Атанас Илиев е български психолог.
Роден в Стара Загора на 1 декември 1893 г. Следва философия в Русия, Швейцария и Франция. Довършва образованието си в Софийския университет през 1918. Специализира психология във Виена. Учителства в София. В периода (1925-1927) е член на литературния кръг „Стрелец“.Сътрудничи в издаването на "Натурфилософска библиотека" и на списанията "Българска мисъл", "Златорог", вестник "Литературен глас". От 1937 г. е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", а от 1943 доцент в Скопския университет, след това е и негов ректор. Професор по етика и естетика в СУ (1944 - 1962). Автор е на сборник есета "Между изкуството и живота. Естетически опити". Умира на 9 февруари 1985 г. Привърженик на "интелектуалния интуитивизъм" (А. Бергсон), опитва да свърже ремкеанството (Й. Ремке) с психоанализата. Отделно от това работи в областта на проблемитена етиката и естетиката[1]. Трудове по естетика, история на философията и етиката.
- Психоанализа, пансексуализъм, и изкуство, Естетика и психоанализа, 1926
- ↑ Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр 48
 |
В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
