Додеканезка операция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Додеканезката операция (8 септември - 22 ноември 1943 г.) е една от успешно реализираните военни операции от Вермахта в хода на Втората световна война, след изземването на стратегическата инициатива от Съюзниците в края на 1942 - началото на 1943 г. В крайна сметка тя става конкретен повод за провеждането на Техеранската конференция (28 ноември - 1 декември 1943 г.).

Предхождащи събития[редактиране | edit source]

На 28 август 1943 г. умира от внезапен инфаркт българския цар Борис III.

На 25 юли 1943 г. италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини е свален след "дворцов" заговор от фашистките му съратници и крал Виктор Емануил, като впоследствие е незабавно арестуван и е назначено ново правителство начело с маршал Пиетро Бадолио. То започва тайни преговори със съюзниците и на 3 септември в Италия в Касибиле (сицилианско село) е подписано примирие между новото италианско правителство и западните англо-американски съюзници, обявяващо безусловната капитулация на Италия. Британски и американски части стъпват на италианския материк, след като предходно са овладяли Сицилия. Италия скъсва отношенията си с Германия и ѝ обявява война на 13 октомври. Додеканезките острови към този момент са под окупацията на италиански войски. Тези италиански части и техните гарнизони признават новото италианско правителство. Малко по-късно на Додеканезите започват да се настаняват и английски войски - от 14 септември, когато 11-и английски парашутен батальон е стоварен на остров Кос. В следващите дни други британски части заемат и останалите Додеканезки острови. Германците са изненадани и съвършенно неподготвени за такъв развой на събитията. Едва в края на септември те се съвземат и са в състояние да започнат операции от 1 октомври с цел възвръщане контрола на Оста над тези острови.

Начало и край на операцията[редактиране | edit source]

Подготовката и провеждането на тази военна операция е възложено на командуващия 22-ра панцергренадирска дивизия генерал-лейтенант Фридрих Вилхелм Мюлер. Операцията е успешна най-вече благодарение на немското превъзходство във въздуха. В случая основната заслуга е на Луфтвафе и парашутните десантни части.

До 22 ноември 1943 г. разбитите остатъци от 11-и английски парашутен батальон в личен състав от около 600 души и 2 500 италиански войници признали преди това правителството на Бадолио се предават в плен на немците. Пленени са и 40 оръдия, 22 разузнавателни и транспортни самолета и един кораб на Съюзниците.

Съпътстващи операцията действия по фронтовете[редактиране | edit source]

На 10 септември окупационната италианска зона на Балканите е заета от Вермахта - Албания и Черна гора, включващи и Косово с част от днешните Македония и Гърция. Независимата хърватска държава се възползва от образувалия се вакуум и заема от италианците Далмация със Задар и Котор, както и италианската окупационна зона в цяла Гърция, включително и в егейска Македония с гр. Костур, като италианската армия повежда с германците боеве. Създаден е през ноември 1943 г. Втори окупационен корпус, поделение на Българската армия с щаб в Драма, което е разположено в областта между реките Вардар и Струма плюс Халкидическия полуостров, който дотогава е германска окупационна зона, с цел да се замести в окупацията германската армия която е пратена да окупира дотогава окупираните от италианската армия територии в Костур.

Междувременно Съветския съюз си възвръща Новоросийск на 16 септември, а на 17 септември е овладяна от англо-американците Сардиния. На 1 октомври пада и Неапол, но за сметка на това Мусолини е освободен от плен на 12 септември посредством акция ръководена от Ото Скорцени - операция Дъб, а на 23 септември е образувана новата Република Сало.

Значение[редактиране | edit source]

Акцията е британска инициатива в хода на Втората световна война с цел образуване по примера на Първата световна война на Балкански фронт - виж Солунски фронт. В крайна сметка Уинстън Чърчил се проваля в сметките си отново подобно на грандиозния провал от 1915 г. в битката за Галиполи.

В резултат на британо-италианския провал в тази операция, западните съюзници подписали Атлантическата харта, не успяват да разклатят позицията на Турция по неутралитета ѝ във войната и да реализират стратегическия си замисъл да отворят свой фронт на Балканите въвличайки и Турция в него. Следствие от провала на операцията западните съюзници и в частност Чърчил "узряват" за извода, че са неизбежни преговорите и договорките със Сталин за бъдещото преразпределение на света на сфери на влияние и логично се стига до Техеранската конференция в края на 1943 г.

Додоканезката операция е последната военна победа на Вермахта, която в този смисъл има стратегическо отражение, понеже втвърдява позицията на Турция по неутралитета ѝ, като същевременно отрезвява амбициите на Чърчил за бърз реванш във войната срещу Германия. Британските специални служби отново се връщат към познатата си и изпитана тактика от атентата срещу Хайдрих, като за следващата година е планирана друга подобна мащабна евроатлантическа инициатива - операция Валкирия.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]