Ото Ранк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото Ранк
австрийски психоаналитик
Роден 22 април 1884
Виена, Австрия
Починал 31 октомври 1939 (на 54 г.)
Ню Йорк, САЩ
Националност австриец
Народност австрийска
Професия психоаналитик
Работил в Университета в Пенсилвания
Алма матер Университета във Виена
Повлиян от Зигмунд Фройд, Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Артур Шопенхауер
Повлиял Джеси Тафт, Карл Роджърс, Пол Гудман, Роло Мей, Ърнест Бекер, Станислав Гроф, Матю Фокс, Хенри Милър
Ото Ранк в Общомедия
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Ото Ранк (на немски: Otto Rank) е австрийски психоаналитик, писател, преподавател и терапевт.

Роден във Виена като Ото Розенфелд, той е бил един от близките колеги на Зигмунд Фройд за 20 години, плодотворен писател на психоаналитични теми, редактор на два от най-важните психоаналитични журнала по това време, творчески теоретик и терапевт. Оженва се за Беата Ранк през 1918 г. През 1926, след като Фройд обвинява Ранк в „антиедипова“ ерес, той избира да напусне вътрешния кръг и да се премести в Париж с жена си Тола и новородената си дъщеря Хелене. За останалите 14 години от своя живот Ранк имал невероятно успешна кариера като лектор, писател и терапевт във Франция и САЩ.

Теория и творчество[редактиране | edit source]

Опитът с пациентите води Ранк до теоретичните разработки, обединени в научния му труд, озаглавен „Травмата на раждането“. Идеята, че актът на раждането на индивида е прототип на по-късната тревожност, е предложена по-рано от Фройд и Ранк смята, че собствените му разсъждения представляват последващо конструктивно развитие на психоаналитичната теория. Противоречието, родено от тази книга, води до изключването на Ранк от вътрешния кръг и в крайна сметка до противопоставянето неговия подход на подхода на психоанализата. Той разработва силно иновационна версия на това, което самият той нарича „Психоанализа на его-скруктурата“.

Ранк се отличава от повечето психоаналитични автори по степента, в която ползва исторически и антропологични източници. Тази ориентация откроява трудовете му, тя е най-оригиналното в тях. В същото време тази характеристика има тенденцията да отчуждава съвременния читател, тъй като се представя ранна и демодирана антропология. Толерантният читател обаче ще открие цяло богатство от идеи, които лесно могат да се пренесат в контекста на модерната научна мисъл.

Зрялото мислене на Ранк се основава на отхвърлянето на целта за механистично обяснение на човешкото поведение или опит чрез парадигмата на причината и ефекта, което се споделя от Фройд и от повечето академични психолози. Той иска да разработи алтернативен научен подход, изграден върху човека като доброволен интерпретатор на значението и иинициатор на действието. В това отношение Ранк е предшественик на тенденции, които едва по-късно започват да се отнасят с подозрение към ортодоксалната психоанализа и академичната психология и става основата на такова огромно развитие, каквото представлява хуманистичната психология.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.