Шандор Ференци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шандор Ференци
унгарски психоаналитик
FerencziSándor.jpg
Роден 7 юли 1873
Мишколц, Австро-Унгария
Починал 22 април 1933 (на 59 г.)
Будапеща, Унгария
Работил в Международна психоаналитична асоциация (президент) Унгарско психоаналитично общество (основател)
Известен с Училище за психоанализа в Будапеща
Повлиян от Зигмунд Фройд
Повлиял Майкъл Балинт Ализ Балинт Имре Херман Зигмунд Фройд
Шандор Ференци в Общомедия

Шандор Ференци (на унгарски: Ferenczi Sándor) е унгарски психоаналитик, роден като Шандор Френкъл в Мишколц, Унгария в семейството на Барух Френкъл и Роса Айбеншутц. В своите работи той достига до вярата че описанията за сексуална злоупотреба върху пациентите като деца са истинни, сравнявайки тези описания с другите пациенти в същото семейство. Това, наред с другите причини, довело до скъсване на отношенията със Зигмунд Фройд. Той е бил президент на Международната Психоаналитична асоциация от 1918 до 1919. [1]

Преди това скъсване на отношенията той бил член на вътрешния кръг на психоанализата и е забележителен с работата си върху най-трудните пациенти и с разработването на теория за по-активна интервенция, отколкото в обикновената психоаналитична практика. В началото на 20-те, критикувайки Фройдовия "класически" метод на неутрална интерпретация, Ференци съвместно с Ото Ранк създал психотерапия "тук и сега", която чрез личното влияние на Ранк довела американеца Карл Роджърс до концепцията за клиент-центрирана терапия {Крамер 1995}. Ференци намерил някакво благоразположение в модерни времена сред последователите на Жак Лакан. Основният труд на Ференци е "Таласа: теория за гениталността". Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на "Развитието на психоанализата". Интересува те от взаимоотношението между биологията и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.

Ференци постоянно изучава Фройдовите публикации и се стреми да диференцира и доразвие идеите на учителя. Неговото писателско творчество е сравнително малко (съизмерено с публикациите на повечето Фройдови ученици); то обаче се простира върху почти всички области от аналитичната теория и практика. Неговите трудове са дотам остроумни и многостранни, че във възпоминателното слово по повод на смъртта на Ференци през 1933 Фройд с право може да каже, че той "направи всички аналитици свои ученици".

Книги[редактиране | edit source]

  • Hysterie und Psychoneurosen, Lpz., 1919;
  • Die Symbolik der Brucke, «Intern. Z. Psychoanal.», 1921, Bd. 7, S. 211—213;
  • Zur Psychoanalyse von Sexualgewohnheiten, «Intern. Z. Psycoanal.», 1928, Bd. 11;
  • Development of Psychoanalysis (Classics in Psychoanalysis, Monograph 4), Otto Rank and Sandor Ferenczi, International Universities Press, Inc, 1986, Hardback, ISBN 0-8236-1197-3.;
  • (Hrsg) Bausteine zur Psychoanalyse, 4 Bde., 1927, Wien.;
  • The phenomena of hysterical materialisation, in.: Contributions to the Theory and Technique of Psychoanalysis, 2 Bde., L., 1950.
  • Thalassa: A Theory of Genitality, Sandor Ferenczi, H. Karnac Books, Limited, 1989, Paperback, ISBN 0-946439-61-3.
  • First Contributions to Psycho-Analysis, Sandor Ferenczi, translated by Ernest Jones, H. Karnac Books, Limited, 1994, Hardback, ISBN 1-85575-085-6.
  • Final Contributions to the Problems & Methods of Psycho-Analysis, Sandor Ferenczi, H. Karnac Books, Limited, Hardback, 1994, ISBN 1-85575-087-2.

Препоръчана литература[редактиране | edit source]

  • Ferenczi’s Turn in Psychoanalysis, Peter L. Rudnytsky, New York
  • Sandor Ferenczi: Reconsidering Active Intervention, Martin Stanton, Jason Aronson Publishers, 1991, Hardcover, 1991, ISBN 0-87668-569-6.
  • Legacy of Sandor Ferenczi, Edited by Adrienne Harris and Lewis Aron, Analytic Press, 1996, Hardback, ISBN 0-88163-149-3.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
  • Ратнер Йозеф, Психоанализа Класиците, Кибеа, С 2005

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.