Алберт Хофман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алберт Хофман
швейцарски учен
Алберт Хофман 
Роден: 11 януари 1906 г.(1906-01-11)
Баден, Швейцария
Починал: 29 април 2008 г. (на 102 г.)
Бург, Швейцария

Алберт Хофман (роден на 11 януари 1906, починал 29 април 2008, на 102 години) е швейцарски учен, химик, философ и писател, известен като „бащата на ЛСД“. [1]

Биография[редактиране | edit source]

Хофман е роден в Баден, Швейцария, първото от четири деца, на Адолф Хофман- майстор на инструменти и съпругата му Елизабет Хофман (от Елизабет Шенк). Поради ниският доход на баща му, кръсникът на Алберт плащал за обучението му. Когато баща му се разболял, Хофман получил позиция като търговски чирак във връзка с образованието си. На двадесет години , Хофман започнал обучението си по химия в Университета в Цюрих, завършвайки 3 години по-късно, през 1929. Получава докторска степен за важно изследване на веществото хитин. Работи в химико-фармацевтичното подразделение на Лаборатории Сандоз (Sandoz Laboratories) (понастоящем Novartis), в Базел. Научният интерес на Хофман бил насочен към химическите процеси в растенията и животните, и по-късно той успял да защити докторска дисертация с важни изследвания за химическата структура на срещащото се при всички животни вещество хитин. Името на швейцарският учен обаче ще остане завинаги в историята със създаването на наркотика LSD, който предизвиква халюцинации и емоционални разстройства, и изкривява възприятията за време и пространство.


История на халюциногена ЛСД[редактиране | edit source]

Химикът синтезира за пръв път "LSD" през 1938 г. в лабораториите на фармацевтичната фирма Sandoz Laboratories (сега Novartis, б. ред.), по време на опитите със спори на гъба, паразитираща по ръжта, в рамките на проект за създаването на ново лекарство, стимулиращо дейността на сърцето. Хофман обаче открил психеделичния му ефект едва на 16 април 1943 г., когато при повторния синтез на почти забравеното вещество, капка от него попаднала случайно на пръста му. Три дни по-късно на 19 април (по-късно известен като Ден на Велосипеда, заради прибирането му с велосипед до дома му, под въздействието на ЛСД) , Хофман съзнателно поел доза от 250 микрограма (0,00025 грама) от наркотика, за да изпита до край свойствата му.Впоследствие е проведена серия експерименти с ЛСД с участието на самия Хофман и на негови колеги. Първите записи от тези опити са направени на 22 април същата година. Бележки от експеримента помества в книгата си "ЛСД - моето трудно дете" (на английски: LSD: My Problem Child).

Той се надявал, че LSD ще бъде изключително полезен при психиатричните изследвания, и през 50-те и началото на 60-те години халюциногенът действително се използвал активно и относително успешно при лечението на различни психични разстройства в САЩ и Великобритания. През 1965 г. обаче, Sandoz Laboratories прекратява напълно производството на LSD във връзка с нарастващото обществено недоволство във връзка с употребата му, което в крайна сметка довело до законодателната му забрана в САЩ през 1966 г., а по-късно и в останалите държави по света.

Според Хофман, за опорочаването и дискредитирането на LSD отчасти са виновни употребяващите го хипи-движения от 60-те години, които пропагандирали живот в разрез с общоприетите ценности на западното общество. Според швейцарският химик, създаденото от него вещество просто станало жертва на борбата с анархически настроената младеж.

До края на живота си Хофман водеше кампания за частичното легализиране на LSD за медицински цели, но така и не постигна докрай целта си. Въпреки че получи разрешение от швейцарските власти да възобнови медицинските експерименти с наркотика, до реализиране на проектите му не се стигна. “Създадох LSD като лекарство. Не съм виновен, че хората злоупотребиха с него”, защитаваше творението си швейцарският химик. По време на международния симпозиум “LSD: Problem Child and Wonder Drug”, открил се на 100-годишния му юбилей на 11 януари 2006 г. в Базел, Хофман заяви: “Мисля, че в човешката еволюция няма нищо по-важно от LSD. Той е инструментът за превръщането ни в това, което е трябвало да бъдем”.

Интересни факти от историята на ЛСД[редактиране | edit source]

През 1953-1954 г. учени от британското разузнаване MI-6 давали LSD на сътрудниците на службата без тяхно знание, опитвайки се да създадат перфектния “серум на истината”. След разкриването на скандалните случаи през 2006 г. на използваните като “опитни зайчета” агенти са изплатени солидни компенсации.

В периода 1950-1965 г., в рамките на изследванията на LSD и др. халюциногени, са написани повече от 1000 научни труда, проведени са 6 международни научни конференции, а наркотикът бил предписван като лекарство на над 40 000 пациенти. Една от най-известните личности, преминали курс на лечение с LSD, е звездата на киното Кари Грант, който в края на 50-те години, влязъл в клиника за справянето с измъчващите го душевни разстройства след множеството му разводи.

През 1961 г. професорът по психология от Университета “ХарвардТимъти Лиъри използвал академично финансиране за провеждането на експеримент, в рамките на който 400 доброволци приели 3 500 дози LSD. При последвалата анкета, 90% от участниците в изследването посочили, че отново биха искали да изпитат подобни усещания, а 62% заявили, че изживяното при употребата на LSD е променило живота им към по-добро.

През 1966 г. халюциногенът е забранен от закона и във Великобритания, а в края на 60-те привържениците на ъндърграунд-културата започват масовата му употреба в търсене на духовни и мистически откровения по време на халюцинациите, които обикновено продължават между 8 и 15 часа. Тласък на разпространението на наркотика дава и интервю на един от идолите от The Beatles Пол МакКартни от 1967 г., в което той открито признава, че употребява LSD. При съчиняването на песента “Tomorrow Never Knows”, в която се усеща интереса на Beatles към халюциногените, Джон Ленън черпи идеи от излязлата през 1964 г. книга на проф. Тимъти Лиъри, “Психеделичният опит”.

Роджър “Сид” Барет от групата Pink Floyd също е сред почитателите на LSD през 60-те години. В края на 60-те, средната доза LSD е около 100-200 микрограма. Смята се, че преди един от концертите на Doors през 1966 г., фронтменът й Джим Морисън взел наведнъж 10 000 микрограма от наркотика.

Според Закона за злоупотреба с наркотични вещества (Misuse of Drugs Act), приет през 1971 г. във Великобритания, притежанието на LSD, който спада към наркотиците от група А, се наказва с до 7 години затвор, а разпространението му се наказва още по-тежко с присъди до доживотен затвор и парична глоба в неограничен размер. През 2007 г., бащата на LSD бе класиран на първо място в рейтинга на 100-те най-големи живи гений, съставен от базираната във Великобритания консултантска компания Synectics.

Бележки[редактиране | edit source]

През 1958 г. Алберт Хофман синтезира за първи път псилоцибин. [1]

През 2006 г. навършва 100 години.

През 2008 на възраст от 102 години, умира от сърдечен удар.

  1. а б Erowid Albert Hofmann Vault. //

Външни препратки[редактиране | edit source]