Рали Дакар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Трофеят
Люк Алфан през 2006 г.

Рали Дакар (известно допреди години като Рали Париж-Дакар) е ежегодно многодневно офроуд съзтезание. Ралито е от тип рали рейд, който за разлика от традиционните ралита се провежда на офроуд терени - пясъчни дюни, кал, камъни и други пресечени местности. Стартът е в последните дни на декември или началото на януари, а финалът — в средата на януари. В ралито участват автомобили (предимно джипове и бъгита), мотоциклети, камиони и АТВ-та. Участниците са както професионалисти, каращи за заводски отбори и разчитащи на съответна помощ и поддръжка от страна на механиците на отборите, така и аматьори (наричани също частни пилоти). Процентът на аматьорите във всяко издание е около 80.

Първото издание на ралито се провежда през 1979г. от Париж до Дакар. През 2008г. поради заплахи от терористични нападения ралито е отменено. От 2009 ралито се провежда в Южна Америка.

История[редактиране | edit source]

На 26 декември 1978 година се сбъдва мечтата на Тиери Сабен и той организира първото рали Париж - Дакар. Година по-рано той участва на рали Абиджан-Ница и се изгубва с мотора си в либийската пустиня. Тогава той решава, че пустинната местност е чудесно място за провеждане на ежегодно рали. Сабен фактически разкрива пред общественосста един нов свят. Неговото мото е "Предизвикателство за тези, които се включат. Мечта за тези, които не го направят." В първото издание на ралито 182 ентусиасти се впускат в надпревара, дълга 10 000 км, водеща през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал.

На следващото рали за първи път участват заводски отбори — тези на Ямаха, Фолксваген, БМВ и Лада. На това рали дебютират и камионите.

През 1986 г. загива Тиери Сабен, основателят на ралито, след като хеликоптера му се разбива. Баща му Жилбер Сабен и Патрик Вердой поемат организацията.

През 1988 г., когато Рали Дакар празнува десетата си годишнина, броят на участниците надвишава 600.

През следващите години броят на участниците спада и Жилбер Сабен решава да "поосвежи" ралито, правейки промяна в маршрута: през 1992 г. крайната цел е Кейп Таун, Южна Африка. Друго нововъведение е употребата на GPS-системи. То обаче не помага кой-знае колко на състезателите, които трябва да прекосят пясъчни бури, разкъсваната от война Чад и бушуваща река в Намибия.

Година по-късно ралито отново финишира в Дакар, а броят на участниците е рекордно нисък - 154.

През 1994 г. Сабен и екипът му се оттеглят, а правата за организация преминават в ръцете на Амори Спорт Организейшън, а година по-късно за шеф на ралито е избран трикратният победител Убер Ориол, който през 1992 г. влиза в историята като първият състезател, спечелил ралито с мотор и автомобил.

През 1997-а Юта Клайншмит се превръща в първата жена, спечелила етап от ралито.

През 2005 г. е счупен рекордът за брой участващи машини - 687: 463 автомобили, мотори и камиони и 224 камиони и автомобили от поддръжката, които от няколко години се състезават в отделен клас.

С най-много победи в ралито е французинът Стефан Петерханзел, който има шест победи с мотор в периода 1991 - 1998 и три с автомобил в периода 2004 - 2007. Той е и рекордьорът по победи при мотоциклетистите. В автомобилния клас все още ненадминат е финладецът Ари Ватанен с четири победи между 1987 и 1991 г. При камионите с най-много победи е Владимир Чагин (Русия) - осем. Германката Юта Клайншмит пък е първата и засега единствена жена победител.

Маршрут[редактиране | edit source]

Страните, през които е минало Рали Дакар от 1979г. до 2007г. (държавите в оранжево са посетени само в съзтезанието през 1992г.)

Началната и крайната точка на ралито, както и самият му маршрут варират през годините поради политически, икономически и други причини. Случвало се е маршрутът да бъде променян или етапи да бъдат отменяни броени дни преди старта или дори по време на самото състезание.

Стартът на ралитата до 1994 г. се дава в Париж, като самият маршрут варира през годините и състезателите минават през Алжир, Тунис или Триполи, за да стигнат до Дакар. През 1992 г. керванът от машини дори прекосява цяла Африка, стигайки до Кейп Таун. От 1995 г. ралито стартира от различни градове, а до последното африканско рали през 2007г., само четири пъти крайната точка не е Дакар.

Рали Дакар минава през следните страни от 1979г. до 2007г., в скоби е броят посещения: Сенегал (28), Мали (22), Франция (21), Мавритания (20), Нигер (14), Мароко (12), Испания (12), Алжир (11), Буркина Фасо/Горна Волта (7), Либия (6), Гвинея (6), Бряг на слоновата кост (3), Тунис (2), Египет (2), Португалия (2), Чад (1), ЮАР (1), Ангола (1), Камерун (1), Конго (1), Намибия (1), Сиера Леоне (1), Централноафриканска република (1).

Списък на маршрутите[редактиране | edit source]

Година Маршрут Дължина Спец. етапи Участници Финиширали
1979 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 10 000 км 3 168 км 182 74
1980 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 10 000 км 4 059 км 216 81
1981 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 6 263 км 3 357 км 291 91
1982 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 10 000 км 5 963 км 385 127
1983 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 12 000 км 5 210 км 385 123
1984 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 12 000 км 5 882 км 427 148
1985 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 14 000 км 7 470 км 552 146
1986 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 15 000 км 7 731 км 486 100
1987 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 13 000 км 8 315 км 539 124
1988 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 12 874 км 6 605 км 693 151
1989 Франция Париж - Тунис Тунис - Сенегал Дакар 10 831 км 6 605 км 473 209
1990 Франция Париж - Либия Триполи - Сенегал Дакар 11 420 км 8 564 км 465 133
1991 Франция Париж - Либия Триполи - Сенегал Дакар 9 186 км 6 747 км 406 174
1992 Франция Париж - Либия Сурт - ЮАР Кейп Таун 12 427 км 6 263 км 332 169
1993 Франция Париж - Мароко Танжер - Сенегал Дакар 8 877 км 4 476 км 153 67
1994 Франция Париж - Сенегал Дакар - Франция Париж 13 379 км 4 446 км 259 114
1995 Испания Гранада - Сенегал Дакар 10 109 км 5 725 км 205 103
1996 Испания Гранада - Сенегал Дакар 7 579 км 6 179 км 295 121
1997 Сенегал Дакар - Нигер Агадез - Сенегал Дакар 8 049 км 6 509 км 280 141
1998 Франция Париж - Испания Гранада - Сенегал Дакар 10 593 км 5 219 км 349 104
1999 Испания Гранада - Сенегал Дакар 9 393 км 5 638 км 297 110
2000 Сенегал Дакар - Египет Кайро 7 863 км 5 012 км 401 225
2001 Франция Париж - Сенегал Дакар 10 219 км 6 180 км 359 141
2002 Франция Арас - Испания Мадрид - Сенегал Дакар 9 436 км 5 486 км 425 132
2003 Франция Марсилия - Египет Шарм ел-Шейх 8 552 км 5 216 км 490 186
2004 Франция Клермон Феран - Сенегал Дакар 9 506 км 4 635 км 595 163
2005 Испания Барселона - Сенегал Дакар 9 039 км 5 433 км 688 215
2006 Португалия Лисабон - Сенегал Дакар 9 043 км 4 813 км 475 193
2007 Португалия Лисабон - Сенегал Дакар 7 915 км 4 309 км 525 291
2008 Португалия Лисабон - Сенегал Дакар 9 273 км 5 736 км 550
2009 Аржентина Буенос Айрес - Чили Валпараисо - Аржентина Буенос Айрес 9 574 4 741 501 271
2010 Аржентина Буенос Айрес - Чили Антофагаста - Аржентина Буенос Айрес 9 030 4 810 362 187
2011 Аржентина Буенос Айрес - Чили Арика - Аржентина Буенос Айрес 9 605 5 007 407 204
2012 Аржентина Мар дел Плата - Чили Арика - Перу Лима 8 393 4 160 443 249
2013 Перу Лима - Аржентина Тукуман - Чили Сантяго де Чиле 8 574 4 155 449 301
2014 Аржентина Росарио - Аржентина Салта - Чили Валпараисо 8 734 5 228 431 204

Класиране по брой победи[редактиране | edit source]

Марк Кома през 2010г.
Момент от Рали Дакар 2006

Мотори[редактиране | edit source]

Пилоти
Победи Пилот
6 Flag of France.svg Стефан Петерханзел
5 Flag of France.svg Сирил Депре
Flag of France.svg Сирил Невьо
4 Flag of Italy.svg Еди Ориоли
Flag of Spain.svg Марк Кома
3 Flag of France.svg Ришар Сенкт
2 Flag of Italy.svg Фабрицио Меони
Flag of France.svg Убер Ориол
Flag of Belgium.svg Гастон Рахие
1 Flag of France.svg Жил Лале
Flag of Spain.svg Нани Рома
Конструктори
Победи Производител
13 Flag of Austria.svg КТМ
9 Flag of Japan.svg Ямаха
6 Flag of Germany.svg БМВ
5 Flag of Japan.svg Хонда
2 Flag of Italy.svg Каджива

Автомобили[редактиране | edit source]

Стефан Петерханзел със своето Мини през 2013г.
Рали Дакар 2007: Лагерът на Мицубиши
Пилоти
Победи Пилот
5 Flag of France.svg Стефан Петерханзел
4 Flag of Finland.svg Ари Ватанен
3 Flag of France.svg Рене Меже
Flag of France.svg Пиер Лартиг
2 Flag of Japan.svg Хироши Масуока
Flag of France.svg Жан-Луи Шлесер
1 Flag of France.svg Ален Женестие
Flag of Sweden.svg Фреди Котулински
Flag of France.svg Клод Маро
Flag of Belgium.svg Джаки Икс
Flag of France.svg Патрик Занироли
Flag of Finland.svg Юха Канкунен
Flag of France.svg Убер Ориол
Flag of France.svg Бруно Саби
Flag of Japan.svg Кенджиро Шизоука
Flag of France.svg Жан-Пиер Фонтене
Flag of Germany.svg Юта Клайншмид
Flag of France.svg Люк Алфан
Flag of South Africa.svg Жиниел де Вилиер
Flag of Spain.svg Карлос Сайнц
Flag of Qatar.svg Насер Ал-Атия
Flag of Spain.svg Нани Рома
Конструктори
Победи Производител
12 Flag of Japan.svg Мицубиши
4 Flag of France.svg Ситроен
Flag of France.svg Пежо
Flag of Germany.svg Фолксваген
3 Flag of Germany.svg Мини
2 Flag of Germany.svg Порше
Flag of France.svg Шлесер
Flag of the United Kingdom.svg Рейндж Роувър
1 Flag of Germany.svg Мерцедес
Flag of France.svg Рено

Камиони[редактиране | edit source]

Владимир Чагин с Камаз през 2011г.
Унимог
Пилоти
Победи Пилот
7 Flag of Russia.svg Владимир Чагин
6 Flag of the Czech Republic.svg Карел Лопрайс
2 Flag of Russia.svg Фирдаус Кабиров
Flag of France.svg Жорж Гроан
Flag of Italy.svg Франческо Перлини
1 Flag of Algeria.svg Атауат
Flag of France.svg Адриан Вилет
Flag of Italy.svg Пиер Лальо
Flag of Germany.svg Карл-Фридрих Капито
Flag of Italy.svg Джакомо Висмара
Flag of the Netherlands.svg Ян де Рой
Flag of Italy.svg Вила
Flag of France.svg Жак Хуса
Flag of Russia.svg Виктор Московских
Flag of Austria.svg Петер Райф
Flag of the Netherlands.svg Ханс Стейси
Flag of the Netherlands.svg Жерар де Рой
Flag of Russia.svg Едуард Николаев
Flag of Russia.svg Андрей Каргинов
Конструктори
Победи Производител
12 Flag of Russia.svg Камаз
6 Flag of the Czech Republic.svg Татра
5 Flag of Germany.svg Мерцедес
4 Flag of Italy.svg Перлини
1 Flag of Germany.svg МАН
Flag of Japan.svg Хино
Flag of the Netherlands.svg ДАФ
Flag of Algeria.svg Сонаконе
Flag of France.svg АЛМ/Акмат
Flag of Australia.svg Ивеко

АТВ[редактиране | edit source]

Маркос Патронели през 2009г.
Пилоти
Победи Пилот
2 Flag of Argentina.svg Маркос Патронели
Flag of Argentina.svg Алехандро Патронели
1 Flag of the Czech Republic.svg Йозеф Махачек
Flag of Chile.svg Игнасио Касале
Конструктори
Победи Производител
6 Flag of Japan.svg Ямаха

Известни участници[редактиране | edit source]

Немалко са известните личности, решили да си вдигнат адреналина и да рискуват здравето си, включвайке се в Рали Дакар — от автомобилни състезатели и футболисти през артисти и певци, чак до кралски особи, като някои от тях участват по няколко пъти. По-известните от тях са: Албер II, принц на Монако, Каролине Казираги, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, артистите Жан-Пол Белмондо, Клод Брасьор, Шантал Нобел, позната от Шатовалон; певците Джони Холидей, Жерар Ленорман и Мишел Сарду; космонавтът Жан Кретиан; футболистите Раймон Копа, Жан-Мари Пфаф и Мишел Идалго; скиорите Люк Алфан и Бернар Руси (олимпийски и световен шампион по ски алпийски дисциплини); олимпийската и световна шампионка по джудо Мари Клер Ресту; европейската шампионка и вицеолимпийска шампионка по плуване Кристин Карон; петкратният победител в Тур дьо Франс и двукратен в Джиро д'Италия Жак Анкетил; автомобилните състезатели Карлос Сайнц, Джаки Икс, Бруно Саби, Ари Ватанен, Юха Канкунен, Джеф Гордън, Анри Пескароло, Колин Макрий, Жан-Луи Шлесер, Патрик Тамбе, Филип Алиот, Бернар Дарниш, Жан-Пиер Жабуил и Укио Катаяма.

Българско участие в рали Дакар[редактиране | edit source]

През 2011 година за първи път български участници застават на старта на надпреварата в Буенос Айрес. Това са ATV-пилотите Петър Ценков и Тодор Христов. Христов успява да стигне до етап 6 на надпреварата, но след катастрофа е в болница със спукани ребра. Петър Ценков, от своя страна успешно стига до финала на надпреварата.

През 2012 година е второто българско участие в рали Дакар, отново с ATV машини. Този път на старта застават Петър Ценков и Младен Вачков. И докато Младен Вачков отпадна заради повреда на седмия етап от надпреварата, Петър Ценков успява да завърши своя втори Дакар.

Рали Дакар 2013 отново е белязано от българско участие. Новост този път са първите родни участници с автомобили. И докато за Ценков това е трето участие (само че с автомобил Opel Antara RR и навигатор Иван Маринов), то дебюта си в състезанието правят Орлин Алексиев и Пламен Николов (BMW). На старта се завръща и Тодор Христов, отново с ATV. Състезанието се развива много добре и за трите български машини, докато след третия етап двигателя на ATV-то на Христов не издържа и така българският пилот отпада от надпреварата. За разлика от него, и двата автомобила успяват успешно да стигнат до финала в Сантяго.

В рали Дакар 2014 е четвъртото поредно българско участие. Този път на старта на надпреварата в Росарио застава само един български екипаж с автомобил - Орлни Алексиев и Пламен Николов с прототип Fiat Freemont. Участието на българите, обаче, е белязано с проблеми още от началото на състезанието и екипажът отпада още на четвъртия етап от Сан Хуан до Чилесито.

Инциденти и жертви[редактиране | edit source]

Инциденти[редактиране | edit source]

Останките от катастрофирал състезателен камион в северен Нигер

Ралито често е критикувано заради множеството катастрофи, при които загиват състезатели, зрители и обслужващ персонал. Броят на загиналите по време на ралито души към 20 януари 2007 е 55, от които 25 са състезатели. Жертвите сред местното население може и да са повечи, тъй като за тях не се води точна статистика.

Според друг източник жертвите към 3 януари 2012 са 57, от които 19 състезатели. [1]

На 14 януари 1986 г. по време на внезапно възникнала пясъчна буря в Мали в дюна се разбива хеликоптерът, в който лети Тиери Сабен. Освен него загиват и певецът Даниел Белавоан, пилотът на хеликоптера Франсоа-Ксавиер Бану, журналистката Натали Одан и радиотехникът Жан-Пол Льофюр.

През 1988 г. загиват трима участници и трима местни жители. Десетгодишно малийско момиченце е блъснато, докато пресича пътя. Кола на снимачния екип пък убива майка и дъщеря в Мавритания. Загиват и холандски навигатор от отбора на ДАФ, френски частен пилот и френски мотоциклетист. Освен това участници в ралито са обвинени за подпалването на горски пожар, който причинил паника във влак по линията Бамако - Дакар, която предизвикала смъртта на още трима души.

На 10 януари 2005 г. испанският мотоциклетист Хосе Мануел Перес умира в болница, седмица след сато катастрофира по време на седмия етап. Само ден по-късно загива и двукратният победител при мотоциклетистите Фабрицио Меони. Черната серия продължава на 13 януари, когато петгодишна сенегалско момиче внезапно изкача на пътя и попада под колелата на сервизен камион.

Година по-късно, на няколко километра от мястото, на което умира Меони, загива австралиецът Анди Калдекот. Това става на 9 януари. В следващите дни загиват две деца, пресичащи пътя.

През 2007 г. умират мотоциклетистие Елмър Саймънс и Ерик Обижу. Докато причината за смъртта на южноафриканеца Саймънс е ясна — той умира от нараняванията, получени след жестоко падане по време на четвъртия етап, то французинът Обижу умира при мистериозни обстоятелства 15 километра преди финала на предпоследния етап. Първо като причина за смъртта е посочен инфаркт, но впоследствие се прокрадват съмнения, че тя може да е в резултат на наранявания, получени при катастрофа през деня. По-късно в италиански медии се прокрадва информацията че Обижу е бил убит — според очевидци катастрофата е била предизвикана умишлено от неизвестни нападатели.

През 2012 г. загива мотоциклетистът Хорхе Мартинес Боеро[1]

За увеличаване на сигурността ежегодно се взимат мерки: ограничения в скоростта на моторите (до 150 км/ч) и на камионите, както и ограничени от 50 км/ч, някъде и 30, в населени места. Също така моторите са снабдеви с устройства, които предупреждават пилотите, когато зад тях с висока скорост се приближават автомобили и камиони.

Рали Дакар 2008[редактиране | edit source]

30-то издание на състезанието през 2008 е изцяло отменено няколко часа преди старта поради опасност от терористични атаки на територията на Мавритания. За надпреварата са записани рекордните 570 отбора от 50 държави, а осем от 15-те етапа преминават през африканската държава. Като причини за решението са посочени директни заплахи към състезателите от страна на северноафриканския клон на Ал Кайда, както и смъртта на четирима френски туристи само месец по-рано, отново в Мавритания. Планирания маршрут на състезанието през 2008 включва Португалия, Испания, Мароко, Западна Сахара, Мавритания и Сенегал, с обща дължина 9273 км, от тях 5732 специални етапи.

Любопитни случки[редактиране | edit source]

По време на Рали Дакар се случват и множество куриозни случки.

  • Лидерът при мотоциклетистите Убер Ориол е дисквалифициарн по време на четвъртия етап — прехода от Гао до Бобо Диуласо - през 1980 г. Причината: Ориол е уловен да се вози в местен автомобил след повреда в скоростната кутия на неговото БМВ, пътувайки към Уагадугу, където щял да получи помощ за отстраняване на повредата.
  • На 9 януари 1982 г. Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, министър-председател на Обединеното Кралство, изчезва по време на осмия етап от Мопти до Гао. Той, навигаторката Шарлот Верни и един механик се отделят от колоната автомобили, за да отстранят повреда на своята машина, а по-късно не отговарят на повикванията по радиостанцията. Тре дни по-късно са обявени за изчезнали. На шестият ден от загубата на връзката самолет Локхийд C-130 Херкулес на алжирската армия ги открива невредими на около 50 км встрани от маршрута на ралито. Причината за загубата на връзката не е установена.
  • Формални проблеми на границата между Нигер и Горна Волта водят до отмяната на деветия етап през 1984 г. Много от състезателите са забавени на границата, докато други си изхитряват, не спират на знаците "Стоп" и прекосяват границата без да губят ценно време. Сабен решава, че това не е честно и отменя етапа.
  • Любопитна е дисквалификацията на Ари Ватанен през 1988-а. Неговото Пежо изчезва преди началото на 14-ия етап от Бамако до Кайе. Колата е открита, но Ватанен не успява да стигне до старта на етапа 30 минути преди началото, както е по правилата. На следващия ден е дисквалифициран, а Жан Тод, шеф на отбора, подава контестация, която остава без резултат.
  • През 1989-а, когато ралито за първи път минава през Либия, Муамар Кадафи дава безплатно гориво на всички състезатели.
  • Същата година, няколко етапа преди края на ралито, когато силен дъжд затруднява състезателите, Жан Тод се страхува за безопасността на двамата си топпилоти Икс и Ватанен, които заемат първите две места в класирането само на две минути разлика. Затова той решава, че късметът трябва да определи реда на пристигане на финала и хвърля монета. Пебеждава Ватанен, който избира обратната страна на монетата.
  • Марсел Угени е най-старият участник на Рали Дакар. През 1995-а, когато се състезава в автомобилния клас, той е на 81 години.
  • През 2000 г., когато маршрутът на ралито е от Сенегал до Египет, организаторите получават от френските министерства на отбраната и външншите работи предупреждение за възможни атентати на територията на Нигер. Състезанието е прекъснато за пет дни в Ниамей. Организирани са самолети Ан-124, които транспортират всички участници, механици и машините им до Сабха в Либия.
  • Ерик Балдио за малко да се размине с участие в ралито през 2002 г. Той е засечен от местни полицаи да кара с 232 км/ч на път за техническия преглед в Арас. Все пак е пуснат да продължи, при условие ме не надвишава 130 км/ч в европейската част на маршрута.
  • Сред най-странните машини, използвани в ралито се нареждат нетипичните за прекосяване на пресечени местности Ролс-Ройс (спонсориран от Кристиан Диор), отнел 2000 часа работа за преоборудване като монтиране на 4х4 предаване, редуциране на теглото, преместване на двигатиля и т.н., Харли Дейвидсън, както и шестколесен Мерцедес 190.

Победители[редактиране | edit source]

Година Автомобили Мотоциклети Камиони АТВ
Пилот
Навигатор
Производител Пилот Производител Пилот
Навигатор
Механик
Производител Пилот Производител
2014 Испания Нани Рома
Франция Мишел Перин
Mini All 4 Racing Испания Марк Кома КТМ 450 Рали Русия Андрей Каргинов
Русия Андрей Мокеев
Русия Игор Девяткин
Камаз Чили Игнасио Касале Ямаха
2013 Франция Стефан Петерханзел
Франция Жан-Пол Котре
Mini All 4 Racing Франция Сирил Депре КТМ 450 Рали Русия Едуард Николаев
Русия Сергей Савостин
Русия Владимир Рибаков
Камаз Аржентина Маркос Патронели Ямаха
2012 Франция Стефан Петерханзел
Франция Жан-Пол Котре
Mini All 4 Racing Франция Сирил Депре КТМ 450 Рали Холандия Жерар де Рой
Белгия Том Колсоул
Холандия Дарек Родевалд
Ивеко Аржентина Алехандро Патронели Ямаха
2011 Катар Насер Ал-Атия
Испания Лукас Крус
Фолксваген Туарег 3 Испания Марк Кома КТМ 450 Рали Русия Владимир Чагин
Русия Сергей Савостин
Русия Едуард Николаев
Камаз Аржентина Алехандро Патронели Ямаха
2010 Испания Карлос Сайнц
Испания Лукас Крус
Фолксваген Туарег 2 Франция Сирил Депре КТМ 690 Рали Русия Владимир Чагин
Русия Сергей Савостин
Русия Едуард Николаев
Камаз Аржентина Маркос Патронели Ямаха
2009 ЮАР Жиниел де Вилиер
Германия Дирк фон Цицевиц
Фолксваген Туарег 2 Испания Марк Кома КТМ 690 Рали Русия Фирдаус Кабиров
Русия Айдар Беляев
Русия Андрей Мокеев
Камаз Чехия Йозеф Махачек Ямаха
2008 Ралито не се провежда поради опасност от терористични атаки.
2007 Франция Стефан Петерханзел
Франция Жан-Пол Котре
Мицубиши Паджеро Франция Сирил Депре КТМ 690 Рали Холандия Ханс Стейси
Белгия Чарли Готлиб
Холандия Бернард дер Киндерен
МАН
2006 Франция Люк Алфан
Франция Жил Пикард
Мицубиши Паджеро Испания Марк Кома КТМ LC4 660R Русия Владимир Чагин
Русия Семьон Якубов
Русия Сергей Савостин
Камаз
2005 Франция Стефан Петерханзел
Франция Жан-Пол Котре
Мицубиши Паджеро Франция Сирил Депре КТМ LC4 660R Русия Фирдаус Кабиров
Русия Айдар Беляев
Русия Андрей Мокеев
Камаз
2004 Франция Стефан Петерханзел
Франция Жан-Пол Корте
Мицубиши Паджеро Испания Нани Рома КТМ LC4 660R Русия Владимир Чагин
Русия Семьон Якубов
Русия Сергей Савостин
Камаз
2003 Япония Хироши Масуока
Германия Андреа Шулц
Мицубиши Паджеро Франция Ришар Сенкт КТМ LC4 660R Русия Владимир Чагин
Русия Семьон Якубов
Русия Сергей Савостин
Камаз
2002 Япония Хироши Масуока
Франция Паскал Мемо
Мицубиши Паджеро Италия Фабрицио Меони КТМ LC8 950R Русия Владимир Чагин
Русия Семьон Якубов
Русия Сергей Савостин
Камаз
2001 Германия Юта Клайншмид
Германия Андреа Шулц
Мицубиши Паджеро Италия Фабрицио Меони КТМ LC4 660R Чехия Карел Лопрайс
Чехия Йозеф Калина
Татра
2000 Франция Жан-Луи Шлесер
Андора Анри Мане
Шлесер-Рено Франция Ришар Сенкт БМВ F650RR Русия Владимир Чагин
Русия Семьон Якубов
Русия Сергей Савостин
Камаз
1999 Франция Жан-Луи Шлесер
Франция Филип Моне
Шлесер-Рено Франция Ришар Сенкт БМВ F650RR Чехия Карел Лопрайс
Чехия Радек Стахура
Чехия Йозеф Калина
Татра
1998 Франция Жан-Пиер Фонтене
Франция Жил Пикард
Мицубиши Паджеро Франция Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Чехия Карел Лопрайс
Чехия Радек Стахура
Чехия Ян Чермак
Татра
1997 Япония Кенджиро Шизоука
Андора Анри Мане
Мицубиши Паджеро Франция Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Австрия Петер Райф
Австрия Йохан Дайнхофер
Хино
1996 Франция Пиер Лартиг
Франция Мишел Перин
Ситроен ZX Италия Еди Ориоли Ямаха YZE850T Русия Виктор Московских
Русия Кузмин
Камаз
1995 Франция Пиер Лартиг
Франция Мишел Перин
Ситроен ZX Франция Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Чехия Карел Лопрайс
Чехия Радек Стахура
Чехия Йозеф Калина
Татра
1994 Франция Пиер Лартиг
Франция Мишел Перин
Ситроен ZX Италия Еди Ориоли Каджива Елефант 900 Чехия Карел Лопрайс
Чехия Радек Стахура
Чехия Йозеф Калина
Татра
1993 Франция Бруно Саби
Франция Доминик Серие
Мицубиши Паджеро Франция Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Италия Франческо Перлини
Италия Джорджо Албиеро
Италия Винанте
Перлини
1992 Франция Убер Ориол
Франция Филип Моне
Мицубиши Паджеро Франция Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Италия Франческо Перлини
Италия Джорджо Албиеро
Италия Винанте
Перлини
1991 Финландия Ари Ватанен
Швеция Бруно Берглунд
Ситроен ZX Франция Стефан Петерханзел Ямаха YZE750T Франция Жак Хуса
Франция Тиери дьо Сольо
Франция Ботаро
Перлини
1990 Финландия Ари Ватанен
Швеция Бруно Берглунд
Пежо 405 T16 Италия Еди Ориоли Каджива Елефант 900 Италия Вила
Италия Делфино
Италия Винанте
Перлини
1989 Финландия Ари Ватанен
Швеция Бруно Берглунд
Пежо 405 T16 Франция Жил Лале Хонда NXR800V
1988 Финландия Юха Канкунен
Финландия Юха Пиронен
Пежо 205 T16 Италия Еди Ориоли Хонда NXR800V Чехия Карел Лопрайс
Чехия Радек Стахура
Чехия Мук
Татра
1987 Финландия Ари Ватанен
Франция Бернард Жиру
Пежо 205 T16 Франция Сирил Невю Хонда NXR750V Холандия Ян де Рой
Белгия Иво Гойсенс
Холандия Ван
ДАФ
1986 Франция Рене Меже
Франция Доминик Лемоан
Порше 959 Франция Сирил Невьо Хонда NXR750V Италия Джакомо Висмара
Италия Минели
Мерцедес Унимог
1985 Франция Патрик Занироли
Франция Жан де Силва
Мицубиши Паджеро Белгия Гастон Рахие БМВ GS980R Германия Карл-Фридрих Капито
Германия Йост Капито
Мерцедес Унимог
1984 Франция Рене Меже
Франция Доминик Лемоан
Порше 953 Белгия Гастон Рахие БМВ GS980R Франция Пиер Лальо
Франция Дурк
Мерцедес Унимог
1983 Белгия Джаки Икс
Франция Клод Брасьо
Мерцедес 280 G Франция Убер Ориол БМВ GS980R Франция Жорж Гроан
Франция Тиери дьо Сольо
Франция Бернар Малфериол
Мерцедес-Бенц
1982 Франция Клод Маро
Франция Бернар Маро
Рено 20 Турбо Франция Сирил Невьо Хонда XR550 Франция Жорж Гроан
Франция Тиери дьо Сольо
Франция Бернар Малфериол
Мерцедес-Бенц
1981 Франция Рене Меже
Франция Бернар Жиру
Рейндж Роувър V8 Франция Убер Ориол БМВ GS800R Франция Адриан Вилет
Франция Жабрел
Франция Волеро
ALM/ACMAT
1980 Швеция Фреди Котулински
Германия Герхард Льофелман
Фолксваген Илтис Франция Сирил Невьо Ямаха XT500 Алжир Атауат
Алжир Буркриф
Алжир Каула
Сонаком
1979 Франция Ален Женестие
Франция Жозеф Тербио
Рейндж Роувър V8 Франция Сирил Невьо Ямаха XT500

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Рали "Дакар" взе жертва още в първия си ден. // Дневник.БГ. 3 януари 2012.