Нагарджуна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нагарджуна
индийски философ
Нагарджуна с 30 от 84-те Махасидхи
Нагарджуна с 30 от 84-те Махасидхи

Роден
150 г.
Починал
250 г. (100 г.)
Философия
Регион Източна философия
Школа Мадхямака
Нагарджуна в Общомедия
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Нагарджуна (букв. името му означава «Сребърна змия») е изтъкнат индийски будистки учител, както ерудиран философ така и високореализиран майстор, един от 84-те махасидхи. Той е водеща фигура в Махаяна будизма и създател на школата Мадхямака. В същото време традицията Кагю го почита като един от държателите на далечната (непряката) приемственост на Махамудра. В традицията Зен Нагарджуна се разглежда като четиринадесети, респективно двадесети патриарх в зависимост от начина на отброяване.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Точното датиране на живота на Нагарджуна е невъзможно, тъй като в сведенията за него плътно са преплетени реалност, мистика, митологични сюжети и алегории. Според едни източници той е живял II – III в.н.е., а според много традиционни текстове той е живял 600 години, т.е. до VIII или IX в. и предава «далечната приемственост» на Махамудра на Шаварипа и това е единият от индийските корени на тибетската линия на "Нашепнатата приемственост" или Кагю. Някои дори смятат, че има двама различни учители с името Нагарджуна.

Според Кумараджива (IV – V в.) Нагарджуна е роден в Браминско семейство в южна Индия и след като преминава пълно брахманисто образование става будист, прави будист и местния крал и фокусира дейността си в североизточна Индия.

Като млад Нагарджуна бил ученик на индуистки йогин, който научил него и приятелите му да стават невидими и те твърде лекомислено използвали тази нова способност, като се забавлявали тайно с кралските съпруги. В крайна сметка били заловени и всички освен Нагарджуна завършили на ешафода. Потресен от резултата на пръвързаността към чувственото удоволствие той става Будистки монах и се отправя на север в Унивреситета Наланда. В резултат от усилените му размишления и практика Нагарджуна получава специално видение, което по- късно става определящо за възгледите му. Той вижда Ступа обкръжена от Буди и Бодхисатви, а когато я отваря вижда вътре в нея съвсем същата Ступа. Отворил и нея, за да види вътре отново същата Ступа. Той повторил това безброй пъти и така разбрал, че няма и не може да има никаква изначална субстанция. Това прозрение го подготвило да получи Праджняпарамита Сутра, която 500 години била съхранявана от краля на нагите. След това той дълги години е настоятел на Наланда. [1].

Ученици[редактиране | редактиране на кода]

Основен ученик на Нагарджуна е Арядева (III в.), основните коментари към трудовете му са от Будапалита (V в.), Бхававивека (VI в.) и Чандракирти (VII в.). В рамките на приемствеността на Махамудра той е ученик на Сараха и учител на Шаварипа (вероятно VIII в.), а според някои източници дори и на Тилопа. Негов ученик също така е гуру Нагабодхи.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Хуйнен. Олтарна Сутра на Шестия Патриарх Хуйнен. България, Шамбала ЕООД, 1998. с. 96.
  • Андросов В. П. Буддизм Нагарджуны. Религиозно-философские трактаты. — М.: Вост. лит., 2001.
  • Андросов В. П. Нагарджуна и его учение. — М.: Наука, 1990.
  • Андросов В. П. Учение Нагарджуны о Срединности. — М.: Вост. лит., 2006.
  • Щербатской, Фёдор Ипполитович|Щербатской Ф. И. Избранные труды по буддизму. — М.: Наука, 1988. С. 245—253.
  • Mulamadhyamakakarika of Nagarjuna. The Philosophy of the Middle Way. Introduction, Sansrkrit Text, English Translation and Annotation by D. J. Kalupahana. — Delhi, 1999.
  • Murty K. S. Nagarjuna. — New Delhi: National Book Trust, 1978.
  • Ramanan K. V. Nāgārjuna's Philosophy. — Delhi: Motilal Banarsidass, 1978.
  • Walser J. Nāgārjuna in Context: Mahāyāna Buddhism and Early Indian Culture. — New York: Columbia University Press, 2005.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за