Лежка лига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
((en)) Конфедеративна територия на Лежката лига

Лежката лига, срещана често транскрибирано на български и като Лешка Лига (2 март 1444 - 25 април 1479) е конфедеративно образувание на всички албански княжества от Северна Албания, създадена на общо събрание на албанските благородници в Лежа (Алесио) на 2 март 1444 година.

Лигата е оглавена от Георги Кастриоти Скендербег, а след смъртта му от Лека Дукагини. Скендербег организира срещата на албанските благородници от фамилиите Арианити, Дукагини, Спата (Шпата), Топиа, Музаки и лидерите на свободните албански княжества от високите северноалбански планини в град Лежа. На срещата е договорено да се организира обща съпротива срещу османските нашественици, а за водач на лигата е избран (определен) Скендербег. Лигата е конфедаративно образувание, като всяко княжество съхранява своя суверенитет (по-точно автономия при управлението на вътрешните дела) - виж Албански владения.

Геополитически причини за формированието[редактиране | edit source]

След завръщането си от османска служба Скендербег провокира под натиска от папата формирането на общоалбански съюз за съпротива. Действията му са зле координирани с тези на Янош Хунияди и с тези на престарелия и напатил се от турците деспот Георги Бранкович, поради което албанските отряди, ръководени от Скендербег, закъсняват за решителната нова битката на Косово поле през 1448 година, която е загубена от християнските сили. Тази загуба предопределя завоюването на Моравското деспотство десетина години по-късно (1459) и албанските владения (1479) от османските турци.

В крайна сметка през 1482 е завоювана от османците и Херцеговина, а през новия 16 век с превземането на Белград и последвалата го битка при Мохач през 1526 година е отворен пътя за завоюването на Централна Европа от неверниците. Удържаната християнска победа под Виена в 1529 г. спира османския устрем към сърцето на Европа за около век и половина - до 1683 година, когато полския крал Ян Собиески удържа решителна победа над османските турци, отблъснати окончателно от Централна Европа в последвалата т.нар. Голяма турска война от Свещената лига.

Членство, сблъсъци, численост на въоръжените сили[редактиране | edit source]

История на Албания
Flag of Albania.svg

Членове - съучредители на лигата са:

  1. Пал Дукагини
  2. Петър Шпата
  3. Георги Балшич
  4. Андрей II Топия
  5. Теодор Музаки
  6. Стефан Църноевич
  7. Скендербег

Първоначално общата численост на албанското опълчение е 8000 войни, а по-сетне достига до 10 хиляди. Финансова подкрепа за военната им издръжка лигата получава от Кралство Унгария, Неаполитанското кралство и Венецианската република, а борбата срещу неверниците е духовно поставена под егидата на папата.

Най-голямата победа лигата под предводителството на Скендербег постига при османската обсада на Круя, като на 14 май 1450 година османците понасят тежко поражение следствие на което крепостта е запазена под сюзеренитета на Скандарбег, който овладява отново бащиното си владение десетина години по-рано. Под водачеството на Скендербег лигата успява за кратко да отвоюва от османците градовете Дебър и Охрид.

През юни 1466 г., султан Мехмед II наречен Завоевателя прави нов опит за завоюване на Круя начело на армия от 150 000 войни, който отново е неуспешен. Смъртта на Скендербег през 1468 не е края на албанската борба за независимост, а тя продължава този път под водачеството на Лека Дукагини до 1479, когато албанските владетели са принудени да сложат оръжие пред все по-засилващата се военна мощ на Османската империя.

Битки[редактиране | edit source]

Лежката лига и Османската империя провеждат общо 25 битки, като 24 от тях завършват с победа за Скендербег. Единствената загуба за лигата е в битката за Берат.

  1. Обсада на Петреля (1443/1444)
  2. Обсада на Шелуци (1443/1444)
  3. Първо обсада на Светиград (1443/1444)
  4. Битка при Торвьол (1444)
  5. Първа битка на Мокра (1445)
  6. Битка при Отонет (1446)
  7. Битка при Дрин (1448)
  8. Битка при Ороник (1448)
  9. Втора обсада на Светиград (1449)
  10. Обсада на Круя (1450)
  11. Обсада на Модрица (1452)
  12. Втора битка на Мокра (1453)
  13. Обсада на Берат (1455)
  14. Битка при Ороничеа (1456)
  15. Битка при Абулена (1457)
  16. Скендербег в италианската експедиция (1461-1462)
  17. Първа македонска кампания (1462)
  18. Втора македонска кампания (1463)
  19. Битка за Охрид (1464)
  20. Първа битка при Вайкал (1464)
  21. Втора битка при Вайкал (1465)
  22. Битка при Кашари (1465)
  23. Обсада на Круя (1466)
  24. Обсада на Круя (1467)
  25. Обсада на Круя (1478)

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]