Контрапренос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В психотерапията, контрапреносът е състояние, където терапевтът в резултат на терапевтичната сесия започва да пренася своите собствени несъзнателни чувства към пациента. Например, терапевтка може да има силно желание пациента да има само 6-ци в университета, защото клиента и напомня за нейните деца в тази фаза на живота и тревожността, която изпитва терапевтката по това време. Друг пример би бил, ако имаме терапевт, който не е получавал достатъчно внимание от баща си възприема клиента си като прекалено дистанциран и негодува от това. Контрапреносът е дефиниран като противоположност на преноса, където личността в терапията започва да пренася чувства (независимо лоши или хубави) към терапевта. Контрапреносът е повсеместен и може да има и позитивен, и негативен ефект върху лечението. Най-важното, неанализираният контрапренос води терапевта до слепи петна и вредни изказвания. От друга страна, осъзнаването на чувствата при контрапреноса може да осигури ценен прозорец към вътрешния свят на пациента и в емоциите, и в реакциите му.
