Лежка лига

	История на Албания;
	Праистория на Балканския полуостров;
Илирия; Илири; Македония (Римска провинция); Илирик;
	Албания през Средновековието; Албания под византийска власт; Албания под българска власт; Албания под сръбска власт; Княжество Арбърия; Албанско кралство; Албански владения; Лежка лига; Венецианска Албания;
	Османска Албания; Албански паши; Клане на албанските бейове; Албанско национално възраждане; Албански въстания (1833–1839); Албански въстания (1843–1844); Албанско въстание (1847); Призренска лига; Печка лига; Албанско въстание (1910); Битка при Дечия; Албанско въстание (1912); Албански вилает; Декларация от Вльора;
	Привременно правителство на Албания; Конгрес на албанците в Триест; Международна контролна комисия за Албания; Албания в Балканските войни; Княжество Албания; Италиански протекторат Албания; Съюз на Италия и Албания; Германска окупация на Албания; Съпротивително движение в Албания; Социалистическа република Албания;
	Република Албания; Размирици в Албания (1997);
	В тази кутия: преглед • беседа • редакт.

((en)) Конфедеративна територия на Лежката лига

Лежката лига, срещана често транскрибирано на български и като Лешка Лига (2 март 1444 - 25 април 1479) е конфедеративно образувание на всички албански княжества от Северна Албания, създадена на общо събрание на албанските благородници в Лежа (Алесио) на 2 март 1444 година.

Лигата е оглавена от Георги Кастриоти Скендербег, а след смъртта му от Лека Дукагини. Скендербег организира срещата на албанските благородници от фамилиите Арианити, Дукагини, Спата (Шпата), Топиа, Музаки и лидерите на свободните албански княжества от високите северноалбански планини в град Лежа. На срещата е договорено да се организира обща съпротива срещу османските нашественици, а за водач на лигата е избран (определен) Скендербег. Лигата е конфедаративно образувание, като всяко княжество съхранява своя суверенитет (по-точно автономия при управлението на вътрешните дела) - виж Албански владения.

Съдържание

1 Геополитически причини за формированието
2 Членство, сблъсъци, численост на въоръжените сили
3 Битки
4 Източници
5 Вижте също
6 Външни препратки

Геополитически причини за формированието [редактиране]

След завръщането си от османска служба Скендербег провокира под давление от папата формирането на общоалбански съюз за съпротива. Действията му са зле координирани с тези на Янош Хунияди и с тези на престарелия и напатил се от турците деспот Георги Бранкович поради и което албанските отряди ръководени от Скендербег закъсняват за решителната нова битката на Косово поле през 1448 година, която е загубена от християнските сили. Тази загуба предопределя завоюването на Моравското деспотство десетина години по-късно (1459) и албанските владения (1479) от османските турци.

В крайна сметка през 1482 е завоювана от османците и Херцеговина, а през новия 16 век с превземането на Белград и последвалата го битка при Мохач през 1526 година е отворен пътя за завоюването на Централна Европа от неверниците. Удържаната християнска победа под Виена в 1529 г. спира османския устрем към сърцето на Европа за около век и половина - до 1683 година, когато полския крал Ян Собиески удържа решителна победа над османските турци, отблъснати окончателно от Централна Европа в последвалата т.нар. Голяма турска война от Свещената лига.

Членство, сблъсъци, численост на въоръжените сили [редактиране]

Членове - съучредители на лигата са:

Първоначално общата численост на албанското опълчение е 8000 войни, а по-сетне достига до 10 хиляди. Финансова подкрепа за военната им издръжка лигата получава от Кралство Унгария, Неаполитанското кралство и Венецианската република, а борбата срещу неверниците е духовно поставена под егидата на папата.

Най-голямата победа лигата под предводителството на Скендербег постига при османската обсада на Круя, като на 14 май 1450 година османците понасят тежко поражение следствие на което крепостта е запазена под сюзеренитета на Скандарбег, който овладява отново бащиното си владение десетина години по-рано. Под водачеството на Скендербег лигата успява за кратко да отвоюва от османците градовете Дебър и Охрид.

През юни 1466 г., султан Мехмед II наречен Завоевателя прави нов опит за завоюване на Круя начело на армия от 150 000 войни, който отново е неуспешен. Смъртта на Скендербег през 1468 не е края на албанската борба за независимост, а тя продължава този път под водачеството на Лека Дукагини до 1479, когато албанските владетели са принудени да сложат оръжие пред все по-засилващата се военна мощ на Османската империя.

Битки [редактиране]

Лежката лига и Османската империя провеждат общо 25 битки, като 24 от тях завършват с победа за Скендербег. Единствената загуба за лигата е в битката за Берат.