Висок (котловина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за котловината. За селото в България вижте Висок (село).

Висок е гранична котловина между България и Сърбия, разположена между планината Видлич от юг и Берковския дял на Стара планина от север. През Висок тече река Височица, която извира под връх Камара.

Котловината се разделя на две части Горни и Долни Висок (на сръбски: Горњи и Доњи Висок или Gornji и Donji Visok). Границата между тях най-общо съвпада с границата между България и Сърбия от Берлинския договор 1878 година, като Горни Висок е в България, а Долни – в Сърбия. След промяната на българо-сръбската граница през 1920 г. по Ньойския договор на българска територия остава само част от югоизточната част на Горни Висок, със селата Бърля, Губеш, Комщица и Смолча. Останалата част на Горни Висок е в Западните покрайнини и в нея са разположени няколко села с преобладаващо българско население – Славиня, Болев дол, Брачевци, Вълковия, Горни Криводол, Долни Криводол, Изатовци, Каменица и Сенокос.

Селата в Долни Висок, на северозапад по течението на Височица днес имат сръбско население.

В Поменик на Зографския манастир в Света гора от 16 -17 век е спомената котловината Висок като

Блъгарска земля, град Пирот, място Висок, монастир Свети Архангел.[1]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Видановић, Гаврило-Сазда. Висок - привредно-геогафска испитивања, Београд 1955
  • Маринков, Јордан. Стара планина. Горњи Висок. Привредни потенцијали, Димитровград 1996

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 500-501, 513.