Туроковци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Туроковци
Общи данни
Население123 души[1] (15 март 2024 г.)
8,01 души/km²
Землище15,467 km²
Надм. височина787 m
Пощ. код2468
Тел. код07731
МПС кодРК
ЕКАТТЕ73479
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)

Туроковци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Туроковци се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е с това име според наличните писмени източници поне от XV век. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година „Туряковче“ е отбелязано като село с 4 домакинства.[2]

В стари документи то е записвано като: селѡ Тѡроковци в Приписка към Служебник от ХVII в. (СлР 71); Турякофча в 1453 г., 1576 г., 1624 г.[3][4][5][6]; Траякофча, Търаякофча в 1576 г.[7][8]; Туряковци в 1878 г.[9]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 171.
  3. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.470
  4. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
  5. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.361
  6. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
  7. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.179
  8. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  9. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.