Горочевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Горочевци
Горочевци
Gorochevzi img1.jpg
Панорама с Връх Плоча и старото начално училище
България
Red pog.png
Горочевци
Област Перник
Red pog.png
Горочевци
Общи данни
Население 105 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,538 km²
Надм. височина 920-1020 m
Пощ. код 2496
Тел. код 07735
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 17077
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Станислава Алексиева
(ГЕРБ)
Допълнителна информация
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Панорама от мах."Качерица" към долината на р. Ясеница
Възрожденската църква св. Илия на мястото на тракийското селищие Буйбара и светилището на Бендинда-Котито от VI-IV в. пр. Хр.
Възрожденската каменна църква св. Илия построена от прочутите майстори от Мрачката школа - уста Нико от с. Дивля, Пернишко и Майстор Велчо от с. Враня стена, Радомирско през втората половина на XIX век.
Възрожденската църква св. Илия - интериор
Параклис св. Богородица

Горочевци е планинско село в Западна България. То се намира в община Трън, Област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в обширния планинския масив, в който минава Вододелното било на България - границата, разделяща водосбора към Бяло море от този към Черно море.

Селището е на пътя Трън – Земен, на 10 км преход през с. Горна Мелна източно от сегашната държавна граница със Сърбия, има координата 42О42’19” с.ш. и 23О35’29” и.д., на около 1000 м надморска височина - от 920 м (при протичащата през селото река Асеница (Ясеница) при сливането й с идващата от махалата Качерица рекичка Престол на входа на селото) до 1020 м. (в мах. Тършевина). Ценърът му е на около 2,5 км по немаркирана пътека югоизточно от най-високия връх на Еловишката планина - връх Плоча (1330 м)[1] най-северния от 3-те в хребета Куровица, селото е в югоизточения му̀ склон, в подножието на неговите върхове Голема Куровица (средния връх) и Мала Куровица (южния връх) и директно на 3 км въздушно на изток срещу връх Попова шапка (Големи връх 1481 м) на Ерул планина, от който се открива широка панорама, тъй като в горната си част не е обрасъл с гора, в подножието на която планина пък, отвъд междуградския път, са махалите на Грочевци Равнище и Попов дол. Селото заема долината на река Асеница (Ясеница)

Селото отстои по междуградски асфалтов път на 21 км югозападно от гр. Трън (по Републикански път ІII-637 и от разклона при кв. Илиин хан по пътя Вукан-Пенкьовци), на 33 км северно от гр. Земен, на 33 км югоизточно от ГКПП Стрезимировци, на 65 км от областния център Перник и на 83 км западно от столицата София (през Божурище). Климатът е умерено континентален, среднопланински. Характерен е със студена зима и прохадно лято.

Население, администрация, инфраструктура и стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Селото е селище-кметство с под 100 жители общо в централата и отстоящите по на няколкостотин метра от нея махали: Качерица, Ивковци, Тършевина, Попов дол, Равнище и Над църква. То е в община Трън (52 селища, 600 кв. км и 5 520 жители) в Пернишка област. Нотариалните, съдебните, общинско-административните, пощенските, банковите, болнично-здравните и стопанските структури, обслужващи района, се намират в гр. Трън (2 950 жители), а някои по-спесифични са в областния център Перник и в София.

Селото има водопровод, то е елекртифицирано и телефонизирано, има кмет, а общината се отваря винаги при необходимост, централната улица е асфалтирана. Началното училище което бе северно над входа на селото десетилетия бе затворено поради липса на деца, сградата му бе приватизирана и се саморазруши докато приватизатора я препродаде и в 2013г. там отвори врати туристически "Комплекс Горочевци" за 24 гости с 3 нови малки къщи, голяма механа с камина и тераса към планината, места за отдих на открито, детска площадка и етнографска сбирка. Селската църква св. Илия е особено разположена не на мегдана, а извън селото, където е било тракийското селище и античния езическия храм, южно от пътя на няколкостотин метра от мястото на някогашното училище, има и параклис "Света Петка" с аязмо .

Регулярна автобусна линия свързва дълго време селото през Трън и Перник със София. След Трън на пътя за границата има денонощна бензиностанция на Петрол.По Международния главен път № 63 - София, Перник, Трън, ГКПП Стрезимировци на 15 км преди ГКПП при махлата Илиин хан на гр. Трън е разклона в посока с. Вукан и през следващото го с. Мрамор за отстоящото на 18 км след разклона Горочевци, като при вторият разклон след с. Бусинци, при изоставената голяма обществена сграда насред полето, в землището на с. Вукан, служила за община, управа на ТКЗС, милиционерски участък, поща, здравна служба и на пътното управление, се завива в посока Пенкьовци. Този добър планински асфалтов път от Горочевци продължава и след 33 км през Видрар, Пенкьовци, Враня стена и Пещера стига до гр. Земен и ж.п. гара Земен.

Днес основни занимания на жителите на селото, много от които са пенсионери, са животновъдството - отглеждат се по малко крави, овце, кози, пчеларсвотото, земеделието - добре виреят картофи, горското стопанство, дърварство, заради което в селото се заселват и цигани дървосекачи. Канадската компания „Мартерн” част от концерна Юромакс потвърди през VIII. 2006 г. добре известното наличие на злато в околността което даде тласък на златотърсачеството тук. Лова и ловния и планарски туризъм е традиционен. От 90-те години се правят опити и за зимен и летен селско-планински и еко туризъм, отворени са семейната къща за гости „Горски рай” с 3 стаи за почиващи и приятно кафене-капанче до реката в центъра в старата селска кръчма с дюкян на повече от 110 години която от време на време продължава да работи, стопанисвано от собствениците на другата не винаги работеща къща за гости - "Ивановата къща". В селото е останал и периодично работи и селският магазин. През втората половина на ХХ в. много от жителите на селото се изселват в Трън, Перник и София. Немалко от имотите са продадени за вили на очаровани от планината, ловните излети, тишината и непокътнатата природна красота на това място различни граждани предимно от София.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Най-значимата забележителност в с. Горочевци е голямата възрожденска църква св. Илия от втората половина на XIX век. Това е висока и обширна каменна едноабсидна еднокорабна черква, без притвор с нартекс от запад над който е оформена емпория, с изящни екстерьорни каменни аркатури и резби по засводените входове, в интериор с оригинелен иконостас и владишки трон, с полуцилиндричен свод покрит външно с двускатен покрив, решетките на прозорците и кръстовете над апсидата и над входа са маисторски изработени от ковано желязо. На западната фасада има две плочи с надниси на които четем, на северната имената на: "Никола Петров,+ Григори Пре......ищи, Костандин М., Драган, Стоил, Велин (П)ан., Божил К., Златко, Янаки, Ант. М., Петър, Милош М., Ангел Г., Трендафил, Петран, Стоимен, Младен А., Янко Ат., Нико Д." на южната, която е доста повредена, се разчита: "..............Гиго К., Златан, Ангел, Станко, Гога, Йовко, Мара, Спас Д., Младен, Стойко, Йона, Петко, ................село Грочевци ............." , на поставената отново точно след 100 години в 2014г. камбана се вижда написано: "НАПРАВЕНА С ПОМОЩТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ХРАМ СВ. ПРОРОК ИЛИЯ С. ГОРОЧЕВЦИ 12ти октомври 1904г. леари братя Георги и Стоян Алексови с. Горно Броди Сереска околия Македония." Престола в олтара е преизползван средновековен постамент с груб капител на който на предната, задната и южната страна явно в края на 19 век са изчукани надписите: "АЛЕКСАНДР I КНЯЗ БЛГАРСКИ ВЛАДИКА КИРИЛ / 1884 / ХРАМЪ СВЕТИ ПРОРОК ИЛИА" (провописът автентичен, Кирил тогава е софийски митрополит на Екзархията, силно патриотично настроен и добре приет от Стамболов), а на много по-късна приписка в богослужебната книга на храма се чете: " .... с име дадено от Бога "Свети Илия" в край прекрасен от майка България стотици години с тебе живее един добър, беден, християнски народ, ти Божия светиньо си била и са място за радости и скърби човешки." Тя сякаш обяснява факта на средновековния постамент със столетните храмови служби на това място. Църквата е разположена необичайно, не в центъра, а като манастирска - извън селото недалеч от входа му, на няколкостотин метра южно от пътя. Наблизо има аязмо - лечебен извор. Над двора ѝ са открити останки от стени от ломен камък на тракийско светилище на Бендида-Котито от VI-IV в.пр. Хр.

Интересна е и споменатата кръчмата-дюкян от XIX век разположена централно в селото. Тя се ползва пълноценно от местните хора когато е отворена и въобще не е туристическа бутафория.

Само на около 1,5 км на северозапад от последните къщи е най-високия връх на Еловишката планина достъпния по немаркирана пътека връх Плоча (1330 м)[1] . От селото се открояват, дори по-внушително, и двата други висока върха от хребета Куровица образуващ билото на тази планина - Голема и Мала Куровица в югоизточените склонове на които е то. Директно срещу селото на изток през долината на буйната пролетно време Явор река е връх Попова шапка (Големи връх 1481 м) от Любаш планина. На юг между планинските хребети речната долина се разтваря в прекрасна панорама увенчана дълбоко в далечината със силуета на Конявската планина и нейния първенец връх Виден (1487 м).

Еловишката планина с най-високия й връх Плоча (1330 м)[1] , за изкачването на който Горочевци е традиционния най-близък и удобен изходен пункт, е дял (~ 16 х 7 кm) от големия и напълно некорумпиран от туризма Знеполско-крайщенско планински масив (1 737 м връх Бигло в пл. Кървав камък при близкото село Долна Мелна) и по специално групата до Руй планина и Милевската планина (вр. Руй 1706 м и вр. Милевец/Бандерата/ 1733 м), по билото на които върви границата с която Ньойският договор откъсва Западните покрайнини от тази българската област към която те органически принадлежат и я осакатява непоправимо социално, културно и икономически. Връх Плоча e най-северния от 3-те в дългия само около 1 км в най-виксоката си част хребет Куровица, селто е в източения му̀ склон, в подножието на неговите върхове Голема Куровица (средния връх 1314 m) и Мала Куровица (южния връх 1309m). От него е и изходния пункт за изкачването му, прехода е към 2 км при денивелация към 350 м и отнема при добър темп около час и нещо в едната посока има и по-лек, но над 1,5 пъти по-дълъг маршрут от махалата Тършевина на селото по билото през връх Голема Куровица за любители планинари. Eловишката планина се огражда от юг котловинното Знеполе (площ е 54 кв.км, надморска височина 750 м), на запад се простира до седловината Вълча поляна (1105 м), където минава пътя за с. Трекляно и всяка година се прави събор, на запад от река Мелащица (в средното си течение Треклянска, в долното Раянска) – течаща на юг и на север от река Костуринска (в горното си течение наричана Бързика, а в долното Чачковица) течаща на север и вливаща се в Ерма, те я свързват със съседните планини - северните на нея Боховска планина (връх Огорелица 1318 м) и Лешниковска планина (връх Златарица 1086м ) която фактически е едно възвишение с почти кръгла форма (5х5 км) и се счита от много изследователи за най-северен дял на Еловишката планина, западната Кървав камък (връх Бигло 1737 м) продължаваща в Милевските планини (връх Милевец 1733м), на юг Лева река я дели от Пенкьовската планина (Конски връх 1187 м) и на изток Явор река (която като приеме при с. Калотинци водите на Треклянска река след 30 км при Земен се влива в Струма) отделя Еловишката от Ерул планина (връх Попова шапка /Големи връх/ 1481 м) .

Най-високия връх срещу Горочевци е споменатия първенец на Ерулска планина - връх Попова шапка (Големи връх 1481м). Видимостта от него е перфектна, а гледката неописуема. Едва ли има връх в България с по - панорамна гледка. От Ерулската планина докъдето стигне поглед се вижда море от планини. Виждат се 30 отделни планини, към които има идеална видимост. От тях 5 в днешните граници на Сърбия - Църноок, Бесна кобила, Влашка планина, Гребен, както и в планините зад Руй в посока северозапад. Голяма част от задграничната Стара планина също попада в полезрението, а в българската част от Ком до Мургаш. Останалите планини, на които може да се любувате от Големи връх са: Руй, Завалска, Вискяр, Люлин, Ездимирска, Парамунска (Стража), Любаш, Голо Бърдо, Черна Гора, Витоша, Верила, Рила, Конявска планина, Рудини, Земенска планина, Осогово, Лисец, Пенкьовска планина, Кобилска, Милевска, Кървави камък, Еловишка, Боховска и Милославска. Върхът се изкачва най-лесно от село Горна Секирна. В центъра на селото има чешма. В ляво от нея започва черен път, който минава покрай няколко къщи и след това тръгва нагоре в планината. След около 30 минути се достига до равнинна местност, от която се вижда върха (посока север североизток). Продължава се по черния път до достигане на подножието на връха. Там свършва удобния път и се поема на дясно и нагоре (няма път и пътека). След около 200 -300 метра малката горичка остава вляво и се открива видимост към върха. Цялото изкачване е за около 1,30 - 2 часа.

По планинските склонове преобладава богатата дървесна растителност - предимно борови гори. От 50-те и в края на 80-те години на миналия век се залесява бор, срещат се масово дъб и бук, а често и бряст, явор, ясен, ясика, габър, липа, клен, леска, диви круши, ябълки и сливи, храстите са представени от шипки, глог, малини, къпини, трънки и др. от тревистите се срещат диви ягоди, боровинки и др. сред многобройните планински цветя се откроява цъвтящата пролетно време дива перуника. Дъбовите гори са полуунищожени.

Животинският свят поради непокътната природа също е съхранил многообразието на европейската фауна. Широко разпространени бозайници са сърните (Capreolus capreolus), вълка (Canis lupus), дивите прасета (Sus scrofa), дивите зайци (Lepus europaeus), катеричките (Sciurus vulgaris), таралежа (Erinaceus concolor), лалугери (Spermophilus citellus), прилепи, невестулка (Mustela nivalis), белка (Martes foina), язовец (Meles meles), дива котка (Felis silvestris) има лисици и дори някои прогонени навремето от взривовете на косовската война елени и мечки. При определени условия животните могат да бъдат обект на лов. Наблюдават се много видове птици включително грабливи и пойни, Най-чести са жалобен синигер (Parus lugubris), градинско коприварче (Sylvia borin), градински присмехулник (Hippolais icterina), планински певец (Phylloscopus bonelli), косът (Turdus merula) и др. Горските поляни, сечищата, окрайнините на горите и пасищата до тях, обрасли с треви и храсти, са местообитания на горската бъбрица (Anthus trivialis), горската чучулига (Lullula arborea), ръждивогушото ливадарче (Saxicola rubetra), жълтата и градинската овесарка (Emberiza citrinella, E. hortulana). В старите овощни градини с хралупати дървета мътят някои кълвачи, синигери, врабчета, мухоловки, горската зидарка (Sitta europaea), папунякът (Upupa epops). В площите, сяни с житни култури обитават сивата и черноглавата овесарка (Emberiza calandra, E. melanocephala), полската и качулатата чучулига (Alauda arvensis, Galerida cristata), яребицата (Perdix perdix), пъдпъдъкът (Coturnix coturnix) и др. Широко разпространени представители на земноводните са дъждовник (Salamandra salamandra), малък тритон (Triturus vulgaris), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), дървесница (Hyla arborea), а на влечугите – зелен гущер (Lacerta viridis), ливаден гущер (Lacerta agilis), стенен гущер (Podarcis muralis), медянка (Coronella austriaca), обикновена водна змия (Natrix natrix), пепелянката (Vipera ammodytes meridionalis), късокракия гущер (Ablepharus kitaibelii). Макар и рядко се срещат още двата вида сухоземни костенурки – шипоопашата (Testudo hermanni) и шипобедрена (Testudo graeca), кримският гущер (Podarcis taurica), големият стрелец (Coluber jugularis) има разнообразни пеперуди и други насекоми.

Малките реки протичащи наоколо уловът на риба не е гарантиран, но в близкия язовир до с. Ярловци (на 24 км по пътя към КГПП) има изобилие от шаран, костур, уклей, каракуда, червеноперка др. в река Ерма също може да се улови риба, предимно пъстърва и щипоци.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Големият събор на село Горочевци се организира в първата събота на месец Август. Наименован е "Илинден", както храмовия празник на църквата Св. Илия, около която се е чествал в миналото, така и в чест на Илинденско-Преобръженското възстание в което са участвали дюлгери от селото. В наши дни хората обикновено се събират на мегдана в центъра.

При параклиса св. Богородица, отстоящ на 7км северно по междуградския път, на всяка година има събор, обикновено той става на празника "Голяма Богородица" - 15 Август.

История, Култура, Етнография[редактиране | редактиране на кода]

Лесно можем да си обясним името на село Горочевци като погледнем високите планини и гъстите гори, които го обграждат, но историята свързана с него надхвърля хилядолетия. Най-старо писмено споменаване на Горочѐвци е в османски документи от 1576 г. [2] където то е посочено като Горчовци, Гирчевци (осм.тур. Гирчофча 1576 г. РСт 393; РСтСел440; ИБИ ХVI 124), в този най-стар открит досега запис може да се види ясното значение планинци, горяни или евентуално личното Горчо, Гирчо. На руска триверстова карта съставена за Освободителната война  1877-78г. то пак е посочено като Гороча (местното жителско име  Гороча = гора), което явно е автентичнто българско вековно име на посоченото в турския документ селище.[2] Забележително е, че то остава непроменено най-малко още от XVI в., нещо изключително рядко за България. 

В пещера между Горочевци и отсрещното му на 3км село Еловица е разкрито първобитно обитание, тук са намерени кремъчен нож, стъргалка и кости на диви животни внесени от пещерните хора.[3]

В Античността на мястото, където и днес е село Горочевци е било неукрепеното тракийско селище Буайпара, обитавано от клон на тракийските племена дентелети, пеони или агриани най-вероятно леи, трери или тилатеи. То съществувало и в римско време. Разкрити са над черковния двор стени от ломен камък на светилище на Бендида-Котито от VI-IV в.пр. Хр. и вотивна плочка на тази тракийска богиня (отъждествявана с елинската Хера) с надпис с името на тракийското селище с гръцки букви - Βυίπαρανε, съхранявана днес в музея в Перник [4]. Наблизо има и аязмо - лечебен извор. На няколко километра в Любаш планина при с. Горна Секирна и с. Душинци се намирали тракийски хориони /укрепени селища/. В региона от тази епоха са останали няколко тракийски могили, повечето от които все още не са проучени.  От V в.пр.н.е. при Ситалк наследника на основателя на царството Терес I територията е гранична част от Одриската държава. В края на IV и през III век пр.н.е. келтски /галски/ племена навлизат в областта и се установяват сред местните траки. Техни поселения са открити при каньона на река Ерма. Първите римски легиони преминават в 29 г.пр.н.е. през тези земи, отначало като съюзници, водени от Марк Лициний Крас в поход към Мизия, но на връщане понасят сериозни загуби от местните траки. Римска власт тук се установява в 45 г.от н.е. когато районът е включен в новообразуваната провинция Тракия. От 254 г. започват нашествията на готи, бургунди и други немски племена в този край. В 269 г. в битката при Ниш те са разбити и много от тях са заселени в региона.

През Възраждането, в XIX век селото става добре известно със своите майстори. Те са част от трънските /знеполските/ строители и каменоделци, които сртоят не само в българските, сръбските, влашките и турските земи, но са достигали до Австро-Унгария, Персия и Египет. За сравнение ако по това време от Трън е известно, че са излизали до 200 майстори, от с. Горочевци са излизали до 100 строители и каменоделци, тази слава не е помръкнала и до днес. Тогава е построена най-голямата забележителност на селото високата каменна църква св. Илия.

След Освобождението и до средата на миналия век селото е било сравнително многобройно. Тогава са построени сградите на общината и на началното училище. Следите от стар рудодобив още от дълбоката античност и средновековието в тукашната планина водят до разработката на добре известната на златотърсачите старата мина „Злата” край с.Мисловщида (Велиново) с над 10 км галерии от които са добити тонове злато работила с прекъсвания до началото на 70те години на 20 век, трънско също така е сред областите с най-богати речни златоносни наноси у нас.

Другата страна на най-новата история на този край е вплетена в борбата срещу сръбския експанзионизъм. Историята започва със сръбската окупация по време на Освободителната руско-турска война 1877-78 г., продължава с първата битка на Сръбско-българската война на 27. IX. 1885 г. и завземането на 4. XI. на Трън от сърбите, неговото освобождаване на 13. XI. и последвалия разгром на сръбската армия, по-късно дислоцирането на части на I-ва сръбска армия през 1912 г., този път като съюзници, при започването на Балканската война, а после с отблъскването на тези вече неприятелски части от българската войска през Междусъюзническата война в 1913 г. В борбите за освобождение на Македония и обединение на Отечеството българите от тази околност се включват масово, само от неголямото село Ерул например има 17 доброволци в Македоно-одринското опълчение. През I-вата световна война 1915-1919 г. - отново с отблъскването и разгрома на сръбската армия, с Ньойския диктат предал част от западните български покрайнини под срърбска окупация когато границата разкъсала този край разцепила през села и дори къщи, довела го до упадък и накарала да подивее. Помнят се многото бежанци от тази окупация, но и годините на II-рата световна война, когато България си връща тези земи заедно с обширни територии на околните стари български области Цариброд, Пирот и Враня. Следва съветизираното партизанското движение в този беден край водено от Денчо Знеполски и Славчо Трънски довело до ново предаване на освободените земи на Сърбия след края войната отстъпени на Тито по най-безотговорен начин от Добри Терпешев без никакви изисквания за защита на местното българско мнозинство. Драматични са събитията при отнемането на поземлената собственост и колективизацията на земята. Най-скорошните времена ще се запомнят с обира на Трънската държавна банка /клона на БНБ/ от нейния директор в началото на 90-те години и успешното му бягство през близката граница, а края на ХХв. със заемането от американска сапьорна част на трънскта болница и с въздушните боеве в небето на натовски и сръбски самолети през войната за Косово в 1999г. при които бе свален един американски самолет. Тогава наред със Сурдулица и други български селища на сръбска територия от натовски самолетни ракети пострадаха и тези на наша, а по-късно тревогите от битките на сърбите с албанските милиции недалеч от границата доскоро бяха актуална тема.

Още от Средновековието тук се практикуват различни занаяти. Освен тези за домашни нужди водещи са дюлгерството и дърводелството, грънчарството, подобно на прочутата Бусинска керамика, рударството - от планините са вадени малки количества желязо, олово, мед и дори сребро, а местните хора уверено свидетелстват, че в миналото тук се добивало немалко злато. Това сигурно е самата истина защото до 1945 г. в района е добиван златен концентрат от чуждестрана компания, а златни жили там са открити и при геоложки проучвания през 1996 г.

До началото на ХХ в. както другаде из Знеполе и Краище къщите се строяли на един етаж със „зевник” (зимник). Единици били неизмазаните и неваросани отвън жилища, но двуетажни били само някои богатските домове – а триетажни можело да се видят единствено в Трън. Това, че трънските майстори не изравняват, не терасират терена, на който строят, а обратно приспособяват къщата и я нагаждат към теренните дадености правело масовия тип къщи външно да изглеждт сякъш са легнали притиснати здраво към земята. Много къщи по дължина нямали разнообразие във фасадите, а главният елемент за екстериорно оформление бил чардакът. Но не всички къщи имат чардак. В приземните той често липсвал и затова те изглеждали по бедни и неизразителни. Център на традиционната къща е помещението наричано „ижа" т. е. това с огнището. През ХХв. започват да се строят предимно масивни къщи. Основен строителен материал е тухлата. Турските керемиди се заменят от марсилски. Увеличават се етажите, сервизните помещения навлизат в сградите. По-късно и към някои от старите жилища се построяват бани, макар че тоалетните остават в двора.

Старата мъжка носия спада към така наречената „белодрешковска носия”, защото горните дрехи се изработвали от бяла вълнена материя - бяло „бало”. Тези дрехи в Трънско се наричат „белетини”. Всъщност това са "дорамче" и "бревенеци". Дорамчето е дълго до коленете, без яка и копчета. Затова пък през кръста са завързани с връв или червен каиш в поранния период, а по-късно с колан от домашен вълнен плат, наричан „пояс”. Бревенеците -това са панталоните плътно закриващи кръста и краката. Долни гащи не са носили, а ризите са били от коноп или памук. На главите си мъжете носят черен калпак от агнешка кожа. Женската носия се отличавала със своята оригиналност и красота. Изисквала е много труд на момите. „Литакът” (сукман) е сравнително къс, безръкавен. Названието си носи от съдържанието на тъканта - вълнена лита, т.е. тънка тъкан. В горната част е изрязан, за да се облича. Встрани от разреза е мястото за гръдите "пазука". Пазуките и долната част на литака са украсени с гайтанена обтока, по-обилен или по-малък шар от металически фигурки и сърмени конци и ширити. Трънската женска носия няма престилка, литакът се препасва с дълъг и тесен колан, наречен „тканица”. Под литака има долна по-дълга риза с дантела. Това е кошуля от памук, нарича се "долняча". Момите забраждат бели и другоцветни "кърпе", а омъжените с черни кърпи. В делнични дни жените и мъжете обували „опънци” (цървули) предимно от свинска кожа, а на празник "цревие" - обувки. Всяко домакинство е отглеждало коноп, от който са произвеждали и черги, защото вълната не е покривала всички нужди от дрехи, ризи и черги. Конопените черги са назовавани "прътенячи".

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционните ястия са характерните за района на Западна България естествено с някои местни черти. Популяна е местната "Клин чорба" в която се вари праз лук в сока от киселото зеле, обикновено се слагат и малко картофи или ориз, подправя се с лют или благ червен пипер, черен пипер и с масло. Друго местно ястие е "Горочевската баница". Тя се приготвя от кори чието тесто е направено без яйца само с чисто брашно, сол и вода . Те се поливат обилно с разтопено масло. Корите се навиват като хармоника, а не в обичайния за град София вид /палачинка/, след което се навиват в тепсия, която се поставя в подница /направен от пръст съд, подобен на тава/ под връшник до огнището и се засипва с жарава и пепел. Консумира се с кисело мляко. "Зелник" е друго традиционно тестено ястие за село Горочевци. След като се разточат корите за Горочевската баница, по познатата по горе технология, тепсията се застила с една голяма кора, в средата и се слага плънка от листата на лапад, цвекло, коприва, кисело мляко и брашно и се покрива с друга кора. След това останалите кори вече навити се редят около плънката до залълване на тепсията. Пече се в подница под връшник. В района от древни времана е разпространено пчеларството и медът е продукт добре познат в местната кухня. Естествено тук се вари и силна ракия, обикновено от джанки и други плодове, влючително горски, това ѝ придава неповторим аромат.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Изгледи от Горочевци Горочевци в Трън онлайн Десетки измамени от бивш кметски наместник в Трънско Луи XI и киселото мляко

Карти: Сателитна карта на село Горочевци, община Трън, област Перник Горочевци на Укимапия Топографска карта - Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000. Топографические карты  k34-11 Масштаб: 050k, 1:50 000 Планините в България - карта и резюмета Векторна топографска карта K-34-046-3 М 1:50 000

Природни и културни обекти: Български крепости - каталог Европейски зелен пояс - планините в Крайщето Манастирите в България Свети места - Църкви и манастири Водопадите в България Водач за бълъгарските планини От село Славиня до село Ръсовци 20 впечатляващи места в Пернишко I 20 впечатляващи места в Пернишко II

  1. а б в Местните хора не отличават връх Плоча от връх Голема Куровица и наричат така целия къс хребет, а южната му част, преливаща в малкото му разклонение за тях е Мала Куровица.
  2. а б Анна Чолева-Димитрова, Произход и значение на селищните имена в Трънско, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН, Littera et Lingua -Електронно списание за хуманитаристика, бр. Пролет 2012, ISSN 1312-6172
  3. Античност, .tranbg.com
  4. Димитрина Митова - Джонова, Археологическите паметници в Пернишки окръг, C 1983.стр. 27