Александър Стависки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серж Александър Стависки (Саша)
крупен измамник
Серж Александър Стависки (Саша) 
Роден: 20 ноември 1886
Свободка (местечка), Руска империя
Починал: 8 януари 1934
Сервоц, Трета френска република

Александър Стависки, по-известен като Серж Александър Ставискипсевдоним Саша) е украински евреин и бивш руски поданик, успял да забърка във Франция един от най-грандиозните финансови скандали в историята, благодарение на който падат от власт две френски правителства.

Александър Стависки е един от "най-успешните" мошеници в историята, а същевременно и най-крупни финансови фараони.

Биография[редактиране | edit source]

Александър Стависки е роден през 1886 г. в украинското село Свободка. Детството му преминава в скитане из Европа. Семейството му се установява в еврейското гето на Париж, понеже не се чувства комфортно в Руската империя след приемането и влизането в сила на майските закони. Баща му има желание Александър да бъде лекар, но своенравния му син има предпочитания към актьорската професия.

По време на Първата световна война той попада в Чуждестранния легион, а след войната се запознава с актрисата Жана Блох и с нейни пари открива кабаре, след което се включва в търговията с наркотици.

Голямата афера[редактиране | edit source]

През 1926 г. Стависки е арестуван с обвинение за мошеничество в особено големи размери. Сумата, за която го обвиняват е 20 млн. франка, но въпреки това полицията го пуска под гаранция. След като излиза от предварителния арест, Серж се ангажира с далавери на политическо ниво, организирайки през 1928 г. финансово-пирамидален механизъм посредством търговското дружество "Алекс", а след него и строителната компания "Поземлена". Компанията афишира намерения в медиите за "мащабно строителство на терени по атлантическото крайбрежие", и по-специално в района на градчето Байон на Бискайския залив. Там Стависки се свързва с кмета Гара и с Тисие, с които уговаря учредяването на местна общинска банка.

Бойонската общинска банка е учредена с първоначален капитал от Стависки - 200 франка. Тисие става директор, а Гара оглавява управителния й съвет. Лентата на учредената местна институция е прерязана през 1931 г. и финансовото предприятие започва да набира капитал срещу ценни книжа. Срещу парите си вложителите получават финансови бонове и обещания за дивиденти. По този начин за кратко време и посредством голяма рекламна кампания са събрани 200 млн. франка. С част от парите Стависки открива каса за кредитиране, наречена "Автономна каса за кредитиране на големи международни предприятия". Кредитори на общинската банка се явяват освен наивни физически лица-инвеститори, но и няколко осигурителни дружества, в които са вложени осигуровките и за пенсии на голям брой спестители от средната класа на Франция. Касата на Стависки има за задача да изсмуче от нови наивници още капитали, с които да поеме плащанията на Байонската банка. Тя издава дългосрочни облигации. Облигациите са сконтово-лихвени, като при номинал от 1000 франка, всяка от тях се продава с отстъпка за 965 франка, като е обещано, че след 10 години притежателят й ще получи 1400 франка, т.е. лихводоходността им е с 5.5% годишна лихва.

Пукането на финансовия балон[редактиране | edit source]

По време на рекламната кампания за организиране финансирането на така заявеното мащабно строително начинание, Саша се изявява като филантроп, демонстрирайки сред и пред парижкия хайлайф показна и безсмислена щедрост, харчейки парите на вложителите. Часът на истината или "лошият шанс" за Саша настъпват през септември 1933 г., когато едно осигурително дружество-инвеститор в Байонската банка предявило искане за осребряване на бонове на стойност 8 млн. франка. Директорът й Тисие не могъл да плати и се помъчил да отложи операцията с мъгливите обяснения, че парите на банката са ангажирани в голяма партида диаманти, чиято реализация се бави. Следва грандиозен скандал, който разкрива, че ценните книжа, които е раздавала общинската банка на инвеститорите си, са без покритие. Следва всеобща паника с предявяване за незабавно осребряване на почти всички ценни книжа издадени от Байонската банка, последвано от фалита й.

Изчезването и самоубийството на Стависки[редактиране | edit source]

С разгарянето на финансовия скандал, Стависки изчезва. Носят се слухове, според които той е забегнал с параход в Гърция или в Лисабон. Впоследствие става ясно, че Стависки не е напускал Франция. Той се укрива в малкото селце Сервоц под фалшива самоличност и името Рафаел Пети. В първите дни на новата 1934 г. тайнственият Пети напуска селището, а на 9 януари парижките вестници публикуват новината за самоубийството на Стависки.

Политическия скандал и измеренията му[редактиране | edit source]

След новината за самоубийството на Стависки, във Франция последвал грандиозен политически скандал, вследствие на който става ясно, че във финансовата измама са замесени и висши политици. Кметът на Байон е и депутат, а бивш министър е препоръчал на осигурителните дружества инвестицията в "ценните книжа" на Стависки като ликвидно сигурни и с висока доходност. По време на скандала във Франция е на власт Радикалната партия, чийто лидер Камил Шотан е министър-председател. Скандалът довежда до падането от власт на неговия кабинет. На 11 януари председателят на Камарата на депутатите Фернан Буисон пита от парламентарната трибуна: "Ще продължават ли да бъдат плячка на дръзки мошеници честните спестявания, на които държавата разчита в момента, за да се справи с огромния си дълг и да спаси своята икономическа независимост? По време, когато народните маси страдат от големи материални лишения, те не знаят на кого да вярват! Ако не бъдат взети мерки, утре ние може да бъдем принудени да признаем, че те са били прави, обвинявайки управлението в съпричастност към аферата Стависки."

Докато Буисон говори пред депутатите, пред сградата на парламента крещи огромна тълпа от измамени вложители. Те се чувстват измамени освен от Стависки, но и от френското правителство. Сред измамените плъзва слухът, че властта е "помогнала" на Стависки да се "самоубие", за да не се разкрият връзките й с неговите финансови дела и пирамиди. Този слух задълбочава скандала и на 28 януари кабинетът на Шотан подава оставка. В премиерското кресло сяда неговият съпартиец Едуар Даладие. Уличните вълнения продължават. Версията за принудителното "самоубийство" на Стависки търси доказателства в несъответствията на официалната версия за самоубийството му. А несъответствия има. Междувременно тълпата пред френския парламент нараства, като наред с измамените вложители се смесват и хора от опозицията, които използват скандала, за да извлекат политически дивиденти. Демонстрантите крещят: "Крадци! Убийци! Вървете си!". Грандиозната демонстрация на неодобрение към правителството завършва със стрелба, след която пред парламента остават да лежат 15 трупа.

На 6 февруари 1934 г. кабинетът на Даладие също пада от власт. Моралните устои на демокрацията във Франция са сринати, а в съседна Германия маршируват по улиците кафяворизците от НСДАП.

Образът на Стависки в изкуството[редактиране | edit source]

Нереализиралия се актьор Серж Александър Стависки е изигран през 70-те години на 20 век от големия френски актьор Жан-Пол Белмондо във филма Стависки[1].

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]