Алберт Хофман
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Алберт Хофман (р. 11 януари 1906, починал 29 април 2008, на 102 години) е швейцарски учен, химик, философ и писател, известен като „бащата на ЛСД“. [1]
[редактиране] Биография
Роден е в Баден, Швейцария. Изучава химия в Университета в Цюрих. Получава докторска степен за важно изследване на веществото хитин. Работи в химико-фармацевтичното подразделение на Лаборатории Сандоз (Sandoz Laboratories) (понастоящем Novartis), в Базел.
Изследването му на лизергиновата киселина довежда до синтезирането на ЛСД-25 през 1938 г. Пет години по-късно, при повторен синтез на почти забравеното вещество, доктор Алберт Хофман открива случайно психеделичния ефект от ЛСД на 16 април 1943 г.[1] Три дни по-късно, на 19 април (по-късно известен като Ден на Велосипеда, заради прибирането му с велосипед до дома му, под въздействието на ЛСД) той съзнателно приема 250 микрограма (0.00025 грама) и изпитва по-интензивен ефект. Впоследствие е проведена серия експерименти с ЛСД с участието на самия Хофман и на негови колеги. Първите записи от тези опити са направени на 22 април същата година. Бележки от експеримента помества в книгата си "ЛСД - моето трудно дете" (на английски: LSD: My Problem Child).
През 1958 г. Алберт Хофман синтезира за първи път псилоцибин. [1]
През 2006 г. навършва 100 години.
През 2008 на възраст от 102 години, умира от сърдечен удар.
