Теория на обектните отношения
| Част от статиите на тема Психоанализа |
|
|
Концепции Важни личности Важни произведения Училища на мисълта |
|
Теорията на обектните отношения е психодинамична теория, като част от психоаналитичната теория. Теорията обяснява динамичните процеси на развитието на психиката като израстваща в отношенията между реалните други в обкръжаващата среда. "Обектите" в името на теорията тук се свързват с реалните други в света на човека, както и с интернализираните образи на другите. Обектните отношения са оформени първоначално от ранните взаимодействия с родителите, тоест първите хора, които отдават грижата си. Тези ранни модели могат да бъдат променени в опита, но често продължават да упражняват влияние през целия живот. Терминът "обектни отношения" е формално измислен от Фейърбърн през 1952,[1] но линията на мислене се свързва с активността във формирането на психоанализата от 1917 нататък.[2] Теорията на обектните взаимоотношения е доста новаторски разработвана през 40-те и 50те от британските психолози Роналд Фейърбърн, Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Хари Гънтрип и други.
Обектите отначало са схващани в детската психика чрез техните функции и се обозначават като "частични обекти". Гърдата, която храни гладното бебе е "добрата гърда". Гладното бебе, което не намира гърда е във връзка с "лошата гърда". Чрез повторяемо преживяване вътрешните обекти са формирани от модели, изплуващи в нечие субективно преживяване на грижата от страна на обкръжаващата среда. Тези интернализирани образи може да бъдат или да не бъдат точни изображения на сегашните, външни други.
Съдържание |
Теория на обектните отношения на Клайн [редактиране]
Несъзнателна фантазия [редактиране]
Клайн нарича психологическите аспекти на инстинктивно несъзнателно "фантазия" (на английски с "phantasy", за да го разграничи от думата "fantasy"). Фантазията е даден психичен живот, който се движи навън към света. Тези образи-потенциали са дадени априори с нагони и евентуално позволяват развитието на по-сложни състояния на душевния живот. Несъзнателната фантазия на изплуващия душевен живот на детето е модифициран от околната среда като детето има контакт с реалността[3].
От момента, когато детето започне да взаимодейства с външния свят, то е заето в тестването на своите фантазии в реална обстановка. Искам да подскажа, че произхода на мисленето лежи в този процес на тестване на фантазията срещу реалността; това е, такова мислене, което не само е контрастирано с фантазията, но е основано и произлиза от нея.[3]
Ролята на несъзнаваната фантазия е същността в развитието на капацитета на мисленето. В термините на Уилфред Бион образа на фантазията е предварителна представа, която не е мислене докато преживяването не се комбинира с реализацията в света на опита. Предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да заемат форма като концепция, която може да бъде мислене.[4][5][6] Класически промер за това се крие във вглеждането на детето в зърното в първите часове на живота. Обезпечаването на зърното доставя реализацията в света на опита и чрез това време, чрез повторяемо преживяване, предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да създадат концепция. Капацитета на душевността строи върху предишни преживявания като обкръжаваща среда и детето взаимодействат.
Източници [редактиране]
- ↑ Fairbairn, W.R.D., (1952). Psychoanalytic Studies of the Personality. London: Routledge and Kegan Paul, 1981.
- ↑ Ogden, T. (2005). This Art of Psychoanalysis: Dreaming undreamt dreams and interrupted cries. NY: Routledge. (p. 27).
- ↑ а б Segal, Hanna. The work of Hanna Segal: A Kleinian approach to clinical practice. New York, NY, Jason Aronson, 1981. ISBN 9780876684221.
- ↑ Bion, W. (1962) "A theory of thinking". In Second thoughts: Selected papers on psycho-analysis (pp. 111–119). London: Karnac. 1967
- ↑ Bion, W. (1977). Two papers: The grid and caesura. Karnac: London.
- ↑ Ogden, T. (1990). The matrix of the mind: Object relations and the psychoanalytic dialogue. Lanham, MD: Aronson.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Object relations theory“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
Външни препратки [редактиране]
- Object Relations Theory, Psychology Department, Sonoma State University
- Object Relations Theory and Therapy
- Melanie Klein Obituary
 |
В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
