Жул Масне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жул Емил Фредерик Масне
френски композитор

Роден
Починал
13 август 1912 г. (70 г.)
Професия композитор
Жул Емил Фредерик Масне в Общомедия

Жул Масне (на английски: Jules Émile Frédéric Massenet) е френски композитор, известен най-вече със своите лирични опери[1].

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жул Масне е роден на 12 май 1842 г. в Монто, днес част от Сент-Етиен. Жул Масне е син на Алекси Масне (1788-1863), индустриалец, производител на остриета за коси, и Аделаид Роайе дьо Маранкур (1809-1875), и е най-малкото от 12 деца в семейството.

Заминава за Париж през 1848 г. и е приет в Парижката консерватория, където изучава пиано (в класа на Адолф Лоран), солфеж и контрапункт (при Огюстен Савар и Франсоа Базен), композиция (при Анри Ребер). Получава първа награда по пиано през 1859 г. и първа награда по контрапункт през 1863 г. Приет е във Вила Медичи по препоръка на Амброаз Тома. През 1863, благодарение на кантатата си „Давид Рацио“ спечелва Голямата римска премия, която му дава възможност да остане 3 години в Италия. Там се запознава с Ференц Лист, когото замества в преподавателските задължения, а през 1866 г. се жени за една от неговите ученички, Луиз-Констанс дьо Греси.

Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават Гюстав Шарпантие, Ернест Шосон, Джордже Енеску, Анри Феврие, Шарл Кьоклен, Алберик Маняр, Габриел Пиерне, Анри Рабо, Флоран Шмит и др.

През 1884 пише най-известната си опера, Манон, по романа Манон Леско на абат Прево. Други известни негови опери са Дон Кихот, Иродиада, Сид, Жонгльорът от Нотър Дам и Вертер, по романа на ГьотеСтраданията на младия Вертер“.

Плакат за операта „Рим“

Опери на Жул Масне[редактиране | редактиране на кода]

  • Чашата на Тулския крал;
  • Хризелда;
  • Херувим;
  • Таис;
  • Сид;
  • Сафо
  • Рим;
  • Портретът на Манон;
  • Пепеляшка;
  • Наварката;
  • Магьосникът
  • Кралят на Лахор;
  • Клеопатра;
  • Иродиада;
  • Дон Цезар Базански
  • Дон Кихот;
  • Вертер;
  • Бакхус;
  • Ариана;
  • Амадис

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любомир Сагаев. Книга за операта. // 1983. Посетен на 12.05.2010.