Скендербег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за националния герой на Албания. За гръцкия общественик вижте Георгиос Касториотис.

Скендербег
албански владетел
Скендербег 
Роден: 6 май 1405
Починал: 17 януари 1468  (на 62 години)
Лежа, Албания

Георги Кастриоти Скендербег (1405 – 17 януари 1468) (Георги Кастриката, Кастриоти) е национален герой на Албания, възпят в народни песни.

Първи военни успехи[редактиране | edit source]

Кастриоти участва във война със османците, и в много сражения показва такова мъжество, че турците му дават прозвището Скандер Арнаут, тоест „Албанеца Александър“ (името на Александър Македонски на Изток винаги е било синоним на герой).

Син на албанския владетел Гьон Кастриоти, след потушаването на антиосмански бунтове в Албания през 1433 година той е даден на султан Мурад II като заложник.[1] Там приема исляма под името Искандер-бей или Скендербег и се прославя, сражавайки се за турците. Под негово командване са били 5000 османски кавалеристи.

През 1438 година султан Мурад назначава Скендербег за управител на Круя. В края на 1443 година той вдига въстание и заема Круя и наследствените си земи около града,[2] разбива османците при Черни Дрин, а след това, като сключва съюз с Кралство Унгария, заставя Мурад II да снеме обсадата на албанския град Круя. През ноември 1443 г. е обявен за глава на княжеството Кастриоти.

Когато османците отнемат принадлежащите на неговото семейство имоти в Круя, Скендербег се отрича от исляма и вдига въстание. Сключва през 1444 г. военнополитически съюз с Венеция и с вождовете на разни племена (обединени в т.нар. „Лига Леши“), и разполагайки с неголеми кавалерийски отряди, базирани в Круя, той разгръща партизанска война в Северна Албания.

По това време Скендербег разширява владенията си чрез брачен съюз с рода Арианити и се превръща в заплаха за венецианските владения. Подтикван от венецианците, през 1448 година султан Мурад започва поход срещу него и превзема крепостта Светиград, но прекратява кампанията, заради новата заплаха от Унгария и Влашко. Скендербег изглежда влиза в съюз с Янош Хуняди, но така и не му изпраща подкрепления и той е разбит във Втората Косовска битка. През 1450 година Мурад обсажда без успех Скендербег в Круя, завземайки останалите му владения, но в края на октомври обсадата е вдигната, а малко по късно султанът умира.[3]

Борби с турците[редактиране | edit source]

Скендербег
Музеят с крепостта на Скендербег в Круя

С не по-малък успех Скендербег се съпротивлява срещу султан Мехмед II, и даже след превземането на Константинопол от турците през 1453 г. сключва изгоден за Албания мир. Признат е (1461) от султан Мехмед II за управител на Албания.

Неаполитанският крал Фердинанд му дава титлата херцог на Сан Пиетро, като награда за помощта срещу херцога на Анжу. През 1463 г., с благословията на папа Пий II, Скендербег скъсва мира с турците и отново им нанася няколко поражения.

През 1465 година Мехмед се опитва да използва Скендербег като посредник за сключване на мир с Венеция, но той му отказва. Вероятно по тази причина на следващата пролет султанът потегля с голяма войска към Албания. Достигайки централната част на страната, той организира масови кланета и изселва населението от равнините, където изгражда крепостта Елбасан, след което през есента основните османски сили се оттеглят.[4]

В самия край на 1466 година Скендербег заминава за Италия в търсене на помощ — в Рим не получава нищо, но неаполитанският крал Феранте I му дава пари, храни и оръжие. След връщането си в Албания в началото на следващата година Скендербег отблъсква османските части, разположени около Круя и обсажда Елбасан. През пролетта обаче османските войски навлизат в Албания и установяват контрол над почти цялата страна с изключение на няколко крепости — към края на годината само градовете Шкодра, Дрищ, Леш, Круя и Драч остават под венециански контрол. Самият Скендербег изоставя Круя и отива в пристанището Леш, където умира на 17 януари 1468 година.[5]

Други[редактиране | edit source]

В памет на Скендербег с името Искандер-бей съвременниците назовават авантюриста Илински.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Имбър 2000, с. 168.
  2. Имбър 2000, с. 182-183.
  3. Имбър 2000, с. 200, 202, 205-206.
  4. Имбър 2000, с. 275-276.
  5. Имбър 2000, с. 276-279.
Цитирани източници
  • ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Акад. Иван Снегаров. Георги Кастриота-Скендербег (1405-1468 г.) и отношението на Дебър и Охрид към Освободителната му борба

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Скандербег“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.