Бохова
| Бохова | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 49 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 10,124 km² |
| Надм. височина | 951 m |
| Пощ. код | 2483 |
| Тел. код | 07734 |
| МПС код | РК (Пк) |
| ЕКАТТЕ | 5918 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община - кмет |
Трън Станислав Николов (ГЕРБ) |
Бохова е село в Западна България. То се намира в община Трън, Област Перник.
Съдържание |
География [редактиране]
Село Бохова се намира в планински район. Разположено е на около 5 км от граничния пункт със Сърбия и Черна гора Стрезимировци. На самата граница над селото се издига историческият връх Яничева чука. В околността му има прохладни букови гори, както и иглолистни гори, залесени през последните десетилетия. Чиста, незасегната от всякакви замърсявания околна среда. Надморската височина на землището е от 850 мнв (местн.Росуля) до 1318 мнв (връх Огорелица, на границата със Сърбия и Черна гора).
История [редактиране]
Землището на селището, както и околният регион, покриващ се до голяма степен с бившата Трънска околия (вкл.Босилеградско), през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова. Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старославянския корен - т.н.знеполски (запазена падежна система - уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете "ф" и "х" и т.н.). При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица - т.н. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи: народни носии - литакът, един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци).....
Културни и природни забележителности [редактиране]
Край махала Орловъц, по посока на с.Джинчовци и над с.Реяновци, в м.Бачев дол, се намира малкият необитаван манастир "Св.Богородица". Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди. Историята на селото е издадена в малка книжка. Край селото са намерени в средата на миналия век останки от тракийско селище.
Редовни събития [редактиране]
В началото на септември, първата събота от месеца, в селото има събор.
Личности [редактиране]
Гъста е мъгла паднала над Боховската планина, на Еничова равнина. Тъкмо е чета стигнала на туй овчарско пладнище, буен е огън наклала, дрехите да си изсушат. Кога Стефан погледнал, полиция е съгледал. Чета команда дочува и бързо място заема. Сипе се сиво олово, води се борба сурова във тая битка кървава Стефан и Въльо паднаха... Мало, големо плачеше, със скръб голема жалеше... "Стотици жертви ще дадем, фашизъма ще погребем!" След тежка й кървава борба ще грейне нашта свобода!
Други [редактиране]
В с.Бохова е роден Богдан Веселинов - известен журналист и голям патриот на Трънския край. Навремето той популяризира родното си място в Съветския съюз, организирайки посещения на съветски държавни и културни дейци. По негова идея и с негово участие централната руска телевизия ОРТ засне филм за Трънско.
Комуникации [редактиране]
На територията на Знеполе /с. Главановци, с. Насалевци, с. Рани луг, с. Слишовци, с. Стрезимировци, с. Бохова, с. Джинчовци, с. Реяновци/ има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички ползващи радиостанции в УКВ диапазона на PMR честотите. Каналът за всякакви разговори е 8-ми или CH8 /446.09375 Mhz/, като целта му е да събере на едно място хора от района за различни дискусии.
На 8-ми канал всеки може да предава съобщения ако има нужда от помощ или е свидетел на бедствие или авария в района на Знеполе, като по този начин може да получи помощ или съдействие от хора, които прослушват канала.
PMR 446 e името на радиодиапазон, който е свободен за гражданска употреба в по-голямата част на Европейската общност включително и в България. На този диапазон не може да се използват радиостанции с външна антена и излъчващи повече от 0.5W. Тази мощност е напълно достатъчна за радиовръзка на територията на Знеполе и селата около него. PMR радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава. Радиостанции могат да бъдат закупени свободно в България, като цените им варират от 30 лв. до 200 лв.
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||