Спиридон Гопчевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Спиридон Гопчевич
сръбски и австрийски публицист и астроном
Спиридон Гопчевич 
Роден: 9 юли 1855
Триест, Австрийска империя
Починал: 1937
Берлин, Германия

Спиридон Гопчевич (на сръбски: Спиридон Гопчевић или Spiridon Gopčević), известен и с псевдонима си Лео Бренер, е сръбски журналист, астроном и етнограф, известен в България с труда си „Стара Сърбия и Македония“, в който твърди, че македонските българи са сърби.

Биография[редактиране | edit source]

Гопчевич е роден в 1855 година в град Триест, който тогава е в Австрийската империя. Баща му Спиридон е триестки корабовладелец по произход от село Поди край Херцег Нови, а майка му Луиза Еменов е от Виена. След като се разорява, баща му се самоубива, когато Спиридон е на 6 години. Основно училище завършва в Триест, а в 1873 година - класическа гимназия в Мелк. Изпратен е да учи във Виена в търговско училище и консерватория. След смъртта на майка си прекъсва образованието си и става журналист, военен репортер. През 1870-те години е в Черна гора и изгражда първия урбанистичен план на Цетине. Участва като доброволец във въстанието в Босна и Херцеговина в 1875 и в Сръбско-турската война в 1876 година. Влиза в конфликт с княз Никола I. Публикува доклад „Черна гора и черногорците“ на немски език.

Като кореспондент на „Виенер Алгемайне Цайтунг“ заминава в Албания и отразява работата на Албанската лига и нейната съпротива на решенията на Берлинския конгрес. В резултат на тази експедиция пише „Горна Албания и нейната лига“. Отразява въстанието от 1882 година в Бока Которска и Херцеговина, както и Египетската криза. В 1885 година като дописник на „Берлинер Тагблат“ отразява Сръбско-българската война и в резултат пише „България и Източна Румелия“.

Етнографска карта „Македония и Стара Сърбия“

По поръчка и с пари на сръбското правителство в 1888 година обикаля България и Македония и в 1889 година публикува „Македония и Стара Сърбия“, в която се опитва да докаже сръбството на славяните в Македония. Разглежда Сърбия като стожер на южното славянство и смята, че трябва да се образува голяма сръбска държава. Постъпва на сръбска дипломатическа служба.

В 1889 година издава във Виена списанието „Ди Велт“ и редактира ежедневника „Виенер Тагеспост“. Прекарва известно време в затвора заради антиправителствени статии и, след като излиза на свобода в 1893 година, решава да се откаже от журналистическата кариера.

Корица на „Стара Сърбия и Македония“
Обсерваторията „Манора“ в 2004 година

В същата година 1893 година с правителствени пари основава обсерваторията „Манора“ на остров Лусинпиколо, която е наречена на жена му - богата австрийска благородничка, и я управлява до 1909 година. В обсерваторията Гопчевич използва 17,5 cm рефракторен телескоп за наблюдения на Марс, пръстените на Сатурн, Венера и други планети. От 1899 година до 1908 година Гопчевич издава научно-популярното списание „Астрономише Рундшау“, в което защитава спорни идеи и критикува повечето от авторитетите в астрономията. В 1909 година затваря обсерваторията поради финансови проблеми.

В 1909 година заминава за САЩ, където пише стихове за 2 опери. В 1914 година се връща в Европа, установява се във Виена и се посвещава на политика и публицистика. Застава на астрофилски позиции и смята, че южните славяни трябва да се обединят под австрийската корона и да работят срещу Русия. След войната се установява в Берлин.

Носител е на орден „Свети Сава“. Лунният кратер Бренер е наименуван на Гопчевич от неговия приятел Филип Фаут. В 1993 година в Мали Лошин е построена нова обсевратория, наречена „Лео Бренер“.[1][2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Spiridon Gopcevic
  2. Матица Српска. Српски биографски речник. Одабране биографије
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.