Юлия Тимошенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлия Тимошенко
украински политик
Юлия Тимошенко 
Родена: 27 ноември 1960
Днепропетровск, дн. Украйна

Юлия Володимировна Тимошенко (на украински: Юлія Володимирівна Тимошéнко) (родена 27 ноември, 1960) е украински политик и министър-председател на Украйна от 24 януари до 8 септември 2005 и за втори път от 18 декември 2007 г. Лидер е на партията Всеукраинското обединение „Отечество“ и Блок „Юлия Тимошенко“.

Преди да стане първата жена министър-председател на Украйна, Тимошенко е една от ключовите лидери на Оранжевата революция. В този период някои западни медии я определят като "Жана Д'Арк на революцията".

На 28 юли 2005, списание Форбс я нарича, вече като министър-председател, третата най-влиятелна жена в света, след Кондолиза Райс и Ву Йе.[1]

Преди политическата кариера, Юлия Тимошенко е успешна бизнес дама в бизнеса с горива. Кандидат за президент на Украйна през 2010 г., губи на изборите от Виктор Янукович.

Съдържание

[редактиране] Ранни години и кариера

Юлия Тимошенко е родена на 27 ноември 1960 г. в Днепропетровск, Украйна (тогава част от Съветския съюз). Майка ѝ е Людмила Николаевна Телегина , която е родена на 11 aвгуст 1937 г. в Днепропетровск.[2] Баща ѝ Владимир Абрамович Григан е роден на 3 декември 1937 г. в Днепропетровск и според неговия съветски паспорт е латвиец.[2] Владимир напуска семейството, когато Юлия е на три години.[3] Тимошенко наследява името на майка си "Телегина" - преди да се дипломира през 1977 г.[3][4] През 1979 г. Юлия Тимошенко се омъжва за Александър Тимошенко,който е син на обикновен съветски чиновник. През 1980 г. се ражда дъщеря им Евгения.[5]

[редактиране] Образование

Юлия Тимошенко завършва гимназия през 1977 г. (в училище № 37 в Днепропетровск).

През 1978 г. Тимошенко следва в минния департамент на Днепропетровския минен институт.[6] През 1979 г. се прехвърля в Икономическия департамент на Днепропетровския държавен университет със специалност „Кибернетичнo инженерство“. През 1984 г. Юлия Тимошенко се дипломира в същия университет с отличие (червена диплома) като инженер-икономист. През 1999 г. защитава докторската си дисертация в Националния икономически университет в Киев.

[редактиране] Бизнес кариера

След като се дипломира от Днепропетровския държавен университет през 1984 г. Тимошенко работи като инженер-икономист в "Днепър машиностроене" в Днепропетровск (фабрично/заводско направени ракети) до 1988 г.[7]

През 1988 г., като част от инициативите по време на перестройката — Юлия и Александър Тимошенко вземат назаем 5000 съветски рубли, и откриват кооперация/кооператовно заемно видео срещу заплащане; вероятно с помощта на бащата на Александър Генадий Тимошенко, който председателствал по това време (в съвета на провинцията) мрежа от дистрибуция на филми от региона.[8]

От 1989 г. до 1991 г. Юлия и Александър Тимошенко — основават и ръководят фирма за заемане на видео "Терминал" в Днепропетровск[8][5] (която се разраства и става доста успешна), а в последствие я приватизират.

През 1991 г. Тимошенко открива (съвместно със съпруга си Александър, както и с Генадий Тимошенко и Александър Граветц)[8] "Украинската петролна корпорация", дружество, което осигурява селскостопанската индустрия на Днепропетровск с гориво от 1991 г. до 1995 г.[7] Тимошенко работи като генерален директор. От 1995 г. до 1997 г.[9] Тимошенко е президент на Обединените енергийни системи на Украйна, частна посредническа компания, която се превръща в основен вносител на руски природен газ за Украйна през 1996 г. По това време тя е наричана "газова принцеса" , като е обвинявана, че препродава огромни количества откраднат газ и избягва данъчното облагане на тези сделки.[10] През този период Тимошенко е въвлечена в бизнес отношения (или сътруднически, или враждебни) с много важни фигури в Украйна. Такива са Павло Лазаренко, Виктор Пинчук, Игор Коломойски, Ринат Ахметов и Леонид Кучма, който по това време е президент на Украйна. Всички те, с изключение на Ахметов, са също като Тимошенко, от Днепропетровск. Тимошенко е и тясно свързана с управлението на руската корпорация "Газпром".[11]

Твърди се, че Юлия Тимошенко е придобила особено богатство в периода между 1990 и 1998 година. Това е периодът на приватизация (който историците описват като период, пълен с корупция и лошо управление), през който тя се превръща в един от най-богатите олигарси в Украйна.[10]

През януари 2010 г. тя заявява, че в Днепропетровск не ѝ се налагало да говори на украински, докато не навършила 36 години.[12]

[редактиране] Политическа кариера

[редактиране] Ранна кариера

Юлия Тимошенко влиза в политиката през 1996 г. и е избранa за член на Върховната Рада (украинския парламент) от Кировоградска област, като печели рекордните 92,3% от гласовете в своя избирателен район. В парламента тя се присъединява към фракцията „Конституционен център“.[13]

В края на ноември 1997 г. Главна прокуратура на Украйна иска от Върховната Рада да свали парламентарния имунитет на Тимошенко по обвинения,че тя се е опитала незаконно да прехвърлят $ 26 хиляди от Украйна в Москва, през 1995 година.[14] В края на 1997 г. Тимошенко призовава за провеждането на следващите президентски избори в Украйна не през 1999 г., а през есента на 1998 година.

Тимошенко е преизбрана през 1998 г. като номер 6[13] от партийната листа на партия „Хромада“. Тимошенко е водеща фигура в партията, и става председател на бюджетната комисия на Върховната Рада.[7][15] След като лидерът на „Хромада“ Павло Лазаренко бяга в САЩ през пролетта на 1999 г. да избегне разследвания за злоупотреби[16] различни членове от “ Хромада“ се присъединяват към друга парламентарна партия,[17] като между тях е и Тимошенко, която създава Украинския съюз "Отечество".

[редактиране] Заместник министър-председател

От края на декември 1999 г. до януари 2001 г. Тимошенко е заместник министър-председател, отговарящ за енергийната политика в правителството на Виктор Юшченко.[18] Официално напуска парламента на 2 март 2000 година.[19][20] Като заместник енергиен министър, тя напрактика прекратява много корупционни сделки в енергийния сектор. По време на нейното управление, приходите на Украйна от електроенергийната промишленост се увеличават с няколко хиляди процента. Тя спира търгуването на пазара на електроенергия, което изисквало промишлените клиенти да плащат за своята електроенергия в брой.[21] Тя също така освобождава от напрежение много организации,[22] като премахва пречките пред упражняването на тяхната власт. Нейните реформи постигат успех, като правителството е имало достатъчно средства да плаща на държавните служители и да повишава заплатите.[23] Тимошенко е уволнена от президента Леонид Кучма през януари 2001 г. след възникването на конфликт с олигарси в индустрията. Скоро след нейното уволнение, Тимошенко поема ръководството на „Комитета за национално спасение“ и започва активна дейност в т.нар. протести „Украйна без Кучма“.[24]

В средата на февруари 2001 г., Тимошенко е арестувана по обвинения в подправяне на документи и митническа контрабанда на газ между 1995 и 1997 г. (като президент на Обединените енергийни системи на Украйна), но е освободена няколко седмици по-късно.[7][24][25] Нейните политически поддръжници организират няколко протестни шествия близо до затвора, където е била под стража.[26] Според Тимошенко, обвиненията са изфабрикувани от режима на Кучма и по искане на олигарсите, застрашени от нейните усилия за изкореняване на корупцията и осъществяване на пазарни реформи. Въпреки, че са премахнати обвиненията, Москва поддържал заповед за арест на Тимошенко, в случай че влезе в територията на Русия, до уволнението ѝ като министър-председател четири години по-късно.[27][28]

Освен това съпругът на Тимошенко, Александър, прекарва две години в нелегалност, за да избегне затвор по обвинения, за които двамата казват, че са неоснователни и политически мотивирани от бившата администрация на Кучма.[29][30][31]

[редактиране] Кампания срещу Кучма. Избори, 2002 г.

След като обвиненията са оттеглени, тя възстановява позициите си сред лидерите на масовата кампания срещу президента Кучма за предполагаемата му роля в убийството на журналиста Георгий Гонгадзе. В тази кампания, Тимошенко става известна като страстен, революционерски лидер, като пример за това е телевизионно предаване, в което счупва прозорците на затвор по време на митинг. По онова време Тимошенко иска да организира национален референдум за отстраняването на президента Кучма.[32]

На 9 февруари 2001 г. Тимошенко основава „Блок на Юлия Тимошенко“ (Комитетът за национално спасение се включва в него),[24] който представлява политически блок, получил 7.2% от гласовете на парламентарните избори през 2002 г. Тя е ръководител на политическата партия „Баткившчина“ („Отечество“), от началото на нейното създаване през 1999 година.[33]

На 11 август 2001 г. цивилни и военни прокурори в Русия завеждат ново наказателното дело срещу Тимошенко, обвинявайки я в подкуп.[34] На 27 декември 2005 г., руски прокурори отхвърлят тези обвинения. Руски прокурори отменят и заповедта за арест, когато тя е избрана за министър-председател, но след това е възстановена, след като тя е свалена през септември 2005 година. Прокурорите го отменят отново, когато тя отива в Москва за разпит[35] на 25 септември 2005 г.[36] Тимошенко нито веднъж не посещава Русия по време на първите си седем месеца като министъ-председател (първото правителство на Тимошенко).[36]

През януари 2002 г. Тимошенко претърпява необяснима автомобилна катастрофа, в която тя оцелява с леки наранявания – епизод, който някои смятат, че е бил опит за преврат на правителството.[37]

[редактиране] Оранжева революция

През лятото на 2001 г. Тимошенко и Виктор Юшченко известяват създаването на широк опозиционен съюз срещу тогавашния президент Леонид Кучма с цел да спечелят изборите за президент през 2004 г.[16]

В края на 2002 г. Тимошенко, Александър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическата партия на Украйна) и Виктор Юшченко („Наша Украйна“) излизат с общо становище, касаещо „началото на държавна революция в Украйна“. По време на президентските избори в Украйна през 2004 г. комунистическата партия излиза от съюза, но другите партии остават единни.[38] (until July 2006).[39]

На 2 юли 2004 г. „Наша Украйна“ и Блокът на Юлия Тимошенко основават „Силата на народа“, коалция, чиято цел е да спре „разрушителния процес, който е станал присъще черта за Украйна по вина на властите“. Пактът включва и обещание на Виктор Юшченко да назначи Тимошенко за министър-председател ако той спечели изборите през октомври. Тимошенко провежда кампания в полза на Юшченко, който открито призовава за протест на 21 ноември 2004 г., след разпространяването на твърдения за изборни измами. На 22 ноември 2004 г. избухват масови простести в разлчни градове на Украйна, като най-големият, на централния площат в Киев, наречен Майдан Незалежности, привлича около 500 000 участници.[40] Тези протести стават известни като Оранжевата революция. По време на протестите поредица от речи на Тимошенко на площада в Киев запазва силат на уличните протести.[41] След отмяната на официалната победа на Виктор Янукович и повторение на втория кръг на изборите Виктор Юшченко е избран за президент.[42]

[редактиране] След Оранжевата революция

Юлия Тимошенко във Върховната Рада, 4 февруари 2005 г.

На 24 януари 2005 г. Тимошенко е назначена за министър-председател на Украйна под президентството на Юшченко. На 4 февруари кабинетът на Тимошенко е приет от парламента с мнозинство от 373 гласа (при необходими 226).[5] На 28 юли списание „Форбс“ я назовава за третата най-влиятелна жена в света, след Кондолиза Райс и Ву Йе. Въпреки това, в класацията на списанието, публикувана на 1 септември 2006 г., Тимошенко не е включена в топ 100.

Няколко месеца след началото на нейното управление, вътрешни сблъсъци в следреволюционната коалция започват да нанасят вреди на нейната администрация.[43][44][45] На 8 септември, след оставкатана няколко висши лица, между които директора на Съвета за сигурност и отбрана Петро Порошенко[46] и заместник министър-председателя Микола Томенко,[47] правителството на Юлия Тимошенко е разпуснато от президента Виктор Юшченко,[47][48] по време на телевизионен адрес към нацията.[49] На премиерския пост се качва Юрий Ехануров,[48] а президентът Юшченко започва да недоволства от работата на Тимошенко като глава на кабинета, изказвайки предположения, че нейното управление е довело до икономическо забавяне и политически сблъсъци в управляващата коалиция.

[редактиране] Парламентарни избори, 2007 г.

След балотажа на парламентарните избори през 2007 г., провели се на 30 септември 2007 г., партиите от Оранжевата революция заявяват, че са спечелили достатъчно гласове, за да сформират управляваща коалция. На 3 октовмри 2007 г. предпоследно преброяване дава на съюза на Тимошенко и президента Юшченко малка преднина пред опозиционната партия на министър-председателя Янукович. Въпреки че Янукович, чиято партия спечелва най-големия дял от гласовете, също обявява победа,[50] един от неговите коалиционни партньори, Социалистическата партия на Украйна, не успява да получи достатъчно гласове, за да задържи места в парламента.

На 15 октомври 2007 г., коалицията от „Наша Украйна — Народния съюз за самозащита“ и Блокът на Юлия Тимошенко се споразумяват да сформират коалиция на мнозинството в новия парламент на шестото събрание.[51] На 29 ноември се подписва коалиция между Блока на Юлия Тимошенко и „Наша Украйна – Народен блок за самозащита“, която е свързана с президента Юшченко. И двете партии са свързани с Оранжевата революция. На 18 декември Тимошенко отново е избрана за министър-председател, подкрепена от 226 депутата (минималният брой, необходим за одобрение) и оглавяваща второто правителство на Тимошенко.[52][53]

[редактиране] Министър-председател (2007-2010)

Коалицията от Блока на Юлия Тимошенко и „Наша Украйна – Народен блок за самозащита“ на Юшченко бива застрашен, заради различия мнения относно войната между Русия и Грузия през 2008 г. Юлия Тимошенко е против осъждането на Русия от страна на Юшченко и предпочита да не се намесва по този въпрос. Кабинетът на Юшченко я обвинява, че заема по-мека позиция с цел да получи подкрепа от Русия за изборите през 2010 г. Заместник-шефът на секретариата на президента Андрей Кислинский стига дори по-далеч като я обвинява в „държавна измяна“.[54] Според Блока на Юлия Тимошенко Виктор Балоха (шефът на секретариата на президента), отправил постоянни нападки към премиера, обвинявайки я във всичко - от това, че е не е достатъчно вярваща до това, че вреди на икономиката; че се е опитвала да го убие, а по-късно - дори че е „предала“ Грузия.[55][56][57][58][59]

Президентът на САЩ Джордж У. Буш и министър-председателят на Украйна Юлия Тимошенко, Вашингтон, 1.04.2008

По време на своя мандат Блокът на Юлия Тимошенко гласува, заедно с Комунистическата партия на Украйна и Партията на регионите за приемането на закон, който улеснява процедурата за сваляне от пост на бъдещите президенти[60] и в същото време намалява тахната власт, докато увеличава тази на министър-председателя. Блокът на президента Юшченко „Наша Украйна“ се оттегля от коалицията с Тимошенко и обещава да наложи вето върху този закон,[61][62] както и заплашва, че ще насрочи избори, ако не се създаде нова коалиция. Този раздор води до политическата криза в Украйна през 2008 г., която достига до обявяването от страна на Юшченко на нови предсрочни парламентарни избори на 8 октовмри 2008 г.[63][64]

Тимошенко, Министър-председателят на Русия Владимир Путин и президентът на Русия Дмитрий Медведев се срещат по време на руско-украинската газова криза през 2009 г.

Тимошенко остро се противопоставя на внезапните избори, като казва: „Нито един политик не би хвърлил Украйна в такива внезапни избори в такова важно време. Но ако Юшченко и Янукович, които са идеолози на внезапните избори, хвърлят страната в такива избори, то тогава те ще носят отговорност за всички последствия на световната финансова криза върху Украйна“.[65] Изборите първоначално са определени да се състоят на 7 декември 2008 г.,[66][67] но по-късно са отложени за неопределена дата.[68][69][70] Тимошенко няма никакво намерение да подаде оставка,[71] докато не се сформира нова коалиция.[72]

В началото на 2008 г. се провеждат преговори между Блокът на Юлия Тимошенко и Партията на регионите за формирането на коалиция,[73] но след като Владимир Литвин бива избран за Председател на Върховната Рада на 9 декември 2008 г., той обявява създаванаето на коалиция между неговия Блок на Литвин, Блокът на Тимошенко и „Наша Украйна – Народен блок за самозащита“.[74] След преговорите[75][76] и трите партии официално подписват споразумение за коалиция на 16 декември.[77] Не е било сигурно дали тази коалиция ще спре предсрочните избори,[78][79][80] въпреки че Владимир Литвин предрича, че Върховната Рада ще работи поне до 2012 г.[81]

[редактиране] Политически позиции

Тимошенко иска страната ѝ да стане член на Европейския съюз, но в същото време е загрижена да не предизвика враждебно настроение от страна на Русия.[82][83] „Опитвам се да защитя нашите интереси, така че да можем да намерим баланс във взаимоотношенията ни както с Европейския съюз, така и с Русия“.[82] Тимошенко подкрепя идеята Украйна да се присъедини към НАТО, като заявява, че ще бъде „неудобно“ за Украйна да остане „извън всички съществуващи системи за сигурност“.[82] Но според нея, въпросът за присъединяването на Украйна към някоя от системите за съвместна сигурност трябва да бъде „решен единствено чрез всенародно допитване“.[84] Тимошенко се обявява и за близки отношения с Европейския съюз, включително и за създаването на зона за свободна търговия между Украйна и ЕС,[85] а по-късно и пълноправно членство, за предпочитане през 2015 г.[86] Според нея „Европейският проект не е завършен все още. Не е завършен, защото Украйна не е пълноправен член в него“.[87] Тя е против външното вмешателство във вътрешните работи на Украйна: „Осъществяването на суверенните права на Украйна, изграждането на съвременна политическа народност не могат да бъдат приети като политика, насочена срещу някого“.[88] Тимошенко наистина не иска да да увеличава договора за даване под наем на бази на руския черноморски военен флот, защото „конституцията на Украйна красноречиво поставя условие да не се допускат чуждестранни военни бази на територията на Украйна и тази конституционна клауза е основа за сигурността на държавата“.[89]

Тимошенко се противопоставя на приемането на руския за втори официален език в страната[90][91] и не вярва, че правата на рускоговорящите хора са нарушени в днешна Украйна. Относно своята позиция към украинския Тимошенко заявява, „че днес аз мисля и живея за украйнския... и обстоятелството, че знам много добре руски, не е тайна за вас... всички вие знаете, че съм отгледана в рускоговорящата област Днипропетровск, но веднага щом влезнах в управлението на страната, аз с всички сили се стремя да говоря на украински“.[90]

Първото правителство на Тимошенко замисля да национализира отново 3000 фирми,[92] но кабинетът се разпуснал преди това да се осъществи.[93] Тимошенко смята, че украинското стопанство е прекалено монополизирано.[94] Някои украински политици и академици я описват политически като държавен социалист.[95] Тя е против приватизацията на газовата транспортна система в Украйна[96] и описва възстановяването на украинската икономика след украинската финансова криза през 2008-2009 г. като едно от нейно постижение.[97] Второто правителство на Тимошенко похарчва 1,6 милиарда украински гривни за осъвременяването на въглищни мини.[98]

Тимошенко иска да увеличи растежа на общественото благосъстояние като изравни заплатите в стопанската и обществената област [99] и се зарича през ноември 2009 г. до две години да приведе в ред украинските болници и здравеопазване[100] както и да намали данъците на фермерите.[101] Други стопански начинания включват обезщетяване на вложителите, изгубили своите спестявания по време на Съветските времена, надзор над цените на храните и лекарствата, така че да се намали инфлацията, призиви за преразглеждане на неясните приватизации и високите обществени разходи.[102] Освен това, Тимошенко иска да съкрати с една трета броя на данъците, да опрости системата, да намали данъка добавена стойност и да предложи данъчни облекчения на вносителите на нови технологии, както и на бедните области, за да увеличи вложенията.[103] През декември 2009 г. второто правителство на Тимошенко предлага създаването на независими противокорупционни бюра в Украйна.[104]

Юлия Тимошенко вярва, че Украйна може да придобие енергийна сигурност чрез развитието и изграждането на повече ядрени електроцентрали и иска да ускори сондирането на петрол и природен газ в черноморската плоча.[103]

Тимошенко е за премахване на защитата от съдебно преследване на представителите на Върховната Рада.[105] Тя смята, че за Украйна е по-добре да има пропорционална система и гласуване с отворени избирателни списъци[106] и иска да преобразува начина на създаване на държавните изпълнителни органи.[107] Също така, тя се обявява и в полза на това, парламентарната опозиция да има „истински средства за влияние върху властите“, настоява за реформи в украинската съдебна система,[108] както и да прехвърли изпълнителна власт на местните власти.[109] Тимошенко искат украинците "да живеят под диктатура от конституцията и закона".[108][110] През лятото на 2009 г. Тимошенко твърди, че се е опитала да обедини различните политически партии, за да променят конституцията и Украйна да приеме управление чрез Народно събрание.[111]

През ноември 2009 г. Тимошенко нарича Украйна "абсолютно неуправляема страна", което се дължи на промените в конституцията на Украйна като част от политически компромис между действащите власти (бившият Президент Кучма) и опозицията по време на Оранжевата революция[112] (Тимошенко твърди, че тези реформи са "непълни"[113] и Блокът на Юлия Тимошенко гласува против тях през декември 2004 г.).[114] През януари 2010 г. Тимошенко призова за спешни промени в конституцията на Украйна чрез мнозинство във Върховната Рада след провеждане на социологическо изследване или допитване до гражданите.[115] През април 2011 г. тя все още вярва, че конституцията "не работи".[111]

През декември 2010 Тимошенко заявява, че може да се кандидатира за Президент през 2015 г., но това също зависи и от нейното семейството.[116]

През февруари 2011 г. Тимошенко заявява, че „безуспешният опит на Виктор Янукович за измама при изборите, който ускори Оранжевата революция, трябва да послужи като забраната да се кандидатира в бъдещи избори." Също така, тя смята, че "изграждането на истинско гражданско общество" е най-добрият начин да се помогне за развитието на демокрацията.

[редактиране] Източници

  1. ↑ Най-влиятелните жени в света, сп. Форбс
  2. ↑ а б ((uk)) http://makuha.info/makuha/book2.html # b2_1 Dmytro Chobit. Pedigree Tymoshenko//Cake, or strokes to a political portrait of «the Bloc of Yulia Tymoshenko».]
  3. ↑ а б ((ru)) Тимошенко Юлия, Korrespondent
  4. ↑ ((uk)) Anna Usik. Classmates wrote off work in mathematics at Yulia Tymoshenko. Newspaper «Newspaper in Ukrainian» № 1039, 09.06.2010. Category "People". Website «Gazeta.ua».
  5. ↑ а б в ((en)) Ukraine's Gold-Plaited Comeback Kid, Radio Free Europe/Radio Liberty (23 September 2008)
  6. ↑ ((uk)) Government portal: Yulia Tymoshenko got acquainted with the achievements of "the National Mining University in Dnipropetrovsk"
  7. ↑ а б в г ((en)) Country profile/Ukraine/Personalities Tymoshenko Yuliya Volodymyrivna, Eurasia Heritage Foundation
  8. ↑ а б в ((ru)) Alexander Fidel. "Unsinkable Tymoshenko". Weekly "2000", № 3 (542), 21-27 January 2011.
  9. ↑ ((en)) Eastern Europe, Russia and Central Asia 2004 (Regional Surveys of the World) by Europa Publications, Routledge, 2003, ISBN 978-1-85743-187-2, page 604
  10. ↑ а б ((en)) According to Matthew Brzezinski (author of "Casino Moscow: A Tale of Greed and Adventure on Capitalism's Wildest Frontier"), "gained control over nearly 20% of Ukraine's gross national product, an enviable position that probably no other private company in the world could boast." Quoted by James Meek, "The millionaire revolutionary," The Guardian (26/11/2004)
  11. ↑ ((en)) Annual Survey of Eastern Europe and the Former Soviet Union 1997: The Challenge of Integration, by Institute for East-West Studies, M.E. Sharpe, 1998, ISBN 978-0-7656-0359-3, page 173
  12. ↑ ((ru)) Тимошенко сказала, что по-украински стала говорить с 36 лет, RIA Novosti (3 January 2010); Quote: "Я начала говорить на украинском, когда мне было где-то 36 лет, а до этого у меня мама и вся семья — мы все разговаривали на русском. У меня до сих пор мама обычно не разговаривает на украинском." ("I beginning to speak in Ukrainian when I was around 36. Before that, my mother and the rest of my family, we all conversed in Russian. My mother still usually doesn't talk in Ukrainian.")
  13. ↑ а б ((uk)) Prime Minister Yulia Tymoshenko. Unofficial Biography, Ukrayinska Pravda (4 February 2005)
  14. ↑ Annual Survey of Eastern Europe and the Former Soviet Union 1997: The Challenge of Integration by Peter Rutland, M.E. Sharpe, 1998, ISBN 978-0765603593 (page 174)
  15. ↑ UKRAINIAN PARLIAMENT FORMED ITS PERMANENT COMMITTEES, Embassy of Ukraine to the United States of America (21 July 1998)
  16. ↑ а б Revolution in Orange: The Origins of Ukraine's Democratic Breakthrough by Anders Aslund and Michael A. McFaul, Carnegie Endowment for International Peace, 2006, ISBN 978-0-87003-221-9
  17. ↑ [http://books.google.nl/books?id=Jlja1Brj8HkC&pg=PA106&dq=various+faction+members+left+Hromada+to+join+other+parliamentry+faction&client=firefox-a#v=onepage&q=&f=false State Building in Ukraine: The Ukrainian Parliament, 1990-2003 by Sarah Whitmore, Routledge, 2004, ISBN 978-0-415-33195-1, page 106
  18. ↑ ((en)) Ukraine on its Meandering Path Between East and West by Andrej Lushnycky and Mykola Riabchuk, Peter Lang, 2009, ISBN 978-3039116072 (page 87)
  19. ↑ ((en)) [http://www.cvk.gov.ua/pls/vd2002/webproc0e?kodvib=11&rejim=0 Deputies/Elected in multi-mandate constituency/Elections 29.11.1998, Central Election Commission of Ukraine
  20. ↑ ((en)) [http://www.cvk.gov.ua/pls/vd2002/webproc0e?kodvib=11&rejim=0 Deputies/ People's deputies, who have left/Elections 29.11.1998, Central Election Commission of Ukraine
  21. ↑ [http://books.google.nl/books?id=uU-uTX6IYCQC&pg=PT77&dq=Tymoshenko+cash&lr=&client=firefox-a#v=onepage&q=Tymoshenko%20cash&f=false Energy Dependency, Politics and Corruption in the Former Soviet Union: Russia's Power, Oligarchs' Profits and Ukraine's Missing Energy Policy, 1995-2006 by Margarita M. Balmaceda, Routledge, 2007, ISBN 978-0-415-43779-0, page 59
  22. ↑ ((en)) Tymoshenko 1 & 2, Kyiv Post (6 July 2006)
  23. ↑ ((en)) Women's Social Activism in the New Ukraine: Development and the Politics of Differentiation by Sarah D. Phillips, Indiana University Press, 2008, ISBN 978-0-253-21992-3, page 44
  24. ↑ а б в Europa World Year Book 2, Routledge, 2004, ISBN 978-1-85743-255-8, page 4295
  25. ↑ The countries of the former Soviet Union at the turn of the twenty-first century: the Baltic and European states in transition (page 536) by Ian Jeffries, ISBN 9780415252300 (published in 2004)
  26. ↑ ((uk)) http://www.pravda.com.ua/news/2001/02/19/2981921/ Пристрасті за українською Жанною д'Арк], Ukrainska Pravda (19 February 2001)
  27. ↑ ((en)) ANALYSIS-Russia finds unlikely ally in Ukraine's Tymoshenko, Reuters (5 October 2008)
  28. ↑ ((en))Arrest warrant lifted on Tymoshenko, Euronews (26 September 2005)
  29. ↑ A political and economic dictionary of Eastern Europe by Alan John Day, Roger East and Richard Thomas, Routledge, 2002, ISBN 978-1857430639 (page 212)
  30. ↑ The Countries of the Former Soviet Union at the Turn of the Twenty-First Century: The Baltic and European States in Transition by Ian Jeffries, Routledge, 2004, ISBN 978-0415252300 (page 536)
  31. ↑ Profiles of people in power: the world's government leaders by Roger East, Carina O'Reilly and Richard Thomas, Routledge, 2006, ISBN 978-1857433463 (page 600)
  32. ↑ The countries of the former Soviet Union at the turn of the twenty-first century: the Baltic and European states in transition (page 542) by Ian Jeffries, ISBN 9780415252300 (published in 2004)
  33. ↑ ((uk)) Official Website
  34. ↑ The countries of the former Soviet Union at the turn of the twenty-first century: the Baltic and European states in transition (page 546) by Ian Jeffries, ISBN 9780415252300 (published in 2004)
  35. ↑ ((en)) Russia Drops Charges Against Ukrainian, New York Times (27 December 2005)
  36. ↑ а б ((en)) Russian prosecutors cancel arrest warrant for Tymoshenko, UA-Reporter (27 September 2005)
  37. ↑ ((en)) Ukraine opposition leader injured. // BBC News. 2002-01-29. Посетен на 2007-10-05.
  38. ↑ ((en)) Understanding Ukrainian Politics: Power, Politics, and Institutional Design by Paul D'Anieri, M.E. Sharpe, 2006, ISBN 978-0-7656-1811-5, page 117
  39. ↑ ((en)) Ukraine coalition born in chaos, BBC News (11 July 2006)
  40. ↑ ((en)) New Kids On the Bloc by Veronica Khokhlova, The New York Times (26 November 2004)
  41. ↑ ((en)) Ukraine's 'goddess of revolution', BBC News (5 December 2004)
  42. ↑ ((en)) Profile: Viktor Yushchenko, BBC News (9 October 2008)
  43. ↑ ((en)) Zinchenko's bombshell, Kyiv Post (7 September 2005)
  44. ↑ ((en)) Oleksandr Zinchenko talks, Kyiv Post (21 December 2005)
  45. ↑ ((en)) Orange Revolution in turmoil, BBC News (8 September 2005)
  46. ↑ Design for a New Europe by John Gillingham, Cambridge University Press, 2006, ISBN 978-0-521-68664-8 (page 207)
  47. ↑ а б ((en)) Ukraine leader sacks government, BBC News (8 September 2005)
  48. ↑ а б State-Building: A Comparative Study of Ukraine, Lithuania, Belarus, and Russia by State-Building: A Comparative Study of Ukraine, Lithuania, Belarus, and Russia, Central European University Press, 2007, ISBN 978-963-7326-90-5 (page 184)
  49. ↑ ((en)) Ukraine: A Post-Orange Revolution Political Timeline, Radio Free Europe/Radio Liberty (21 March 2006 )
  50. ↑ ((en)) Orange bloc edges to poll victory. // BBC News. 2007-10-03. Посетен на 2006-08-26.
  51. ↑ ((en)) Ukrainian Parliament Continues Shift Towards Yushchenko. // Korrespondent. 2007-10-15. Посетен на 2007-10-15.
  52. ↑ ((en)) Parliament named Tymoshenko as the Prime Minister of Ukraine. // Korrespondent. 2007-12-18. Посетен на 2007-12-18.
  53. ↑ Youtube. // Youtube: Yulia Tymoshenko elected Prime-Minister. 2007-12-18. Посетен на 2007-12-18.
  54. ↑ Ukraine PM Accused of 'High Treason'. // The New York Sun, 2008-08-19. Посетен на 2011-02-19.
  55. ↑ ((en)) Newsletter for the international community providing views and analysis from the Bloc of Yulia Tymoshenko (BYuT). // Bloc Yulia Tymoshenko, 2008-09-08. Посетен на 2008-09-08. [мъртъв линк]
  56. ↑ ((en)) Baloha: Tymoshenko not Orthodox, she practices another faith. // UNIAN, 2008-07-29. Посетен на 2008-07-29.
  57. ↑ ((en)) Baloha: Tymoshenko promised Putin not to support Ukraine's joining NATO MAP. // UNIAN, 2008-07-16. Посетен на 2008-07-16.
  58. ↑ ((en)) Baloha accuses Tymoshenko of deliberate destroying coalitionUNIAN. // 2008-04-10. Посетен на 2008-04-10.
  59. ↑ ((en)) Baloha calls on to sack Ministers from government's economic bloc. // UNIAN, 2008-04-15. Посетен на 2008-04-15.
  60. ↑ ((en)) Tymoshenko "calms down" Baloha saying his chief must not be concerned. // Ukrainian Independent Information Agency, 2008-09-01. Посетен на 2008-09-10.
  61. ↑ Why Ukraine's Pro-Western Coalition Split. // Time. 2008-09-04. Посетен на 2008-09-10.
  62. ↑ ((en)) Yushchenko May Dissolve Ukraine Parliament, Call Vote. // Bloomberg, 2008-09-03. Посетен на 2008-09-10.
  63. ↑ ((en)) Ukraine gets third election in three years. // Radio Netherlands, 2008-10-08. Посетен на 2008-10-08. [мъртъв линк]
  64. ↑ ((en)) Snap election called in Ukraine. // BBC News, 2008-10-08. Посетен на 2008-10-08.
  65. ↑ Tymoshenko to propose creating "megacoalition" during NSDC meeting. // Personal web site of Yulia Tymoshenko, 2008-10-20.
  66. ↑ ((en)) Ukraine calls early election, Reuters, 8 October 2008.
  67. ↑ ((en)) Ukraine president calls election for December. // Irish Times, 2008-10-09. Посетен на 2008-10-09.
  68. ↑ ((en)) Ukraine election date is uncertain, says president. // UNIAN, 2008-10-22.
  69. ↑ ((en)) Finance crises delay Ukraine vote. // BBC News, 2008-10-20.
  70. ↑ ((en)) Ukraine's president says no election this year. // UNIAN, 2008-11-12.
  71. ↑ ((en)) Tymoshenko Not Intending To Resign. // Ukrainian News Agency, 2008-10-10.
  72. ↑ ((en)) Tymoshenko won't resign until a new coalition is formed. // UNIAN, 2008-10-10.
  73. ↑ ((en)) Experts Admit Party Of Regions-Tymoshenko Bloc Coalition If Pliusch Nominated For Speaker's Position, Ukrainian News Agency (3 December 2008)
  74. ↑ ((en)) Ukraine coalition set to reform, BBC News (9 December 2008)
  75. ↑ ((en)) New parliamentary majority receives name, UNIAN (11-12-2008)
  76. ↑ ((en)) Lavrynovych Speaking About Majority Between BYuT, OU PSD, Lytvyn Bloc And Communist Party Faction At Rada, Ukrainian News Agency (13 December 2008) "Lytvyn announced about creating a coalition between BYuT, the Our Ukraine — People's Self-Defense Bloc faction and the Lytvyn Bloc. However, the coalition agreement has not been signed so far."
  77. ↑ ((en)) Tymoshenko Bloc, OU-PSD, And Lytvyn Bloc Sign Rada Coalition Agreement, Ukrainian News Agency (16 December 2008)
  78. ↑ ((en)) President calls on VR to focus on overcoming economic crisis, UNIAN (11-12-2008)
  79. ↑ ((en)) Yushchenko categorically opposed to "coalition of three" – Hrytsenko, UNIAN (15-12-2008)
  80. ↑ Presidential Secretariat urges parliament to include early election funds in 2009 budget, Interfax-Ukraine (15-12-2008)
  81. ↑ ((en)) [http://www.ukranews.com/eng/article/168813.html Lytvyn Predicts Rada's Work Until 2012, Ukrainian News Agency (13 December 2008) "I can reassure everyone that snap elections will not be held... If the Rada is working adequately and the public sees its efficiency, the Parliament will work next four year," he said.
  82. ↑ а б в ((en)) Ukraine's Dangerous Game by Federico Fubini, Foreign Policy
  83. ↑ ((en)) Tymoshenko: Ukraine will become a member of the European Union, UNIAN (3 March 2008)
  84. ↑ ((en)) Tymoshenko sure Ukraine will join European Union, Kyiv Post (31 October 2009)
  85. ↑ ((en)) Yulia Tymoshenko hopes today's sitting of Ukraine-EU Cooperation Council to give powerful impetus for Ukraine's accedence to the EU, Personal web site of Yulia Tymoshenko (16 June 2009)
  86. ↑ ((en)) UPDATED: Tymoshenko wants to take country into EU in 5 years, Kyiv Post (14 January 2010)
  87. ↑ ((en)) Tymoshenko: European project not finished because Ukraine is not there, UNIAN (4 June 2009)
  88. ↑ ((en)) Ukraine will independently decide on its domestic, foreign policies, says Tymoshenko, Interfax-Ukraine (14 August 2009)
  89. ↑ ((en)) Tymoshenko: Constitution is the main priority regarding deployment of Russian fleet in Ukraine, Kyiv Post (14 January 2010)
  90. ↑ а б ((en)) Yulia Tymoshenko: In Ukraine there will be "mova" (Ukrainian language), not "yazyk" (Russian language)!, Web portal of the Ukrainian Government (25 September 2008)
  91. ↑ ((en)) Ukrainian premier against granting national status to Russian language, Kyiv Post (20 August 2009)
  92. ↑ ((en)) Ukraine revisits state sell-offs, BBC News (16 February 2005)
  93. ↑ ((en)) Ukraine Leader Fires Cabinet as Reform Coalition Splits, New York Times (9 September 2005)
  94. ↑ ((en)) Tymoshenko: Ukraine's economy excessively monopolized, Kyiv Post (7 October 2009)
  95. ↑ ((en)) Bitter Orange, New York Times (1 January 2006)
  96. ↑ ((en)) Tymoshenko promises not to allow privatization of Ukraine's gas transportation system, Kyiv Post (16 November 2009)
  97. ↑ ((en)) Achievements, Official website of Yulia Tymoshenko
  98. ↑ ((en)) Yulia Tymoshenko: Effective development of coal industry is the future of Ukraine, Cabinet of Ministers of Ukraine (25 August 2009)
  99. ↑ ((en)) Government plans raise general level of social standards, says Tymoshenko, Interfax-Ukraine (1 October 2009)
  100. ↑ ((en)) Tymoshenko pledges to revamp ailing hospitals by 2012, Kyiv Post (1 November 2009)
  101. ↑ ((en)) Tymoshenko promises tax breaks for farmers, Interfax-Ukraine (25 November 2009)
  102. ↑ ((en)) Ukraine's election: portraits of main players, Kyiv Post (1 January 2010)
  103. ↑ а б ((en)) Economic policies of Ukraine's election front-runners, Kyiv Post (18 January 2010)
  104. ↑ ((en)) Tymoshenko proposes creating independent anti-corruption bureaus in Ukraine, Kyiv Post (8 December 2009)
  105. ↑ ((en)) Tymoshenko denies seeking deputy immunity from prosecution, Kyiv Post (8 May 2010)
  106. ↑ ((en)) Tymoshenko: Proportional voting system is the best for Ukraine, Kyiv Post (26 May 2010)
  107. ↑ ((en)) Tymoshenko proposes to change staff policy in country cardinally, UNIAN (22 October 2009)
  108. ↑ а б ((en)) Tymoshenko promises to establish 'dictatorship of law' if she wins at presidential elections, Kyiv Post (5 October 2009)
  109. ↑ ((en)) Tymoshenko speaks in support of decentralization of power, Kyiv Post (5 October 2009)
  110. ↑ ((en)) Tymoshenko approves of Poroshenko as foreign minister, Kyiv Post (9 October 2009)
  111. ↑ а б ((en)) Tymoshenko: idea of united opposition is great deception by Yanukovych, UNIAN (April 15, 2010)
  112. ↑ ((en)) Tymoshenko calls Ukraine 'absolutely ungovernable', Kyiv Post (26 November 2009)
  113. ↑ ((en)) The Report: Emerging Ukraine 2007, Oxford Business Group, 2007, ISBN 978-1-902339-68-9, page 20
  114. ↑ ((en)) Ukraine's constitutional crisis drags on by Taras Kuzio, Kyiv Post (10 January 2007)
  115. ↑ ((en)) Tymoshenko: Constitution must be amended after survey conducted on form of government, Kyiv Post (20 January 2010)
  116. ↑ ((en)) Tymoshenko still ready to run for president, Kyiv Post (10 December 2010)

[редактиране] Външни препратки

Открийте още информация за Юлия Тимошенко в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юлия_Тимошенко&oldid=5706952“.