Бучиниш

Тази статия е за тревистото растение. За хорото вижте Бучимиш.

---

Бучиниш

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Сенникоцветни (Apiales) семейство: Сенникови (Apiaceae) род: Conium вид: Бучиниш (C. maculatum)

Научно наименование

Conium maculatum Linnaeus, 1753

Бучиниш в Общомедия

[ редактиране ]

Плодове на бучиниш

Петнист бучиниш, познат още като бардаран, цвилуга, дива мерудия или цволика (Conium maculatum) е отровно тревисто едногодишно или двугодишно растение от семейство Сенникови (Umbilliferae), подсемейство Целинови (Apiaceae). Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.

Бучинишът е много отровно растение. Всъщност всички негови части са токсични. Най-отровен е през ранните етапи на растеж през пролетта, но е опасен на всички етапи от развитието си. Установено е наличие на до 2% пиперидинови алкалоиди – кониин,N-метилкониин, гама-коницеин, конхидрин, псевдоконхидрин, конхидринон, N-метилпсевдоконхидрин, 2-метилпиперидин и др, които са летливи и при изсушаване на растенията количеството им намалява. При застаряване на растението съдържанието на алкалоидите в листата силно намалява, но тогава алкалоидите се натрупват в плодовете. Поглъщането на 6 до 8 свежи листа от възрастен човек е смъртоносно. Човешките смъртни случаи са настъпили от събирането на растението и консумирането на корените му като диви моркови или пащърнак. Случайни отравяния са настъпили и когато хората приемат листа му за магданозови или семената за анасонови и ги консумират.

Смята се, че Conium maculatum е растението, с което са убити Терамен, Сократ и Фокион. В Древна Гърция бучинишът е бил използван за отравяне на осъдени затворници. Сократ, най-известната жертва на отравяне с бучиниш, е бил обвинен в нечестие и развращаване на младите мъже от Атина през 399 г. пр. Хр.

Устройство

Бучинишът е цъфтящо растение, което расте до 1,5 – 2,5 метра височина, с гладко, тръбовидно, зелено, кухо стебло, обикновено петнисто или на ивици, червено или пурпурно в долната си половина. Всички части на растението са без власинки. Листата са от две до четири перести, фино разделени сякаш дантелени, като цяло са с триъгълна форма, дълги до 50 см и широки до 40 см. Цветът на отровния бучиниш е малък и бял, с големина от 7,6 см в диаметър (появява се в началото на лятото). Цветовете са свободно групирани в съцветия лъчисти сенници, като всяко разполага с пет венчелистчета. Плодовете са набраздени и сплескани и всеки плод съдържа две семена. Видът се възпроизвежда чрез семената. Цъфти през месеците май-август.

Смъртта на Сократ, от Жак-Луи Давид (1787)

Произход и разпространение

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Бучинишът произхожда от Европа, Западна Азия и Северна Африка и е широко натурализиран на места извън родния си ареал, като части от Северна и Южна Америка и Австралия. Въведен е в Северна Америка като декоративно растение. Расте при различни почвени и климатични условия. Вирее в сенчести и каменисти места, покрай огради и мочурища. Въведен е и е натурализиран в много други области, включително Азия и Нова Зеландия. Растението често се открива в слабо дренирана почва, особено в близост до потоци, канавки и други водни повърхности. Появява се и по протежение на крайпътни зони, ръбове на обработваеми полета и зони за отпадъци, изоставени строителни площадки, пасища, където може да се обърка с безвредните растения. Счита се за инвазивен вид в 12 американски щата.

Използваема част

Употребяват се надземните части на билката, които са силно токсични.

Лечебни свойства и приложение

Въпреки сериозните опасения за безопасността, листата от бучиниша, коренът и семената му се използват за производство на лекарства. Употребява се още при проблеми с дишането, включително бронхит, коклюш и астма, при болезнени състояния, включително такива при зъбобол при деца, болезнени стави и спазми. Предписва се и при тревожност и мании. Други приложения включват лечение на спазми, тумори, кожни инфекции, епилепсия, болест на Паркинсон, хорея на Sydenham и инфекции на пикочния мехур.

Свойства на бучиниш

• неврастении;
• мигрена;
• виене на свят;
• гуша;
• парализи;
• слаба памет;
• главоболие;
• безсъние;
• шум в ушите;
• безпокойство;
• мускулни спазми;
• маниакални разстройства;
• бронхит;

• коклюш;
• астма и др.

Начин на употреба

• бани при ревматизъм;
• компреси при втвърдени гръдни жлези;
• при натъртено и изкълчено.

Симптоми на отравяне с бучиниш

Общите симптоми на отравяне с бучиниш са ефекти върху нервната система (стимулиране, последвано от парализа на моторни нервни окончания и по-късно депресия), повръщане, треперене, проблеми в движението, забавен и слаб, а по-късно бърз пулс, бързо дишане, слюноотделяне, уриниране, гадене, гърчове, кома и смърт.

Отравянето с бучиниш е сравнително рядко, въпреки че честотата варира в различните региони по света. То е по-често срещано в европейските и особено в средиземноморските страни. По-голямата част от пациентите са възрастни мъже над 38-годишна възраст. Клиничният ход на отравяне с бучиниш включва невротоксикоза, тремор, повръщане, мускулна парализа, респираторна парализа, рабдомиолиза и остра бъбречна недостатъчност. Терапевтичното лечение се фокусира върху намаляване на абсорбцията, внимателно наблюдение за усложнения и поддържаща терапия (особено за дишането). Острата поява е тежка и животозастрашаваща, но процентът на преживяемост е висок, ако лечението се предостави своевременно. Възстановяването е бързо, обикновено отнема само няколко дни.

ВНИМАНИЕ!

Тази билка е силно токсична и не е желателно да се ползва без лекарско предписание!

Бучинишът е бил използван като антидот при отравяне със стрихнин.

Да не се използва като билка по време на бременност и кърмене.

Да се внимава децата да нямат контакт с растението. Наблюдавани са случаи на отравяне и смърт при консумацията на листа от тях или направата на свирки от стъблата му.

Източници

https://medpedia.framar.bg/ботаника/бучиниш-бардаран-цвилуга-дива-мерудия