Стадии на психосоциално развитие според Ериксън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теорията за развитието на Ерик Ериксън надгражда, но и разширява значително обяснението на Зигмунд Фройд на психосексуалното развитие. Ериксън осигурява теория за жизнения цикъл и психосоциалното развитие и подчертава автономното или свободно от конфликти развитие на адаптивното его.В допълнение на удовлетворяването на инстинктите човешките същества се нуждаят от категоризация и интеграция на опита си. Изграждането и интегрирането на личността включват осеметапна последователност в жизнения цикъл, ръководена от онова, което Ериксън нарича епигенетичен принцип: "този принцип постулира, че всичко, което расте, има базисен план и че от този базисен план възникнат частите, катовсяка част има своето време на възход, докато не възникват всички части, за да формират функциониращото цяло". Всеки етап - от раждането до третата възраст, се бележи от нормативна криза, която трябва да бъде конфронтирана и разрешена."Разрешаването" на кризите оставя отпечатъка си върху развиващия се човек и всяка допринася за цялостно формиралата се личност.Кризите са психосоциални по природа. Приема се, че етапите са взаимозависими и се надграждат един друг по кумулативен начин (чрез натрупване,надграждане).Формирането на идентичността включва синтез и интеграция на предишния опит и развитие, и осигурява основата, върху която ще се появи бъдещият прогрес. В теорията на Ериксън развитието продължава през целия живот.

Стадии на психосоциално развитие[редактиране | edit source]

Доверие срещу недоверие (младенчество - до 1,5 години)[редактиране | edit source]

При раждането си бебета са доминирани от биологически потребности и драйвове.Качеството на тяхното взаимоотношение с грижещите се за тях ще повлияе върху степента, до която ще се чувства доверие (или недоверие) към другите и света като цяло.С този етап се свързва добродетелта вяра. В психоаналитични изследвания на преживяванията на хората във връзка със сукането се установява, че тези деца, които са отучени да сучат до 5-я си месец развиват чувство на песимизъм към света и хората, за разлика от тези, които са отучени след 5 месеца, у които се намира чувство за оптимизъм към света и хората[1].

Автономия срещу съмнение и срам (ранно детство - 1,5 до 3 години)[редактиране | edit source]

Социалните изисквания за самоконтрол и регулация на телесните функции (обучение за ползване на тоалетната) влияят върху чувствата на Аз-ефективност срещу съмнение в себе си. Качеството воля - волята да се прави това, което се очаква от теб и което се очаква по принцип, възниква на този втори етап.

Инициатива срещу вина (предучилищна възраст - 3 до 5/6 години)[редактиране | edit source]

Тук децата започват активно да изследват и да се намесват в своята среда. На този етап възниква добродетелта целенасоченост - смелостта да се преследват лично значими цели независимо от рисковете и възможния неуспех.

Трудолюбие срещу малоценност (училищна възраст - 6/7 години до пубертета)[редактиране | edit source]

Социалният контекст, в който се разрешават първите три кризи, е до голяма степен домът и непосредственото семейство.На четвъртия етап обаче децата започват някакво формално обучение.Овладяването на задачите и уменията, които се ценят от учителите и широкото общество, сега е фокусът на цялото внимание.Казва се, че се развива качеството компетентност.

Идентичност срещу дифузия (юношество - от пубертета до 20 години)[редактиране | edit source]

Това е кулминационната стъпка в схемата на Ериксън, когато юношите активно се опитват да синтезират своя опит, за да формират стабилно чувство за лична идентичност.Ериксън подчертава ролята на точното самопознание и сверяването с реалността.Хората започват да разглеждат себе си като продукти на миналия си опит и да чувстват контуинитета на опита.Положителното разрешаване на предишните кризи - постигането на доверие, автономия, воля и трудолюбие, улеснява формирането на идентичността, докато провалите в разрешаването им могат да доведат до дифузия на идентичността. Верността, способността да се поддържа ангажираност независимо от противоречивите ценностни системи, е добродетелта, която възниква по време на юношеството.

Интимност срещу изолация (младост - 20 до 35 години)[редактиране | edit source]

На този етап човек трябва да е готов и да е способен да обедини собствената си идентичност с тази на друг човек.Тъй като истинското себеразкриване и взаимността правят човека нараним, задължителното условие за тях е здравото чувство за идентичност.Любовта е качеството, което набира сили по време на този етап.

Генеративност срещу стагнация (зрялост - 35 до 60/65 години)[редактиране | edit source]

Това е времето в жизнения цикъл, когато човек се стреми да актуализира идентичността, която е била формирана и споделена с избраните други хора.Генерирането или създаването на поколение, артефакти, идеи и продукти се включва на този етап. Сега възниква добродетелта полагане на грижи и любов: генеративните възрастни се грижат за другите чрез полагането на родителски грижи, преподаване, наблюдаване на подчинените и други, докато стагнираните възрастни са абсорбирани от своите собствени лични потребности.

Интегритет срещу отчаяние (старост - над 65 години)[редактиране | edit source]

Този последен етап се фокусира върху възприеманото завършване или осъществяване на собствения жизнен цикъл.Последната добродетел, която трябва да възникне, е мъдростта.Мъдрият човек разбира относителната природа на познанието и приема, че собственият му живот е трябвало да протече по начина, по който е протекъл.

Източници[редактиране | edit source]

    • Блюм Г., Психоаналитические теории личности, Москва, 1996,стр 68
    • Енциклопедия Психология, ред. Дж. Корсини, 1998

    Вижте също[редактиране | edit source]

    Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.