Харити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харити
древногръцки богини на грацията и красотата
Семейство
БащаЗевс, Дионис, Хелиос
МайкаЕвринома, Афродита
Харити в Общомедия

Харити в древногръцката митология са богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота. Съответстват на Грациите в древноримската митология.

Според някои версии са дъщери на Зевс и на Хера, според други – на Хелиос и една от хесперидите, според трети – на Зевс и Еванта,[1] но може би според най-разпространената са дъщери на океанидата Евринома.

Имената, броят и произходът им в различните митове е представен различно. В по-късните митове са ту две, ту три – Аглая (сияйна), Ефросина (благоразумна) и Талия (цветуща). Омир назовава и още няколко безименни харити, една от които е съпругата на Хефест, а друга е Паситея – обещана на бог Хипнос от Хера. Други известни харити са Клета (желаната), Фаена (сияеща) и Пейто – богинята на изкуството на убеждаването.

В митовете за харитите е отбелязана тяхната връзка с природата, но те не се приемат като част от нея, а по-скоро като радостта, която тя носи на всичко живо. Освен това харитите са свързани и с труда и художествените занаяти и с тази си функция са близки на Аполон. В Питийския храм на Аполон в Пергам има тяхно изображение, а също и в Делфийското светилище.

Заедно с орите и музите, харитите живеели на Олимп. Били в обкръжението на Зевс, Хера, Аполон, Афродита и Дионис, като главно прекрасните девойки утешавали боговете, но вземали участие и в някои типично женски занимания. Те изтъкали сватбената рокля на Хармония.

Реката Кефисос, в близост до Делфи, е била свещена за тях.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cornutus, De Natura Deorum p. 20 Lang.