Косовска битка (1448)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Османски акънджия побеждава унгарски рицар (миниатюра от XVI век)

Косовската битка (17-20 октомври 1448) е сражение между войските на унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле.

Поражението на Хуняди бележи краха на последния опит за изтласкване на османците от Балканите през Средновековието.[1]

Предистория[редактиране | edit source]

Поражението при Варна през 1444 г. не отказва Хуняди от офанзивни действия срещу османците. Окуражен от успешното въстание на албанците начело със Скендербег, четири години по-късно той потегля на нов поход южно от Дунав с 24-хилядна войска, в която влизат и 8000 власи.[2] Опасявайки се от османско отмъщение в случай че унгарците бъдат победени, сръбският владетел Георги Бранкович отказва да се присъедини към Хуняди и в отговор на това земите му са опустошени.[3] Целта на унгарско-влашките войски е да се съединят със силите на Скендербег. Преди да стигнат Албания, те са пресрещнати от Мурад II на Косово поле.[1]

Развой на битката[редактиране | edit source]

Въпреки численото си превъзходство османците (към 60 000 души[4]) възприемат отбранителна тактика. Пред целия им фронт е издигната палисада с ров. В центъра зад укрепление от коли (заимстван от хуситския вагенбург) са разположени еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е разположена османската конница. Хуняди разполага силите си по същия начин. На еничарите той противопоставя наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.[1][4]

В първия ден на битката (17 октомври) се водят схватки с малък мащаб. На 18 октомври Хуняди преминава в настъпление, атакува левия османски фланг, но е отблъснат. Без успех завършва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на битката е третият ден (19 октомври), когато привидно отстъпление на османските крила примамва унгарската армия да атакува отново в центъра. При последвалата османска контраатака влашките съюзници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската армия отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и превзет от османците на 20 октомври.[1]

Последици[редактиране | edit source]

След разгрома на Косово поле Янош Хуняди е задържан за заложник от Георги Бранкович, но скоро след това е освободен срещу обещание за откуп.[3] През 1453 Мехмед II завладява Константинопол, а няколко години по-късно и Сърбия, но османското настъпление към Централна Европа е спряно от Хуняди пред Белград през 1456 г.[5]

Литература[редактиране | edit source]

  • Fine, John V. A.. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. The University of Michigan Press, 1987. ISBN 0-472-10079-3.
  • Sedlar, Jean W. East Central Europe in the Middle Ages, 1000-1500. University of Washington Press, 1994. ISBN 0295972912.
  • Turnbull, Stephen. The Ottoman Empire, 1326-1699. Osprey Publishing, 2003. ISBN 1841765694.
  • Uyar, Mesut. A Military History of the Ottomans. From Osman to Atatürk. ABC-CLIO, 2009. ISBN 0275988767.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Uyar 2009, стр. 29
  2. Turnbull 2003, стр. 36
  3. а б Fine 1987, стр. 554-555
  4. а б Sedlar 1994, стр. 248
  5. Fine 1987, стр. 563, 569, 575

Вижте също[редактиране | edit source]

  • Откъс от книгата на Колин Имбър „Османската империя 1300-1481“ с описание на предхождащите събития и самата Косовска битка (достъп от 07.03.2012)