Родоски колос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Родоският колос

Родоският колос (на гръцки: Κολοσσός της Ρόδου, на латински: Colossus Rhodi) е бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, издигната в пристанището на град Родос, на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от около 30 метра (107 фута) и е била една от най-високите статуи в древността[1] . Едно от Седемте чудеса на света. Статуята е дело на Харес от Линдос и е построена в периода между 292 пр.н.е. и 280 пр.н.е..

Съдържание

[редактиране] Предистория

След разпада на държавата на Александър Македонски, управлението на Родос поел Птолемей I Сотер. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През 305 пр.н.е. синът на другият диадоха Антигон I Едноокий - Деметрий I Македонски обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.

Народът на Родос решил да продаде счупените обсадни оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството. Хелиос бил не просто почитано божество на острова- според легендите бил негов създател, изнесъл го от морските дълбини на ръцете си. Според Плиний Стари продали оставеното оръжие за 300 таланта [2] и решили да използвал парите за да постоят гигантска статуя на техния патрон, бог Хелиос.

[редактиране] Строителство

Строителството е поверено на Харес, родом от Линдос на остров Родос, който е участвал и преди в издигането на големи статуи. Неговият учител, Лизип, е създал 22 метрова (70 фута) бронзова статуя на Зевс в Тарентум.

Дванадесет години се труди над статуята Харес, за да създаде почти 36 метров бронзов гигант. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша -бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листи.

За изготвянето на грандиозния монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо (равни съответно на 13 и 8 тона). Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос във 2 век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.

[редактиране] Гибелта на статуята

Колосът се издигал сравнително кратко— 56 години. През 226 пр.н.е. статуята била разрушена от земетресение. Както пише Страбон, "Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете". Но дори и тогава колоса удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос.[3] Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийския оракул накарал родосци да се страхуват, че ще обидят Хелиос и те отказали.

Отломките на Колос останали на земята, както е описано от Страбон (XIV 2.5) за над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.

През 654 г. арабите превземат Родос и според Теофан Изповедник ги продават на "еврейски търговец от Едеса".


[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  1. Колосът на Нерон е 100 или 120 фута според различните източници.
  2. Плиний Стари, "Естествена история" xxxiv.18.
  3. Естествена история, кн 34, XVIII, 41.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици