Анна Фройд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Ана Фройд)
Направо към: навигация, търсене
Анна Фройд

германски психоаналитик
Роден на 3 декември 1895
в Виена, Австро-Унгария
Починал на 9 октомври 1982 (на 86 г.)
в Лондон, Англия

Ана Фройд (на немски: Anna Freud) е австрийски психолог, шестото и последно дете на Зигмунд и Марта Фройд. Родена във Виена, тя последвала стъпките на баща си и допринесла за развитието на психоанализата. Сравнена с баща си, работата на Ана Фройд подчертава важността на егото, неговата способност да се тренира социално.

Съдържание

[редактиране] Биография

Анна Фройд е родена на 3 декември 1895 във Виена. Завършва училище с добър успех и получава свидетелство (1911). Следав педагогика и става учителка. От 1914 е ученичка при баща си. По време на Първата световна война слуша лекции при своя баща и прави визитации във Виенската университетска психиатрична клиника, ръководена от прочутия Юлиус Вагнер фон Яурег. От 1922 е член на Виенското психоаналитично общество. През 1924 г. е приета в "Тайният комитет", който е трябвало да бди за интересите на психоанализата. През 1938 г. емигрира заедно с Фройд в Англия, където работи с Дороти Бърлингъм в Хъмпстед Нърсърис, приют за деца пострадали от войната. Две години по-рано публикува книгата "Азът и механизмите на защитата" (на български излиза под заглавието "Егото и защитните механизми"). През 1945 участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа "Psychoanalytic study of the Child". Главният й труд излиза през 1965 под заглавие "Нормалност и патология в детството", преведен на немски от нея през 1968 със заглавието "Правилни и погрешни пътища на детското развитие". Води многобройни курсове, става учебна и контролна аналитичка на цяло поколение детски психолози. Анна Фройд умира на 8 октомври 1982 в Лондон.

[редактиране] Главни приноси към психоанализата

Анна се измества от класическата позиция на баща си, която се концентрира върху несъзнателното То (перспектива, която тя намира за ограничаваща) и вместо това наблюга на важността на Аз-а, непрестанната борба и конфликти се преживяват от нуждата за отговор на противоречивите желания, нужди, ценности и изискванията на реалността. С това тя установява значението на его функциите и концепцията за защитните механизми.

Фокусирайки се върху изследвания, наблюдение и лечение на деца, Фройд създава група от видни детски аналитици (която включва Ерик Ериксън, Едит Якобсон и Маргарет Малер), които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие. По това време тези идеи са революционни и Анна ни предоставя изчерпателна теория на развитието и концепция за линии на развитието, които комбинират важния модел за нагона на баща й с по-съвременните теории на развитието за [[обектните взаимоотношения, които наблягат на значението на родителите в процесите на детското развитие.

[редактиране] Анна Фройд за същностните личностни качества на психоаналитика

"Скъпи Джон ..., Ти ме попита какво мисля за същностните личностни качества на бъдещия психоаналити. Отговорът е сравнително лесен. Ако искаш да бъдеш истински психоаналитик трябва да имаш голяма любов към истината, към научната истина също както и към личната истина и трябва да поставиш това разбиране за истината по-високо от всеки дискомфорт при срещата с неприятни факти, независимо дали принадлежат към външния свят или към твоя собствен вътрешен свят.

По-нататък, мисля че психоаналитика трябва да има...интереси...отвъд границите на медицинското поле...във факти, които принадлежат на социологията, религията, литературата, , [и] историята...[иначе] неговия поглед върху...пациента ще остане прекалено ограничен. Тази точка съдържа...необходимата подготовка отвъд изискванията направени от кандидатите за психоанализа в институтите. Ти си длъжен да бъдеш голям читател и да се запознаеш с литературата от много страни и култури. Във великите литературни фигури ще намериш хора, които знаят поне толкова за човешката природа колкото психиатрите и психолозите се опитват да намерят.

Отговори ли това на твоя въпрос?"[1]

[редактиране] Книги

  • Freud, Anna (1966-1980). The Writings of Anna Freud: 8 Volumes. New York: IUP. (These volumes include most of Anna Freud's papers.)
    • Vol. 1. Introduction to Psychoanalysis: Lectures for Child Analysts and Teachers (1922-1935)
    • Vol. 2. Ego and the Mechanisms of Defense (1936)
    • Vol. 3. Infants Without Families Reports on the Hampstead Nurseries by Anna Freud
    • Vol. 4. Indications for Child Analysis and Other Papers (1945-1956)
    • Vol. 5. Research at the Hampstead Child-Therapy Clinic and Other Papers: (1956-1965)
    • Vol. 6. Normality and Pathology in Childhood: Assessments of Development (1965)
    • Vol. 7. Problems of Psychoanalytic Training, Diagnosis, and the Technique of Therapy (1966-1970)
    • Vol. 8. Psychoanalytic Psychology of Normal Development
  • Anna Freud in collaboration with Sophie Dann: An Experiment in Group Upbringing, in: 'The Psychoanalytic Study of the Child', VI, 1951.[2] A group of six three-year-old former Terezin children is observed as regards group behavior, psychological problems and adaption. (Information taken from Biography Erna Furman)

[редактиране] Източници

  • Йозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, Кибеа, 2005
  1. ↑ От писмо, написано от Анна Фройд. The International Journal of Psycho-Analysis And Bulletin of the International Psycho-Analytical Association, Volume 49, 1968, Article of Heinz Kohut HEINZ KOHUT: The evaluation of applicants for psychoanalytic training Pages 548-554 (P. S.552, 553)
  2. ↑ The Psychoanalytic Study of the Child Series Yale University Press

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Freud“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. 
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%B4“.
Лични инструменти