ФАРК

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знамето на ФАРК-ЕП

ФАРК или ФАРК-ЕП (на испански: Las Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia - Ejército del Pueblo) "Революционните въоръжени сили на Колумбия - народна армия" е партизанска организация с марксистко-ленинистка идеология. През 2001 година държавния департамент на САЩ причислява ФАРК към списъка на террористичните организации, Евросъюза по-късно приема аналогично решение. Куба и Венецуела настояват, че това е партизанска организация, действаща на основата на идеите на Симон Боливар.

Действа в Колумбия и граничните райони на Венецуела, Еквадор, Панама и Перу. Участници са във въоръжени сблъсъци с правителството от своето създаване през 1964. Ръководени са от секретариат от 7 членове, възглавяван от Педро Антонио Марин с кодово име Мануел Маруланда до неговата смърт през март 2008 г. Оттогава начело на секретариата е Алфонсо Кано (Гулиермо Леон Саенс), убит на 05.11.2011 г. от части на колумбийската армия, потвърдено от военното разузнаване.Алфонсо Кано бе интелектуалец от средната класа. Днес негов наследник начело на ФАРК е Тимолеон Хименес.

ФАРК са обявени за терористична организация в 31 страни, сред които САЩ, Канада, Колумбия, Перу, както и от ЕС. Венецуела, Бразилия, Еквадор, Никарагуа и Аржентина, обаче, не смятат партизанската организация като "терористична група". Във 2008-ма, президентът на венецуела Уго Чавес обяви организацията за "легитимна воюваща страна", като цитира, че такова признание би значело, че случващото се в Колумбия би се сметнало за война, под закрилата на договорите от Женева. ФАРК действат активно в 24 от 32-та департамента на Колумбия. Има данни за военни операции и лагери и в съседните държави като Бразилия, Аржентина и Чили. Методите им на действие са водене на партизанска война – открити военни сблъсъци с редовната армия, политически убийства, отвличания.

Според доклад на колумбийското правителство годишно ФАРК-ЕП печели от наркотрафик над 1 милиарда долара, което съставлява 78% от дохода и. От изнудвания и откупи за отвличания събират около 600 милиона, а на трето място във финансирането стоят въоръжените обири и кражби. ФАРК събира "революционни данъци" от фермерите, отглеждащи кока, и от наркотърговците. Във връзка с това колумбийското правителство нарича ФАРК "наркопартизани".

Американското ЦРУ, обаче, признава, че ФАРК не е свързан с международният трафик на наркотици, а техните алианси с местни гледачи на кока са били "Съюзи от удобство срещу общ враг" или "за извличане на данъци". ЦРУ също добавя, че "Няма доказателства, че който и да е от управлението на ФАРК е задал като заповед, или като част от операцийте на групата, да се създаде операция за или подпомага отглеждането, преносът или разпределението на наркотици", като заключава, че "местните наркодилъри биха приветствали, даже биха помогнали на действия срещу партизаните (ФАРК)". [1]

Броят на членовете според различни източници варира от 8000 до 18 000 души. Според доклад на Human Rights Watch между 20 и 30% от тях са под 18-годишна възраст. Но докладът е пристрастен.

Някои колумбийци участват в похода срещу ФАРК, организиран от движението „Колумбия - това съм аз“. Той е бил проведен на 4 февруари 2008 в повече от 160 града по цял свят под мотото „Един милион гласа против ФАРК”.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. "The FARC of Columbia"