Жан-Пол Белмондо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Белмондо.

---

Жан-Пол Белмондо френски актьор Роден: 9 април 1933 Ньой сюр Сен, Франция

Жан-Пол Белмондо̀ (на френски: Jean-Paul Belmondo) е френски актьор, роден на 9 април 1933 г, асоцииран с новата вълна в киното през 60-те.

Съдържание 1 Кариера 2 Личен живот 3 Избрана филмография 4 Използвана информация и източници 5 Външни препратки

[редактиране] Кариера

Ражда се в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор.

Париж по това време е един от градовете, които давал най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като аписва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.^[1]

Едва не навършил 20 години Жан-Люк Годар му поверява главна роля във филма "До последен дъх". Справя се добре и поканите за други филми не закъсняват.След това участва във философския филм на Жан Пиер Мелвил - Приест (1960), след което и в криминалето Fingerman (1963).

С филма си "Човекът от Рио" той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.
Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - "Борсалино"-1970 и "Бащи трепачи" - 1997.
До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои.Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а пък комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор.С напредването на възрастта му Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи.Основния му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят, като дядка в киното.

Белмондо има 95 филма и над 40 роли в театъра в богатата си филмова кариера.

[редактиране] Личен живот

През 1953 Белмондо се жени за Елодия Константин, от която има три деца: Патриция (1958), Флоренса (1960) и Пол (1963). Пол става пилот от Формула 1, а Патриция умира през 1994 при пожар. През 1966 след афера със Урсула Андрес разкрита от пресата Белмондо и Елодия се развеждат.^[2]

През 1989 на тенис турнира Ролан Гарос Белмондо се запознава с Натали Тардиве за която се жени през 2002^[3] година. На 13 Август следващата година се ражда и четвъртото му дете - Стела. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика Белмондо получава масиран кръвоизлив в мозъка в следствие на което сепарализира дясната половина на тялото и губи говора си.^[4] Все пак Белмондо проявява силна воля, възстановява се от и шест години по-късно се завръща с филма си "Мъж и куче"^[5]

[редактиране] Избрана филмография

• „Актьорите“ (2000)
• „Може би“ (1999)
• „Дезире“ (1996)
• „Клетниците на XX век“ (1995)
• „Непознат в къщи“ (1992)
• „Пътят на едно разглезено дете“ (1988)
• „Обир“ (1985)
• „Весели празници“ (1984)
• „Хищниците“ (1983)
• „Самотникът“ (1983)
• „Ас на асовете“ (1982)
• „Професионалистът“ (1981)
• „Животното“ (1977)
• „Стависки“ (1974)
• „Доктор Попол“ (1972)
• „Обирниците“ (1971)
• „Борсалино“ (1970)
• „Един човек, който ми харесва“ (1969)
• „Гори ли Париж?“ (1966)
• „Лудият Пиеро“ (1965)
• „Чочарка“ (1960)
• „Модерато кантабиле“ (1960)
• „До последен дъх“ (1960)

[редактиране] Използвана информация и източници

[редактиране] Външни препратки

• Жан-Пол Белмондо в Internet Movie Database
• Сайт на руските фенове на Белмондо