Изтласкване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изтласкването (популярно като подтискане (на емоции, чувства и т.н.)) е психологическият опит на даден индивид да отхвърли, отблъска собствените желания и импулси, свързани с инстинктите, които го привличат към приятни и желани неща.

Подобни желания, импулси, фантазии, мечти или чувства могат да бъдат подтискани в ума като мисли, образи и спомени. Подтискането е причинено, когато външна сила се налага в контраст с желанието, заплашвайки да причини страдание, ако желанието бъде задоволено, и оттук пораждайки конфликт за индивида, репресивният отговор към заплахата има смисъла да изключи желанието от нечие съзнание и да го държи под контрол или подчинено в подсъзнателното. Подтискането, изтласкването към подсъзнателното на желанията има основна роля в умствените заболявания, както и в психиката на обикновените хора. [1]

Фройд[редактиране | edit source]

Концепцията за подтискането е част от психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд. Най-често като част от нея на български се използва термина „изтласкване“. [2]

Изтласкването е селективно забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Три момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да изживява конфликт или стрес. Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното. Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да се върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново. Трето, Фройд постулира два типа изтласкване. Първият е първично изтласкване, което включва "отказ на влизане в съзнанието" на заплашващия материал. При този тип изтласкване изглежда, сякаш човекът изообщо не е възприемал материала. Фройд нарича втория тип изтласкване истинско изтласкване или послеизтласкване. След като е бил осъзнат, материалът е изтласкан и човекът вече не го осъзнава. Изтласкването е без съмнение едно от най-важните понятия в областта на психологията на личността и психопатологията. Съществуването на изтласкването е предпоставка за развитието на безсъзнателното, защото освен концепцията на Карл Юнг за колективното несъзнателно точно чрез изтласкването материалът предполагаемо навлиза в безсъзнателното. Принципно целта на изтласкването е положителна, въпреки че в психоаналитичнаат терапия се работи именно за връщането на изтласкването, за да се подобри човека. Всъщност ролята на изтласкването е да предпази от моментния стрес човека и изтласкването би се появила ако този стрес надминава способността на нервната му система да издържи (друг е въпроса, че голяма част от изтласкваното никога повече не се връща в съзнанието на човека, поради това, че човекът не решава да направи нещо за да го върне, например да отиде на специалист и то продължава да действа от там като понякога създава невротични симптоми).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jean Laplanche (1988) The language of psycho-analysis, Originally published in French as Vocabulaire de la psychanalyse [1967], стр. 390, 392
  2. На английски също има опозиция в термините suppression vs. repression / букв. потискане и репресия, макар че у нас е възприет терминът изтласкване като еквивалент на repression - „Freudian suppression ... is commonly refered as "repression"“/ „фройдовото подтискане... често е наричано изтласкване“, ((en)) Eric Rassin, Thought suppression, Elsevier, 2005, стр. 13
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Psychological repression“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Вижте също[редактиране | edit source]


Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.