Рали Дакар 1979

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рали Оазис Париж-Дакар 1979
Старт26 декември 1978
Град Париж
Финал14 януари 1979
Град Дакар
Етапи8
Дължина общо10000 км
Дължина сп. отсечки3168 км
ДържавиФранция, Алжир, Нигер,
Мали, Горна Волта, Сенегал
Участници коли80
Участници мотори90
Участници камиони12
Победител коли Ален Женестие
Победител мотори Сирил Невьо
Рали Оазис Париж-Дакар 1979 в Общомедия

Рали Оазис Париж-Дакар 1979[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1979 е първото издание на Рали Дакар.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Стартът е на 26 декември 1978 г. в Париж, а финалът е на 14 януари 1979 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал. Участват общо 182 екипа, а до финала стигат по-малко от половината – 74. В генералното класиране няма разделение по класове. Победител е мотоциклетистът Сирил Невьо с Ямаха, а с най-предно класиране сред автомобилите е екипът Ален Женестие/Жозеф Тербло/Лемордан с Рейндж Роувър, който финишират на четвърто място. Стартират и седем жени, като с най-предно класиране е Мартине де Констанце – 19-о място. Състезанието се отразява от 20 журналисти, а преки включвания всяка вечер между 20:30 и 22:00 часа за телевизия RTL от своята Тойота Ленд Крузер прави Макс Мейние.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

Рали Дакар взима първата си жертва още по време на първото си издание. Приближавайки старта на отсечката Агадес – Тахуа французинът Патрис Додан пада от мотора си докато си нагласява каската. Той удря главата си в един камък и получава фрактура на черепа. Додан почива по-късно в болница в Париж.[2]

Етапи[редактиране | редактиране на кода]

Петият етап от Ниамей до Гао е отменен.

Етап Дата Старт Финал Връзка (км) Специална отсечка (км) Общо (км)
П 26 декември Монлери 3,6 0 3,6
1 27 декември Париж Марсилия
- 28 – 30 декември Транспорт през Средиземно море: Марсилия – Алжир
2 31 декември
1 януари
2 януари
Алжир
Ин Салах
Регане
Ин Салах
Регане
Таманрасет
2100 270 2370
3 3 януари
4 януари
5 януари
Таманрасет
Асамака
Арлит
Ин Гуезам
Арлит
Агадес
36 834 870
4 6 януари Агадес Ниамей 690 230 920
5 7 януари Ниамей Гао 448
- 8 януари Почивен ден в Гао
6 9 януари
10 януари
Гао
Мопти
Мопти
Бамако
650 600 1250
7 11 януари Бамако Ниоро 0 417 417
8 12 януари
13 януари
14 януари
Ниоро
Кайес
Бакел
Кайес
Бакел
Дакар
500 366 866

Победители по етапи[редактиране | редактиране на кода]

Автомобили Мотори
Етап Скоростна отсечка Победител Марка Победител Марка
П Пролог Кристоф Невьо
Жил Жено
Рейндж Роувър Кристиан Денойе Хонда
2 Регане – Ин Салах Джаки Приве
Рейнал Приве
Рейндж Роувър Кристиан Рейе Ямаха
3 Таманрасет – Ин Гуезам Кристоф Невьо
Жил Жено
Рейндж Роувър Руди Потисек Ямаха
Асамака – Арлит Жерар Дуранжон
Преше
Рено Патрик Шаал Ямаха
Арлит – Агадес Пиер Луи Моро
Жан Ив Туя
Пежо Жан-Клод Оливие Ямаха
4 Тахуа – Талчот Клод Марьо
Бернар Марьо
Рено Жан-Клод Оливие Ямаха
5 Етапът е отменен
6 Гао – Мопти Ален Женестие
Жозеф Тербио
Жан Лемордан
Рейндж Роувър Жил Комте Ямаха
7 Бамако – Ниоро Чезаре Джиралдо
Антонио Кавалери
Марио Кавалери
Фиат Филип Васар Хонда
8 Ниоро – Кайес Кристиан Рейе Ямаха
Бакел – Дакар Убер Ригал
Доминик Рошет
Рейндж Роувър Жил Комте Ямаха

Крайно класиране[редактиране | редактиране на кода]

Място Състезател Марка
1 Сирил Невьо Ямаха
2 Жил Комте Ямаха
3 Филип Васар Хонда
4 Ален Женестие
Жозеф Тербио
Жан Лемордан
Рейндж Роувър
5 Клод Марьо
Бернар Марьо
Рено
6 Ален Шаехт Хонда
7 Чезаре Джиралдо
Антонио Кавалери
Марио Кавалери
Фиат
8 Кристиан Рейе Ямаха
9 Томазо Карлети
Амарили Карлети
Фиат
10 Ален Вандекерхове
Жерар Дютертри
Даниел Пишо
Тойота

Източници[редактиране | редактиране на кода]