Бучиниш
Тази статия е за тревистото растение. За хорото вижте Бучимиш.
| Бучиниш | ||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
Бучиниш (Conium maculatum) е тревисто едногодишно или двугодишно растение от сем. Сенникоцветни (Umbilliferae), подсемейство Целинови (Apiaceae). Разпространено по бунища, разкопани и торни места край селища и пътища. Растението е отровно. Петнистият бучиниш (C. maculatum) е двугодишно растение с тръбовидно, членесто, достигащо до 2 м. стъбло, кухо в долната си част, с червено-кафяви петна и покрито със синкав прашец. Листата му са тройноперести, а цветовете са бели. При смачкване на листата се усеща неприятна миризма на миша урина. Цялото растение съдържа до 2% пиперидинови алкалоиди - кониин, N-метилкониин, гама-коницеин, конхидрин, псевдоконхидрин, конхидринон, N-метилпсевдоконхидрин, 2-метилпиперидин и др. При застаряване на растението, съдържанието на алкалоидите в листата силно намалява, но се натрупват в плодовете. Пиперидиновите алкалоиди са летливи и при изсушаване на растенията количеството им намалява. Сократ е умрял след отравяне с бучиниш. Поглъщането на 6 до 8 свежи листа от възрастен човек е смъртоносно. Това количество съответства на 100 mg от съдържащия се в растението отровен алкалоид кониин. За медицински цели се използват плодовете (отвара), надземната част (лапи).
Отровно!
