Майкъл Балинт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Майкъл Балинт
Роден 3 декември 1896 г.
Будапеща, Унгария
Починал 31 декември 1970 г. (на 74 г.)
Бристъл, Англия

Майкъл Балинт (на английски: Michael Balint, на унгарски: Bálint Mihály, Михай Балинт) е унгарски психоаналитик и подръжник на школата на обектните отношения.

Майкъл Балинт е роден като Михай Морис Бергман, син на практикуващ лекар в Будапеща. Против волята на баща си сменя името си на Михай Балинт. Той сменя и религията си от юдаизъм на унитарно християнство. По време на Първата световна война Балинт е на фронта, първо в Русия, след това в Доломитите (вид скала, коато е характерна за някои части на Алпите, например Северна Италия). Завършва медицинското си образование в Будапеща през 1918 г. По препоръка на бъдещата си съпруга, Алис Секей-Ковач, Балинт чете книгата на Зигмунд Фройд „Drei Abhandlungen zur Sexualtheorie“ („Три есета за сексуалността“, 1905) и „Тотем и табу“. Започва също да посещава лекции при Шандор Ференци, който през 1919 г. става първия университетски професор по психоанализа. Балинт се жени за Алис Секей-Ковач и заедно се преместват в Берлин през 1920 г., където той работи в биохимичната лаборатория на Ото Хайнрих Варбург (1883-1970), по-късно носител на Нобелова награда. Жена му работи във фолклорен музей. Там Балинт работи върху доктората си по биохимия и в същото време за Берлинския психоаналитичен институт. Той и съпругата му се обучават на психоанализа. Балинт дължи известността си преди всичко на организираните от него семинари за обучение на социалните работници и практикуващите лекари. „Балинтовите групи“ включват малък брой участници и работят без предварително установена тема. Всеки може да представи на групата даден „случай“, който го интересува. Ролята на водещия е да доведе членовете на групата до осъзнаването на собствените им нагласи и чувства, а също и на психичните процеси, които повлияват върху отношенията им с пациентите. Теоретичните работи на Балинт са насочени към проблемите на регресията и върху това, което той нарича „първична любов“, много ранна фаза в процеса на междуличностните отношения, върху „фундаменталния дефект“, причинен елемент на психичните разстройства.

Книги[редактиране | edit source]

  • Individual Differences of Behaviour in Early Infancy. Dissertation for Master of Science in Psychology. London, 1945.
  • Primary Love and Psycho-Analytic Technique. 1956.
  • The Doctor, His Patient and the Illness. London: Churchill Livingstone, 1957.
    • German translation: Der Arzt, sein Patient und die Krankheit. Stuttgart, Klett, 1966.
  • Thrills and Regressions. 1959.
    • German translation: Angslust und Regression. Stuttgart: Klett-Cotta, 1991.
  • Basic Fault. 1967.
  • The Clinical Diary of Sándor Ferenczi. Edited by Judith Dupont. Translated by Michael Balint and Nicola Zarday Jackson. First cloth edition, 1988.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Franz Sedlak und Gisela Gerber: Beziehung als Therapie Therapie als Beziehung. Michael Balints Beitrag zur heilenden Begegnung. München: Ernst Reinhardt Verlag, 1992, ISBN 3-497-01257-2.
  • Harold Stewart et al: Michael Balint: Object Relations Pure and Replied. London: Routledge, 1996.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на частичен материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Michael Balint“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.