Адана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адана
Adana
— Град —
37.0026° с. ш. 35.3135° и. д.
Адана
Страна Турция
РегионСредиземноморски регион (Турция)
ВилаетАдана
Площ13 844 km²
Надм. височина23 m
Население1 765 981 души[1] (31 декември 2021 г.)
128 души/km²
КметЗейдан Каралар
Пощенски код01000–01999
Телефонен код0322
МПС код01
Официален сайтadana.bel.tr
Адана в Общомедия

Ада̀на (на турски: Adana; на арменски: Ադանա; на старогръцки: Άδανα) е главен град на вилает Адана в Южна Турция и шести по големина в страната към 2022 г. Предполага се, че е известният в Древността град Антиохия в Киликия или Антиохия на Саурус.

Според преброяването от 2000 г. градът има 1 130 710 жители[2] и е 5-ият най-голям град по население в Турция (след Истанбул, Анкара, Измир и Бурса). Населението на Адана се изчислява на 1 271 894 души през 2006 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Адана и езерото Сейхан

Един от най-големите и динамични градове на Турция, разположен на 30-на километра от брега, Адана е вратата на Киликийското поле (наричано в съвременна Турция Чукуровско поле), широко разстилащо се в равна и плодородна земя, лежаща югоизточно от планината Тавър.

От Адана, пресичайки Киликийското поле на запад, от Тарсус пътят навлиза в предпланинския район на Тавър. Понижението на температурата оттам става буквално с всяка крачка на издигане, като пътят достига до надморска височина над 1200 м. Той преминава и през забележителните скални образувания, наречени Вратите на Киликия.

На север градът е заобиколен от язовира „Джейхан“, построен през 1956 г.

За много турци Адана се свързва с кебап, шалгам, памук, портокали и много горещо време.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че е това е известният в Древността Антиохия в Киликия (гръцки: Αντιόχεια της Κιλικίας) или Антиохия ад Сарум (Αντιόχεια η προς Σάρον; „Антиохия на Сарус“) и че с тези имена е бил наречен в периода на елинизма. Според легендата Аднус и Сарус, синове на Уранус, се заселват на място близо до река Сейхан, където днес се издига Адана. Името на града произхожда от хетите – URUАдания на Кицуватна. В „Илиада“ на Омир градът е наречен Адана.

Редакторите на „Хелзинкски атлас“ колебливо идентифицират Адана като Куе (Quwê) (съдържаща се в клинописни плочици), новоасирийската столица на провинция Куе. Името също е представяно като Коа и може би е мястото, описано в Библията, където цар Соломон получава коне.[3]

Градът има много имена през вековете: Аанос, Та Адана, Уру Адания, Ердене, Едене, Езене, Батана, Атана, Азана.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война през 1912 г. 2 души от Адана са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Фестивали[редактиране | редактиране на кода]

  • Филмов фестивал Алтън коза (Златен пашкул) – (14 – 25 септември)

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Адана има 2 добре познати футболни отбора:

Родени в града[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Adana (Adana, Turkey) - Population Statistics, Charts, Map, Location, Weather and Web Information // Архивиран от оригинала на 24 декември 2022 г. Посетен на 24 декември 2022 г.
  2. GeoHive – Турция – административни единици, архив на оригинала от 13 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081013033255/http://www.geohive.com/cntry/turkey.php, посетен на 2007-11-18 
  3. Инвиста – Коне от Египет и Куе, архив на оригинала от 7 март 2012, https://web.archive.org/web/20120307044451/http://www.innvista.com/culture/religion/bible/compare/horses.htm, посетен на 2007-11-18 
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]