Родоски колос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Родоският колос

Родоският колос (на гръцки: Κολοσσός της Ρόδου, на латински: Colossus Rhodi) е бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, издигната в пристанището на град Родос, на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от около 34 метра (112 фута) и е била една от най-високите статуи в древността[1] . Едно от Седемте чудеса на света. Статуята е дело на Харес от Линдос и е построена в периода между 292 пр.н.е. и 280 пр.н.е..

Предистория[редактиране | edit source]

След разпада на държавата на Александър Македонски, управлението на Родос поел Птолемей I Сотер. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През 305 пр.н.е. синът на другият диадоха Антигон I Едноокий - Деметрий I Македонски обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.

Народът на Родос решил да продаде счупените обсадни оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството. Хелиос бил не просто почитано божество на острова- според легендите бил негов създател, изнесъл го от морските дълбини на ръцете си. Според Плиний Стари продали оставеното оръжие за 300 таланта [2] и решили да използвал парите за да построят гигантска статуя на техния патрон, бог Хелиос.

Строителство[редактиране | edit source]

Строителството е поверено на Харес, родом от Линдос на остров Родос, който е участвал и преди в издигането на големи статуи. Неговият учител, Лизип, е създал 22 метрова (70 фута) бронзова статуя на Зевс в Тарентум.

Дванадесет години се труди над статуята Харес, за да създаде почти 36 метров бронзов гигант. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша -бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.

За изготвянето на грандиозния монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо (равни съответно на 13 и 8 тона). Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос във 2 век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.

Гибелта на статуята[редактиране | edit source]

Колосът се издигал сравнително кратко— 56 години. През 226 пр.н.е. статуята била разрушена от земетресение. Както пише Страбон, "Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете". Но дори и тогава колоса удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос.[3] Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийския оракул накарал родосци да се страхуват, че ще обидят Хелиос и те отказали.

Отломките на Колос останали на земята, както е описано от Страбон (XIV 2.5) за над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.

През 654 г. арабите превземат Родос и според Теофан Изповедник ги продават на "еврейски търговец от Едеса".


Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Колосът на Нерон е 100 или 120 фута според различните източници.
  2. Плиний Стари, "Естествена история" xxxiv.18.
  3. Естествена история, кн 34, XVIII, 41.