Ото Ранк

Ото Ранк
австрийски психоаналитик
Ото Ранк
Роден	22 април 1884 Виена, Австрия
Починал:	31 октомври 1939 (на 54 г.) Ню Йорк, САЩ
Националност	австриец
Народност	австрийска
Професия	психоаналитик
Работил в	Университета в Пенсилвания
Алма матер	Университета във Виена
Повлиян от	Зигмунд Фройд, Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Артур Шопенхауер
Повлиял	Джеси Тафт, Карл Роджърс, Пол Гудман, Роло Мей, Ърнест Бекер, Станислав Гроф, Матю Фокс, Хенри Милър

Част от статиите на тема Психоанализа

Концепции Психосексуално развитие Психосоциално развитие Съзнавано • Предсъзнавано Несъзнавано Психичен апарат То • Аз • Свръх-аз Либидо • Нагон Тълкуване на сънища • Пренос Защитни механизми Съпротива Важни личности Алфред Адлер • Нанси Чодороу Ерик Ериксън • Роналд Феърбеърн • Ана Фройд Зигмунд Фройд Карен Хорни • Ерих Фром Ърнест Джоунс Карл Густав Юнг • Мелани Клайн Хайнц Кохут • Жак Лакан Маргарет Малер • Ото Ранк Хари Стек Съливан Сюзън Съдърланд Важни произведения Тълкуване на сънищата Отвъд принципа на удоволствието Цивилизацията и разочарованието от нея Училища на мисълта Себе-психология • Обектни отношения Междуличностна психоанализа Психоанализа на отношенията Его психология

Ото Ранк (на немски: Otto Rank) е австрийски психоаналитик, писател, преподавател и терапевт.

Роден във Виена като Ото Розенфелд, той е бил един от близките колеги на Зигмунд Фройд за 20 години, плодотворен писател на психоаналитични теми, редактор на два от най-важните психоаналитични журнала по това време, творчески теоретик и терапевт. Оженва се за Беата Ранк през 1918 г. През 1926, след като Фройд обвинява Ранк в „антиедипова“ ерес, той избира да напусне вътрешния кръг и да се премести в Париж с жена си Тола и новородената си дъщеря Хелене. За останалите 14 години от своя живот Ранк имал невероятно успешна кариера като лектор, писател и терапевт във Франция и САЩ.

Теория и творчество

Опитът с пациентите води Ранк до теоретичните разработки, обединени в научния му труд, озаглавен „Травмата на раждането“. Идеята, че актът на раждането на индивида е прототип на по-късната тревожност, е предложена по-рано от Фройд и Ранк смята, че собствените му разсъждения представляват последващо конструктивно развитие на психоаналитичната теория. Противоречието, родено от тази книга, води до изключването на Ранк от вътрешния кръг и в крайна сметка до противопоставянето неговия подход на подхода на психоанализата. Той разработва силно иновационна версия на това, което самият той нарича „Психоанализа на его-скруктурата“.

Ранк се отличава от повечето психоаналитични автори по степента, в която ползва исторически и антропологични източници. Тази ориентация откроява трудовете му, тя е най-оригиналното в тях. В същото време тази характеристика има тенденцията да отчуждава съвременния читател, тъй като се представя ранна и демодирана антропология. Толерантният читател обаче ще открие цяло богатство от идеи, които лесно могат да се пренесат в контекста на модерната научна мисъл.

Зрялото мислене на Ранк се основава на отхвърлянето на целта за механистично обяснение на човешкото поведение или опит чрез парадигмата на причината и ефекта, което се споделя от Фройд и от повечето академични психолози. Той иска да разработи алтернативен научен подход, изграден върху човека като доброволен интерпретатор на значението и иинициатор на действието. В това отношение Ранк е предшественик на тенденции, които едва по-късно започват да се отнасят с подозрение към ортодоксалната психоанализа и академичната психология и става основата на такова огромно развитие, каквото представлява хуманистичната психология.

Източници

• Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини

Външни препратки

• OttoRank.com
• Международна психоаналитична асоциация (International Psychoanalytical Association)
• Снимка на Ото Ранк
• Митът за раждането на героя в sacred-texts.com

В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.