време.

Синхронни технологии[редактиране | edit source]

Управлението на екрана може да бъде от страна на обучаващия (професора) или (и) от страна на обучаемия (студента). При това се преодоляват някой от недостатъците на дистанционното обучение

Асинхронни технологии[редактиране | edit source]

Има и системи за управление на обучението или съдържанието, които могат да се използват и за двата синхронни и асинхронни видове обучение. Те не са толкова инструмент за обучение, колкото такъв за по-добро управление на средата за обучение.

Видове курсове за дистанционно обучение[редактиране | edit source]

  • Кореспонденция, провеждани чрез обикновена поща
  • Интернет провеждани - synchronously или asynchronously
  • Излъчвани - в които съдържанието е представено чрез радио или телевизор
  • CD-ROM, в който студентът да взаимодейства с компютърното съдържание, съхранявано на CD-ROM
  • PocketPC / GSM за обучение, където има достъп до съдържанието на курса, съхранявано на мобилното устройство или чрез безжичен сървър.

Дистанционно обучение е преминала през четири до пет "поколения" на технологии в своята история. Това са печатни, аудио и видео излъчване, аудио / видео телеконферентна връзка, компютърно подпомагани обучение, електронно обучение / онлайн-обучение, компютърно излъчване / webcasting и др., но радиото остава много жизнена форма, особено в развиващите се страни, поради своя обхват. Австралийски деца от най-отдалечените райони участват в "Училището на ефира" от 1940 година, чрез на използване 2 посочно радио. В Индия каналът за честотна модулация е много популярен и се използва от университетите, за да излъчват образователни програми от области като образованието на учителите, за развитие на селските райони, програмите за земеделските производители в областта на селското стопанство, науката образование, литература, масова комуникация, в допълнение към традиционните курсове по либерални изкуства, наука и бизнес администрация. Нарастващата популярност на MP3 плеъри, PDA и SmartPhone апарати предостави допълнителен носител за разпространение на съдържанието за дистанционното обучение, а някои професори сега позволяват на студентите да слушат или дори гледат видео на курса като podcast. Някои колежи са работили с американските военни да разпространявате съдържанието на целия курс на PDA, за да разгърнатия персонал.

Оценяване[редактиране | edit source]

Дистанционното образование отдавна има проблеми с оценяването. Доставката на тестови материали е доста ясена процедура, която гарантира че информацията е на разположение на студентите и той или тя могат да я прочетат в свободното си време. Проблемът възниква, когато студентът е длъжен да изпълнява задачи и тестове. Онлайн курсовете имат трудности при контрола за измами върху викторини, тестове, изпити именно поради липсата на учителски контрол. В класната стая учител може да наблюдава студентите и визуално да поддържа ниво на почтеност в съответствие с репутацията на институцията. Въпреки това, с дистанционното обучение на студентите могат да бъдат напълно освободени от контрол. Някои училища изискват от студентите да вземат изпити в контролирана среда.

Заданията се приспособяват като стават по-големи и по-задълбочени, така че да тестват за знания като принуждават студентите да проучат въпроса и докажат, че са свършили работата. Викторините са популярна форма на тестване на знания и много курсове разчитат на студента да не мами. Дори ако студентът проверява отговори на въпроси в учебник или онлайн, може да бъде ограничено времето или точките от теста може да са толкова малко в сравнения с общите за курса, че трудът да не си заслужава. По-големи и важни изпити и тестове се контролират по-трудно.

Използвани ресурси при разработката на понятието:[редактиране | edit source]

[1] E-Learning, A Guidebook of Principles, Procedures and Practices, Som Naidu, 2nd Revised Edition, CEMCA, 2006, First published in 2003, p. 84.

[2] Handbook of Distance Education, Lawrence Erlbaum Associates, Edited by Michael G. Moore and William G. Anderson, 2003, A Theory of Distance Education Based on Empathy by Börje Holmberg, p. 80.

Интересни статии по темата:[редактиране | edit source]

[1] Статия за ДО на сайта на свободната енциклопедия Wikipedia http://en.wikipedia.org/wiki/Distance_education

[2] Полезно: http://iskamdaznam.hit.bg/

[3] Интересно: http://www.pleven.net/ Преодоляване на недостатъците на дистанционното обучение чрез програмни продукти за екранно управление в реално време от страна на професора и (или) студента.

[3] Дистанционно обучение в средното образование в България: http://www.matura.bg/

Вижте също[редактиране | edit source]