Врабча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Трънско. За улицата в София вижте Врабча (улица). За бившето село в Пиринска Македония вижте Врабча (Пирин).

Врабча
България
Red pog.png
Врабча
Област Перник
Red pog.png
Врабча
Общи данни
Население 40 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 12,903 km²
Надм. височина 883 m
Пощ. код 2470
Тел. код 07733
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 12139
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Станислава Алексиева
(ГЕРБ)
Врабча
Врапча/Vrapča
Врабча (Сърбия)
Red pog.png
Врабча
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 930 m
Население (2002) 12 души
Телефонен код 017
Врабча в Общомедия

Врабча (на сръбски: Врапча или Vrapča) е българско разделено село между България и Сърбия по силата на Ньойския договор от 1919 г. Българската част е в община Трън, Област Перник, а сръбската — в община Цариброд, Пиротски окръг.

География[редактиране | edit source]

Село Врабча се намира в планината Гребен, гранична между България и Сърбия. Отстои на 70 км от София и на 10 км от Трън. Малък водопад и прекрасно място за разходка се намират вляво от пътя, непосредствено преди селото по пътя от Трън.

История[редактиране | edit source]

Късноантичната и средновековна крепост „Градище“ се намира на едноименната височина на 720 метра северозападно по права линия от центъра на селото. Изградена е на естествено защитено възвишение. Стената е била изградена от ломен камък, споен с хоросан. В момента се очертава под вал, но доскоро се е виждала и над повърхността. Съществувала е и през ранното средновековие. Надморска височина: 1093 метра. GPS координати: 42°52’16” с.ш. и 22°42’01” и.д. [1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623-1624 година селото е отбелязано под името Върабча с 28 джизие ханета (домакинства)[2].

На 30 декември 1877 година, в с. Врабча, капитан Симо Соколов обявява Знеполско-Краищенско въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от национално-освободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 - 1878). Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд на руската армия през Стара планина.

Училището във Врабча е основано през 1874 година, а прогимназията - в 1921.[3]

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Във Войините за национално обединение 1912-1918 г. загиват 48 местни жители.[3]

През 1907 година във Врабча е основана земеделска кооперация „Победа“. В 1933 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 44 члена, а животновъдната - 21.[5]

В „Българска Енциклопедия“ на братя Данчови е отбелязано за Врабча:

„с. въ Трънска околия; 845 ж. На североизтокъ отъ Трънъ. Живописна околностъ. Населението се занимава съ земеделие, скотовъдство и дюлгерство и е особено гостоприемно. При преброяването презъ 1926 г. имало е 1,029 ж.“[6]

През 1985 година тази част от селото, която се намира в България, има 112 жители.[7]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Селото се намира на изключително красиво място, на което може да се добиват различни видове плодове и зеленчуци. Макар да е доста обезлюдено, като площ селото обхваща немалка територия, тъй като къщите са разпръснати на относително големи разстояния помежду си — нещо, което е характерно за целия Трънски район. В селото и околностите му са намирани и все още се намират червени плочки, за които се смята, че са от римски храм.

През зимата в домовете са обичайните семейни компании и не се мяркат много външни хора, тъй като селото е високо в планината и е труднодостъпно. За сметка на това през лятото децата се забавляват. Природата позволява да се отпуснеш и насладиш изцяло. Неповторимите планински пейзажи, ливадите с уханни цветя, Врабчанският водопад, който замръзва през зимата, и множеството скали наоколо превръщат селото в чудесно място за екскурзии. Самият водопад се пада вляво от шосето, водещо към селото, в ниското покрай Врабчанската река, където има също нещо като скален тунел, изкопан от реката, и карстов извор, както и кът за пикник и барбекю, който се поддържа от местните хора. В покрайнините на водопада има и множество пещери, които са идеално място за алпинистите и любителите на тези спортове.

Фамилни срещи[редактиране | edit source]

Всяка година в началото на септември има голяма фамилна среща на Симовите — род, произхождащ от село Врабча.

Галерия[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Залив Врабча на остров Хейуд, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Врабча.[8]

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Митова-Джонова, Димитрина, "Археологическите паметници в Пернишки окръг", София, 1983 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 295.
  3. а б Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 70-71.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  5. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието - Трънска околия).
  6. Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, Българска Енциклопедия, София 1936, с. 241.
  7. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 63.
  8. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vrabcha Cove.