Бохова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бохова
България
Red pog.png
Бохова
Област Перник
Red pog.png
Бохова
Общи данни
Население 38 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 10,124 km²
Надм. височина 951 m
Пощ. код 2483
Тел. код 07734
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 5918
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Станислава Алексиева
(ГЕРБ)

Бохова е село в Западна България. То се намира в община Трън, Област Перник.

География[редактиране | edit source]

Село Бохова се намира в планински район. Разположено е на около 5 км от граничния пункт със Сърбия, Стрезимировци. На самата граница над селото се издига историческият връх Яничева чука. В околността му има прохладни букови гори, както и иглолистни гори, залесени през последните десетилетия. Чиста, незасегната от всякакви замърсявания околна среда. Надморската височина на землището е от 850 мнв (местн.Росуля) до 1318 мнв (връх Огорелица, на границата със Сърбия).

История[редактиране | edit source]

Землището на селището, както и околният регион, покриващ се до голяма степен с бившата Трънска околия (вкл.Босилеградско), през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова. Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старославянския корен - т.н.знеполски (запазена падежна система - уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете "ф" и "х" и т.н.). При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица - т.н. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи: народни носии - литакът, един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци).....

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Край махала Орловъц, по посока на с.Джинчовци и над с.Реяновци, в м.Бачев дол, се намира малкият необитаван манастир "Св.Богородица". Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди. Историята на селото е издадена в малка книжка. Край селото са намерени в средата на миналия век останки от тракийско селище.

Редовни събития[редактиране | edit source]

В началото на септември, първата събота от месеца, в селото има събор.

Личности[редактиране | edit source]

Славчо Трънски[редактиране | edit source]

Гъста е мъгла паднала над Боховската планина, на Еничова равнина. Тъкмо е чета стигнала на туй овчарско пладнище, буен е огън наклала, дрехите да си изсушат. Кога Стефан погледнал, жандармерия е съгледал. Чета команда дочува и бързо място заема. Сипе се сиво олово, води се борба сурова във тая битка кървава Стефан и Въльо паднаха... Мало, големо плачеше, със скръб голема жалеше... "Стотици жертви ще дадем, фашизъма ще погребем!" След тежка й кървава борба ще грейне нашта свобода!


Гюрга Пинджурова-народна певица.Родена е на 18 април 1895 г.ЕТО НЯКОИ ОТ ПЕСНИТЕ,КОИГО ИЗПЪЛНЯВАШЕ:

  • „Гугутка гука в усое“;
  • „Море, Рада носи кова колан“;
  • „Попей ми, Янке ле, невесто“;
  • „Чича рече да ме жени“;
  • „Омиле ми, Ягодо“;
  • „Пушка пукна“;
  • „Страхил войвода“;„Кавал ли свири“;
  • „Бае, пладне дойде“;
  • „Лена лен вадила“;
  • „Закукала кукувица“;
  • „Град градила бела Неда“;
  • „Извор вода извирала“;
  • „Гълъб гука у ябука“;
  • „Тамбурице, моя денгубице“;
  • „Моме, Калино“.


Други[редактиране | edit source]

В с.Бохова е роден Богдан Веселинов - известен журналист и голям патриот на Трънския край. Навремето той популяризира родното си място в Съветския съюз, организирайки посещения на съветски държавни и културни дейци. По негова идея и с негово участие централната руска телевизия ОРТ засне филм за Трънско.

Комуникации[редактиране | edit source]

На територията на Знеполе /с. Главановци, с. Насалевци, с. Рани луг, с. Слишовци, с. Стрезимировци, с. Бохова, с. Джинчовци, с. Реяновци/ има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички ползващи радиостанции в УКВ диапазона на PMR честотите. Каналът за всякакви разговори е 8-ми или CH8 /446.09375 Mhz/, като целта му е да събере на едно място хора от района за различни дискусии.

На 8-ми канал всеки може да предава съобщения ако има нужда от помощ или е свидетел на бедствие или авария в района на Знеполе, като по този начин може да получи помощ или съдействие от хора, които прослушват канала.

PMR 446 e името на радиодиапазон, който е свободен за гражданска употреба в по-голямата част на Европейската общност включително и в България. На този диапазон не може да се използват радиостанции с външна антена и излъчващи повече от 0.5W. Тази мощност е напълно достатъчна за радиовръзка на територията на Знеполе и селата около него. PMR радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава. Радиостанции могат да бъдат закупени свободно в България, като цените им варират от 30 лв. до 200 лв.

Външни препратки[редактиране | edit source]