Душинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Душинци
България
Red pog.png
Душинци
Област Перник
Red pog.png
Душинци
Общи данни
Население 17 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 9,283 km²
Надм. височина 985 m
Пощ. код 2398
Тел. код няма
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 24205
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим)

Душинци е село в Западна България. То се намира в община Брезник, Област Перник.


География[редактиране | edit source]

Село Душинци се намира в планински район, сгушено в североизточния склон на Големи връх (1481м.), най-високият връх на Ерулската планина.

История[редактиране | edit source]

Възникване на селището[редактиране | edit source]

Село Душинци е основано от дядо Душан през ----г.

Родословие, родова и семейна история[редактиране | edit source]

Дядо Душан имал трима синове - Паун, Го̀луб (Гълъб) и Сокол, които поставили начало на трите родословни клона -

Паунови, Голубови и Соколови.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Манастирска църква Св. Троица[редактиране | edit source]

Северозападно от село Душинци, сред вековна букова гора се намира местността Манастир. Исторически източници

свидетелстват, че тук се е намирал малък православен манастир, строен и съществувал по време на Второто Българско царство между XI и XIV век. Днес от религиозния комплекс е запазена само малката еднокорабна манастирска църква

Света Троица. Многократно разрушавана изцяло или частично по време на турското робство по българските земи, тя е

възстановена последно през 1892 г. и осветена през 1900 г. На няколко метра пред централния вход се извисяват две

вековни дървета, ясен и бук, които са засадени може би преди повече от 900 години.

Според местната легенда обаче двете дървета са израсли точно на мястото, където в първите десетилетия на робството

турски войници са посекли най-красивото момиче на Ерул - Бука и нейния любим Ясен. Според друга легенда при

предишното възстановяване на църквата през 1832 г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата.

Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многогократно е разказвал, че нощем е виждал

от "Престола" (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да

излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из гората.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Ежегоден събор на селата Душинци и Ерул в местността Манастир на църковния празник Св. Троица.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]