Скендербег
Тази статия е за националния герой на Албания. За гръцкия общественик вижте Георгиос Касториотис.
|
||||||||||
Георги Кастриоти Скендербег (1405 - 17 януари 1468) (Георги Кастриката, Кастриоти) е национален герой на Албания, възпят в народни песни.
Съдържание |
Първи военни успехи [редактиране]
Кастриоти участва във война със османците, и в много сражения показва такова мъжество, че турците му дават прозвището Скандер Арнаут, тоест „Албанеца Александър“ (името на Александър Македонски на Изток винаги е било синоним на герой).
Син на албанския владетел Гьон Кастриоти, след потушаването на антиосмански бунтове в Албания през 1433 година той е даден на султан Мурад II като заложник.[1] Там приема исляма под името Искандер-бей или Скендербег и се прославя, сражавайки се за турците. Под негово командване са били 5000 османски кавалеристи.
През 1438 година султан Мурад назначава Скендербег за управител на Круя. В края на 1443 година той вдига въстание и заема Круя и наследствените си земи около града,[2] разбива османците при Черни Дрин, а след това, като сключва съюз с Кралство Унгария, заставя Мурад II да снеме обсадата на албанския град Круя. През ноември 1443 г. е обявен за глава на княжеството Кастриоти.
Когато османците отнемат принадлежащите на неговото семейство имоти в Круя, Скендербег се отрича от исляма и вдига въстание. Сключва през 1444 г. военнополитически съюз с Венеция и с вождовете на разни племена (обединени в т.нар. „Лига Леши“), и разполагайки с неголеми кавалерийски отряди, базирани в Круя, той разгръща партизанска война в Северна Албания.
По това време Скендербег разширява владенията си чрез брачен съюз с рода Арианити и се превръща в заплаха за венецианските владения. Подтикван от венецианците, през 1448 година султан Мурад започва поход срещу него и превзема крепостта Светиград, но прекратява кампанията, заради новата заплаха от Унгария и Влашко. Скендербег изглежда влиза в съюз с Янош Хуняди, но така и не му изпраща подкрепления и той е разбит във Втората Косовска битка. През 1450 година Мурад обсажда без успех Скендербег в Круя, завземайки останалите му владения, но в края на октомври обсадата е вдигната, а малко по късно султанът умира.[3]
Борби с турците [редактиране]
С не по-малък успех Скендербег се съпротивлява срещу султан Мехмед II, и даже след превземането на Константинопол от турците през 1453 г. сключва изгоден за Албания мир. Признат е (1461) от султан Мехмед II за управител на Албания.
Неаполитанският крал Фердинанд му дава титлата херцог на Сан Пиетро, като награда за помощта срещу херцога на Анжу. През 1463 г., с благословията на папа Пий II, Скендербег скъсва мира с турците и отново им нанася няколко много сериозни[източник? (Поискан преди 182 дни)] поражения.
През 1465 година Мехмед се опитва да използва Скендербег като посредник за сключване на мир с Венеция, но той му отказва. Вероятно по тази причина на следващата пролет султанът потегля с голяма войска към Албания. Достигайки централната част на страната, той организира масови кланета и изселва населението от равнините, където изгражда крепостта Елбасан, след което през есента основните османски сили се оттеглят.[4]
В самия край на 1466 година Скендербег заминава за Италия в търсене на помощ — в Рим не получава нищо, но неаполитанският крал Феранте I му дава пари, храни и оръжие. След връщането си в Албания в началото на следващата година Скендербег отблъсква османските части, разположени около Круя и обсажда Елбасан. През пролетта обаче османските войски навлизат в Албания и установяват контрол над почти цялата страна с изключение на няколко крепости — към края на годината само градовете Шкодра, Дрищ, Леш, Круя и Драч остават под венециански контрол. Самият Скендербег изоставя Круя и отива в пристанището Леш, където умира на 17 януари 1468 година.[5]
Други [редактиране]
В памет на Скендербег с името Искандер-бей съвременниците назовават авантюриста Илински.
Бележки [редактиране]
- ↑ Имбър 2000, с. 168.
- ↑ Имбър 2000, с. 182-183.
- ↑ Имбър 2000, с. 200, 202, 205-206.
- ↑ Имбър 2000, с. 275-276.
- ↑ Имбър 2000, с. 276-279.
- Цитирани източници
- ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Скандербег“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
