Рали Дакар
Рали Дакар (известно допреди години като Рали Париж-Дакар) е най-тежкото и напрегнато автомобилно състезание в света на спорта. Ралито е от типа рали рейд и състезателните етапи са офроуд [1]; маршрутът пресича пясъчни дюни, кал, камилска трева, каменисти местности и др. Стартът е в последните дни на декември или началото на януари, а финалът — в средата на януари. В ралито участват мотоциклети, високопроходими автомобили, прототипи и камиони. Участниците са както професионалисти, каращи за заводски отбори и разчитащи на съответна помощ и поддръжка от страна на механиците на отборите, така и аматьори (наричани също частни пилоти). Процентът на аматьорите във всяко издание е около 80. Пилотите и навигаторите се ориентират със сателитна техника. През (2004) година организаторите решават да направят дните на пилотите още по-тежки, като в някои етапи е разрешена навигация само по компас. През 2008 г. поради заплахи за терористични нападения ралито е отменено.
От 2009 ралито се провежда в Южна Америка. Между 2009 и 2011 домакини са Аржентина и Чили, а през 2012 маршрутът минава и през Перу. [1]
Съдържание |
История [редактиране]
На 26 декември 1978 година се сбъдва мечтата на Тиери Сабен и той организира първото рали Париж - Дакар. Година по-рано той участва на рали Абиджан-Ница и се изгубва с мотора си в либийската пустиня. Тогава той решава, че пустинната местност е чудесно място за провеждане на ежегодно рали. Сабен фактически разкрива пред общественосста един нов свят. Неговото мото е "Предизвикателство за тези, които се включат. Мечта за тези, които не го направят." В първото издание на ралито 182 ентусиасти се впускат в надпревара, дълга 10 000 км, водеща през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал.
На следващото рали за първи път участват заводски отбори — тези на Ямаха, Фолксваген, БМВ и Лада. На това рали дебютират и камионите.
През 1986 г. загива Тиери Сабен, основателят на ралито, след като хеликоптера му се разбива. Баща му Жилбер Сабен и Патрик Вердой поемат организацията.
През 1988 г., когато Рали Дакар празнува десетата си годишнина, броят на участниците надвишава 600.
През следващите години броят на участниците спада и Жилбер Сабен решава да "поосвежи" ралито, правейки промяна в маршрута: през 1992 г. крайната цел е Кейп Таун, Южна Африка. Друго нововъведение е употребата на GPS-системи. То обаче не помага кой-знае колко на състезателите, които трябва да прекосят пясъчни бури, разкъсваната от война Чад и бушуваща река в Намибия.
Година по-късно ралито отново финишира в Дакар, а броят на участниците е рекордно нисък - 154.
През 1994 г. Сабен и екипът му се оттеглят, а правата за организация преминават в ръцете на Амори Спорт Организейшън, а година по-късно за шеф на ралито е избран трикратният победител Убер Ориол, който през 1992 г. влиза в историята като първият състезател, спечелил ралито с мотор и автомобил.
През 1997-а Юта Клайншмит се превръща в първата жена, спечелила етап от ралито.
През 2005 г. е счупен рекордът за брой участващи машини - 687: 463 автомобили, мотори и камиони и 224 камиони и автомобили от поддръжката, които от няколко години се състезават в отделен клас.
С най-много победи в ралито е французинът Стефан Петерханзел, който има шест победи с мотор в периода 1991 - 1998 и три с автомобил в периода 2004 - 2007. Той е и рекордьорът по победи при мотоциклетистите. В автомобилния клас все още ненадминат е финладецът Ари Ватанен с четири победи между 1987 и 1991 г. При камионите с най-много победи е Владимир Чагин (Русия) - осем. Германката Юта Клайншмит пък е първата и засега единствена жена победител.
Маршрут [редактиране]
Началната и крайната точка на ралито, както и самият му маршрут варират през годините поради политически, икономически и други причини. Случвало се е маршрутът да бъде променян или етапи да бъдат отменяни броени дни преди старта или дори по време на самото състезание.
 |
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете като добавите информация, подкрепена с източници. Проверете и дали можете да отговорите на въпроси, зададени на дискусионната страница на статията. |
Стартът на ралитата до 1991 г. се дава в Париж, като самият маршрут варира през годините и състезателите минават през Алжир, Тунис или Триполи, за да стигнат до Дакар. През 1992 г. керванът от машини дори прекосява цяла Африка, стигайки до Кейп Таун. От 1995 г. ралито стартира на различни места, а в цялата му история само четири пъти крайната точка не е Дакар.
Рали Дакар минава през следните страни, в скоби е броят посещения: Сенегал (28), Мали (22), Франция (21), Мавритания (20), Нигер (14), Мароко (12), Испания (12), Алжир (11), Буркина Фасо/Горна Волта (7), Либия (6), Гвинея (6), Бряг на слоновата кост (3), Тунис (2), Египет (2), Португалия (2), Чад (1), ЮАР (1), Ангола (1), Камерун (1), Конго (1), Намибия (1), Сиера Леоне (1), Централноафриканска република (1).
Списък на маршрутите [редактиране]
| Година | Маршрут | Дължина | Спец. етапи | Участници | Финиширали |
|---|---|---|---|---|---|
| 1979 |  Париж -  Алжир -  Дакар |
10 000 км | 3 168 км | 182 | 74 |
| 1980 | Париж - Алжир - Дакар |
10 000 км | 4 059 км | 216 | 81 |
| 1981 | Париж - Алжир - Дакар |
6 263 км | 3 357 км | 291 | 91 |
| 1982 | Париж - Алжир - Дакар |
10 000 км | 5 963 км | 385 | 127 |
| 1983 | Париж - Алжир - Дакар |
12 000 км | 5 210 км | 385 | 123 |
| 1984 | Париж - Алжир - Дакар |
12 000 км | 5 882 км | 427 | 148 |
| 1985 | Париж - Алжир - Дакар |
14 000 км | 7 470 км | 552 | 146 |
| 1986 | Париж - Алжир - Дакар |
15 000 км | 7 731 км | 486 | 100 |
| 1987 | Париж - Алжир - Дакар |
13 000 км | 8 315 км | 539 | 124 |
| 1988 | Париж - Алжир - Дакар |
12 874 км | 6 605 км | 693 | 151 |
| 1989 | Париж -  Тунис - Дакар |
10 831 км | 6 605 км | 473 | 209 |
| 1990 | Париж -  Триполи - Дакар |
11 420 км | 8 564 км | 465 | 133 |
| 1991 | Париж - Триполи - Дакар |
9 186 км | 6 747 км | 406 | 174 |
| 1992 | Париж - Сурт -  Кейп Таун |
12 427 км | 6 263 км | 332 | 169 |
| 1993 | Париж -  Танжер - Дакар |
8 877 км | 4 476 км | 153 | 67 |
| 1994 | Париж - Дакар - Париж |
13 379 км | 4 446 км | 259 | 114 |
| 1995 |  Гранада - Дакар |
10 109 км | 5 725 км | 205 | 103 |
| 1996 | Гранада - Дакар |
7 579 км | 6 179 км | 295 | 121 |
| 1997 | Дакар -  Агадез - Дакар |
8 049 км | 6 509 км | 280 | 141 |
| 1998 | Париж - Гранада - Дакар |
10 593 км | 5 219 км | 349 | 104 |
| 1999 | Гранада - Дакар |
9 393 км | 5 638 км | 297 | 110 |
| 2000 | Дакар -  Кайро |
7 863 км | 5 012 км | 401 | 225 |
| 2001 | Париж - Дакар |
10 219 км | 6 180 км | 359 | 141 |
| 2002 | Арас - Мадрид - Дакар |
9 436 км | 5 486 км | 425 | 132 |
| 2003 | Марсилия - Шарм ел-Шейх |
8 552 км | 5 216 км | 490 | 186 |
| 2004 | Клермон Феран - Дакар |
9 506 км | 4 635 км | 595 | 163 |
| 2005 | Барселона - Дакар |
9 039 км | 5 433 км | 688 | 215 |
| 2006 |  Лисабон - Дакар |
9 043 км | 4 813 км | 475 | 193 |
| 2007 | Лисабон - Дакар |
7 915 км | 4 309 км | 525 | 291 |
През 2007 г. маршрутът минава през Португалия, Испания, Мароко, Мавритания, Мали и Сенегал.
Мотори, автомобили и камиони [редактиране]
В Рали Дакар има три основни състезателни класа:
- мотори
- автомобили (бъгита, леки коли, джипове, малки камиони и др.)
- камиони
|
|
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете като добавите информация, подкрепена с източници. Проверете и дали можете да отговорите на въпроси, зададени на дискусионната страница на статията. |
Мотори [редактиране]
В последно време моторите с най-много успехи на ралито са Ямаха и КТМ. В ранните години на състезанието редица успехи са записвали и Хонда и БМВ.
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Автомобили [редактиране]
В първите години на Рали Дакар автомобилния клас е доминиран от следните машини с висока проходимост: Ленд Роувър, Рейндж Роувър, Тойота Ланд Крузер, Мерцедес G класа, Фолксваген Илтис и Пинцгауер. Участват и леки автомобили, специално модифицирани за трудния терен: Ситроен, Ролс Ройс, Пежо 405 и 205, Порше.
В днешни дни победата си оспорват модели като Мицубиши Паджеро, Фолксваген Туарег, БМВ X5 и X3, Нисан Навара, Мерцедес М класа, Хамър, бъгитата на Жан-Луи Шлесер. Голяма част от частните пилоти предпочитат сравнително евтините, но доста издръжливи Боулър.
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Камиони [редактиране]
Най-известните марки при камионите са Камаз, Татра, Хино, Мерцедес, МАН, ДАФ, ГИНАФ, Лиаз, Перлини. Няколко от тях си поделят годините на "господство" в ралито: Мерцедес доминира през 80-те, Перлини — в началото на 90-те, Татра — в края на 90-те, а Камаз — през новия век.
Ожесточената борба между Мерцедес и ДАФ през 80-те води до създаването на камиони с два двигателя и над 1000 к.с.
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
Известни участници [редактиране]
Немалко са известните личности, решили да си вдигнат адреналина и да рискуват здравето си, включвайке се в Рали Дакар — от автомобилни състезатели и футболисти през артисти и певци, чак до кралски особи, като някои от тях участват по няколко пъти. По-известните от тях са: Албер II, принц на Монако, Каролине Казираги, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, артистите Жан-Пол Белмондо, Клод Брасьор, Шантал Нобел, позната от Шатовалон; певците Джони Холидей, Жерар Ленорман и Мишел Сарду; космонавтът Жан Кретиан; футболистите Раймон Копа, Жан-Мари Пфаф и Мишел Идалго; скиорите Люк Алфан и Бернар Руси (олимпийски и световен шампион по ски алпийски дисциплини); олимпийската и световна шампионка по джудо Мари Клер Ресту; европейската шампионка и вицеолимпийска шампионка по плуване Кристин Карон; петкратният победител в Тур дьо Франс и двукратен в Джиро д'Италия Жак Анкетил; автомобилните състезатели Карлос Сайнц, Джаки Икс, Бруно Саби, Ари Ватанен, Юха Канкунен, Джеф Гордън, Анри Пескароло, Колин Макрий, Жан-Луи Шлесер, Патрик Тамбе, Филип Алиот, Бернар Дарниш, Жан-Пиер Жабуил и Укио Катаяма.
Инциденти [редактиране]
Ралито често е критикувано заради множеството катастрофи, при които загиват състезатели, зрители и обслужващ персонал. Броят на загиналите по време на ралито души към 20 януари 2007 е 55, от които 25 са състезатели. Жертвите сред местното население може и да са повечи, тъй като за тях не се води точна статистика.
Според друг източник жертвите към 3 януари 2012 са 57, от които 19 състезатели. [1]
На 14 януари 1986 г. по време на внезапно възникнала пясъчна буря в Мали в дюна се разбива хеликоптерът, в който лети Тиери Сабен. Освен него загиват и певецът Даниел Белавоан, пилотът на хеликоптера Франсоа-Ксавиер Бану, журналистката Натали Одан и радиотехникът Жан-Пол Льофюр.
През 1988 г. загиват трима участници и трима местни жители. Десетгодишно малийско момиченце е блъснато, докато пресича пътя. Кола на снимачния екип пък убива майка и дъщеря в Мавритания. Загиват и холандски навигатор от отбора на ДАФ, френски частен пилот и френски мотоциклетист. Освен това участници в ралито са обвинени за подпалването на горски пожар, който причинил паника във влак по линията Бамако - Дакар, която предизвикала смъртта на още трима души.
На 10 януари 2005 г. испанският мотоциклетист Хосе Мануел Перес умира в болница, седмица след сато катастрофира по време на седмия етап. Само ден по-късно загива и двукратният победител при мотоциклетистите Фабрицио Меони. Черната серия продължава на 13 януари, когато петгодишна сенегалско момиче внезапно изкача на пътя и попада под колелата на сервизен камион.
Година по-късно, на няколко километра от мястото, на което умира Меони, загива австралиецът Анди Калдекот. Това става на 9 януари. В следващите дни загиват две деца, пресичащи пътя.
През 2007 г. умират мотоциклетистие Елмър Саймънс и Ерик Обижу. Докато причината за смъртта на южноафриканеца Саймънс е ясна — той умира от нараняванията, получени след жестоко падане по време на четвъртия етап, то французинът Обижу умира при мистериозни обстоятелства 15 километра преди финала на предпоследния етап. Първо като причина за смъртта е посочен инфаркт, но впоследствие се прокрадват съмнения, че тя може да е в резултат на наранявания, получени при катастрофа през деня. По-късно в италиански медии се прокрадва информацията че Обижу е бил убит — според очевидци катастрофата е била предизвикана умишлено от неизвестни нападатели.
През 2012 г. загива мотоциклетистът Хорхе Мартинес Боеро. [1]
За увеличаване на сигурността ежегодно се взимат мерки: ограничения в скоростта на моторите (до 150 км/ч) и на камионите, както и ограничени от 50 км/ч, някъде и 30, в населени места. Също така моторите са снабдеви с устройства, които предупреждават пилотите, когато зад тях с висока скорост се приближават автомобили и камиони.
Рали Дакар 2008 [редактиране]
30-то издание на състезанието през 2008 е изцяло отменено няколко часа преди старта поради опасност от терористични атаки на територията на Мавритания. За надпреварата са записани рекордните 570 отбора от 50 държави, а осем от 15-те етапа преминават през африканската държава. Като причини за решението са посочени директни заплахи към състезателите от страна на северноафриканския клон на Ал Кайда, както и смъртта на четирима френски туристи само месец по-рано, отново в Мавритания. Планирания маршрут на състезанието през 2008 включва Португалия, Испания, Мароко, Западна Сахара, Мавритания и Сенегал, с обща дължина 9273 км, от тях 5732 специални етапи.
Любопитни случки [редактиране]
По време на Рали Дакар се случват и множество куриозни случки.
- Лидерът при мотоциклетистите Убер Ориол е дисквалифициарн по време на четвъртия етап — прехода от Гао до Бобо Диуласо - през 1980 г. Причината: Ориол е уловен да се вози в местен автомобил след повреда в скоростната кутия на неговото БМВ, пътувайки към Уагадугу, където щял да получи помощ за отстраняване на повредата.
- На 9 януари 1982 г. Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, министър-председател на Обединеното Кралство, изчезва по време на осмия етап от Мопти до Гао. Той, навигаторката Шарлот Верни и един механик се отделят от колоната автомобили, за да отстранят повреда на своята машина, а по-късно не отговарят на повикванията по радиостанцията. Тре дни по-късно са обявени за изчезнали. На шестият ден от загубата на връзката самолет Локхийд C-130 Херкулес на алжирската армия ги открива невредими на около 50 км встрани от маршрута на ралито. Причината за загубата на връзката не е установена.
- Формални проблеми на границата между Нигер и Горна Волта водят до отмяната на деветия етап през 1984 г. Много от състезателите са забавени на границата, докато други си изхитряват, не спират на знаците "Стоп" и прекосяват границата без да губят ценно време. Сабен решава, че това не е честно и отменя етапа.
- Любопитна е дисквалификацията на Ари Ватанен през 1988-а. Неговото Пежо изчезва преди началото на 14-ия етап от Бамако до Кайе. Колата е открита, но Ватанен не успява да стигне до старта на етапа 30 минути преди началото, както е по правилата. На следващия ден е дисквалифициран, а Жан Тод, шеф на отбора, подава контестация, която остава без резултат.
- През 1989-а, когато ралито за първи път минава през Либия, Муамар Кадафи дава безплатно гориво на всички състезатели.
- Същата година, няколко етапа преди края на ралито, когато силен дъжд затруднява състезателите, Жан Тод се страхува за безопасността на двамата си топпилоти Икс и Ватанен, които заемат първите две места в класирането само на две минути разлика. Затова той решава, че късметът трябва да определи реда на пристигане на финала и хвърля монета. Пебеждава Ватанен, който избира обратната страна на монетата.
- Марсел Угени е най-старият участник на Рали Дакар. През 1995-а, когато се състезава в автомобилния клас, той е на 81 години.
- През 2000 г., когато маршрутът на ралито е от Сенегал до Египет, организаторите получават от френските министерства на отбраната и външншите работи предупреждение за възможни атентати на територията на Нигер. Състезанието е прекъснато за пет дни в Ниамей. Организирани са самолети Ан-124, които транспортират всички участници, механици и машините им до Сабха в Либия.
- Ерик Балдио за малко да се размине с участие в ралито през 2002 г. Той е засечен от местни полицаи да кара с 232 км/ч на път за техническия преглед в Арас. Все пак е пуснат да продължи, при условие ме не надвишава 130 км/ч в европейската част на маршрута.
- Сред най-странните машини, използвани в ралито се нареждат нетипичните за прекосяване на пресечени местности Ролс-Ройс (спонсориран от Кристиан Диор), отнел 2000 часа работа за преоборудване като монтиране на 4х4 предаване, редуциране на теглото, преместване на двигатиля и т.н., Харли Дейвидсън, както и шестколесен Мерцедес 190.
Победители [редактиране]
|
|
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете като добавите информация, подкрепена с източници. Проверете и дали можете да отговорите на въпроси, зададени на дискусионната страница на статията. |
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б в г Рали "Дакар" взе жертва още в първия си ден. // Дневник.БГ. 3 януари 2012.
|
|||||
