Кагю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Традицията Кагю (тиб. bka'brgyud) е една от четирите основни школи на тибетския будизъм (другите три са Нингма, Сакя и Гелуг). Тя се формира в периода на повторното разпространение на будизма в Тибет през 11-12 век и следователно принадлежи към традицията на новите преводи или Сарма. Нейният произход може да бъде проследен до ученията на индийските будистки майстори, известни като 84-та махасидхи, които от 5 век започнали да преподават, пазените дотогава в голяма секретност учения на Ваджраяна малко по-открито. В рамките на традицията Кагю се развили две основни направления: Марпа Кагю и Шангпа Кагю.

Произход и название. Индийски корени[редактиране | редактиране на кода]

"Кагю" (буквално "устна приемственост") обикновено са интерпретира като съкратена форма на Ка баб ши гю па (тиб.) и се отнася до четири приемствености, които Тилопа (988-1069) получил от своите учители. Няма пълно съответствие между историческите източници за това кои са били те, но най-често споменаваните имена са тези на Индрабодхи, Нагарджуна, Накпопа, Лавапа, Матанга и дакини Субхагини (Калпа Бхадра).Тези приемствености включвали различни цикли от Анутарайога-тантра (като Гухясамаджа, Чакрасамвара, Махамая, Чатупитха, Хеваджара и други), инструкции за практиките от етапа на осъществяване (тиб. дзог рим) със знаци, впоследствие станали известни като Шестте доктрини на Наропа и Великия Печат или Махамудра.

Счита се, че Тилопа е получил инструкции не само от тези учители. но и директно от Ваджрайогини (скт.; тиб. Дордже Налджорма) и Буда Ваджрадхара (скт.; тиб. Дордже Чанг), който е източник на всички школи на новите преводи.

Тилопа имал няколко ученици, но основен продължител на неговата линия станал Наропа ( 1016-1100), известен също и като "великия пандит", защото преди да стане ученик на Тилопа бил един от водещите учени в прочутия по това време будистки университет Наланда ( 5- 12 в.). След като преодолял множество трудности, Наропа получил от Тилопа дванадесет учения. Впоследствие той систематизирал част от тях т. нар. Шест доктрини на Наропа, които заедно с ученията на Великия Печат, се превърнали в "запазена марка" на всички Кагю-школи.

В съответствие с предсказанието,което направил Тилопа, главен ученик и следващ държател на приемствеността станал тибетецът Марпа.

Други наименования[редактиране | редактиране на кода]

Традицията Кагю е известна и като линия на практиката или на осъществяването (тиб. Друбгю), защото в нейните учения специално се акцентира върху важността на практикуването на медитация. Във връзка с някои от ученията, които получил Тилопа, Кагю понякога е наричана и линията на предаване чрез шепота (на дакините). Алтернативния вариант на изписване Каргю води началото си от школата Другпа Кагю и се отнася до носенето на традиционните бели (тиб. кар) памучни дрехи от практикуващите тази линия.

Марпа Кагю[редактиране | редактиране на кода]

Марпа Чьоки Лодро (1012-1097), известен и като Преводачът Марпа (Марпа Лоцава), посетил няколко пъти Непал и три пъти Индия, където се обучавал при 13 основни наставници, между които Майтрипа, който му предал ученията на Великия Печат, Джнянагарбха, Куккурипа (Шантибхадра), Атиша и Нигума. Главният учител на Марпа, обаче, бил Наропа.

Марпа пренесъл в Тибет над петдесет тантри и през 19 век Джамгон Конгтрул Лодро Тхайе (1813-1899) включил четиринадесет от тях том трети на своите "Пет велики съкровища", нарече "Съкровищницата с мантри на Кагю" (тиб. Кагю нгаг дзьо).

Марпа имал четирима главни ученика, известни като четирите колони : Нгок Чходор Дордже, Цхуртон Уангпо, Метон Цонпо прочутия поет и йогин Миларепа (1052-1135). Всеки от тях получил специални инструкции, но като цяло се счита, че Нгокпа станал носител на знанието и коментарите, а Миларепа - на пратиката.

Миларепа имал 25 основни ученика, между които най-изявени били Гампопа и Речунгпа, реализацията на които била сравнявана със слънцето и луната.

Школи, произлезли от приемствеността на Марпа[редактиране | редактиране на кода]

Дагпо Кагю[редактиране | редактиране на кода]

Основател на тази школа бил Гампопа (1079-1153), известен и като Лекарят от Дагпо (тиб. Дагпо Лхадже). Преди да стане ученик на Миларепа, той получил много солидно образование в школата Кадам, която била основана от ученика на Атиша (979-1054) Дромтон. Гампопа въвел монашеската традиция в Кагю, а неговото най-известно произведение "Скъпоценният орнамент на освобождението" (тиб. Дагпо Таргиен) се превърнало в образец на всички по-късни тибетски текстове, които описвали постепения път (тиб. лам рим) на сутра - Махаяна.

Речунг Кагю[редактиране | редактиране на кода]

Основател на тази школа бил Речунг Дордже Драгпа (1084-1161) или Речунгпа, a Цанг Ньон Херука (1452-1507), считан за негово прераждане станал най-значимия биограф на Марпа и Миларепа. На 15 г. Речунгпа се разболял и заминал на лечение в Индия, където се обучавал при Балачандра. По-късно, Миларепа повторно го изпратил в Индия, за да получи от Типупа (Дхарма Доде) много специалните учения на безформените дакини. Тази приемственост е съхранена и днес, напр. в тулку - линията на 15-я Чанглинг Ринпоче.

Четирите "големи" и осемте "малки" Кагю-школи[редактиране | редактиране на кода]

Четиримата най-близки ученици на Гампопа основали "Четирите големи" Кагю-школи: Карма Кагю на Първия Гялва Кармапа Дюсум Кхиенпа (1110-1193), Цалпа Кагю на Шанг Цалпа Цьондру Драг, Баром Кагю на Баром Дхарма Уангчук и Пхагдру Кагю на Пхагмо Друпа Дордже Гялпо (1110-1170). Гампопа имал и пети много важен ученик наречен Салтон Шогам, но той не оставил приемственост.

По-късно възникнали и други осем школи (Дрикунг, Таклунг, Ямзанг, Тропху, Шугсеб, Йерпа, Марцанг и Друкпа), наречени "осемте малки", защото били създадени от учениците на Пхагмо Дру. Мнозинството от тях впоследствие изгубили влиянието си и се слели с други приемствености.

От тези, които съхранили самостоятелното си значение, най-важни били Карма Кагю, Дрикунг Кагю на Кьобпа Джигтен Сумгьон (1143-1217) и Друкпа Кагю създадена от Лингрепа (1128-1189) и неговият ученик Цангпа Гяре (1161-1211), която впоследствие се разделила на три субтрадиции, една от които получила широко разпространение в Бутан.

Основни учения[редактиране | редактиране на кода]

Както и в другите школи на тибетския будизъм, така и в Кагю се изучават и практикуват и трите пътя или колесници (скт. яни) преподадени от Буда: Малкия път или Хинаяна (традицията Муласарвастивада), Големия път или Махаяна (традицията на най-дълбокия възглед идваща от Манджушри и Нагарджуна и традицията на всеобхватното действие водеща началото си от Майтрея и Асанга) и Диамантения път или Ваджраяна, като тантрите се класифицират в четири категории: трите "низши" класа (крия, чаря и йога) и "ненадминатата" или Маха-Анутара-Йога-тантра, която допълнително се разделя на бащина, майчина и недуална.

Във всички Кагю школи се изучават предмети като Абидхарма, Прамана, Мадхямака, Праджняпарамита и Виная , но всяка школа има собствени коментари поясняващи изходните индийски текстове.

През вековете в Кагю школите навлизат различни Нингма приемствености (), както и практиката Чод на Мачиг Лабдрон, но учението, което дава идентичност на Кагю е Великия Печат или Махамудра (тиб. Чагя Ченпо), който има три аспекта: основа, път и плод.

Обикновено се разграничават две основни приемствености, които Марпа получава от своите индийски учители, като за източник и на двете се счита Буда Ваджрадхара:

Пътят на методите (тиб. таб лам), наречен също и близката приемственост, който идва от Тилопа и Наропа и включва медитация върху различни буда-аспекти (идами) и практиките, известни като Шестте доктрини на Наропа. Тези мощни трансформиращи методи позволяват бързо навлизане в истинската природа на ума или Великия Печат.

Пътят на освобождението (тиб. тар лам) или далечната приемственост от Ратнамати, Сараха, Нагарджуна, Шаварипа (Шабара) и Майтрипа. Великият Печат може да се практикува както в контекста на тантра, така и на сутра, но линията идваща от Сараха е известна най-вече с Махамудра на същността, която предствалява директен и непостепенен подход (предаван също и от Тилопа), подходящ за практикуващи с висши способности.

Гампопа слял в един поток сутра-ученията за преобразуване на ума (тиб. ло джонг) на школата Кадам с приемствеността на Великия Печат от Майтрипа и систематизирал последните в т. нар. четири йоги, съответстващи на петте пътя в Махаяна: еднонасоченост, неизкуственост, един вкус и немедитация.

В типичните за Кагю учения се поставя акцент върху развиването на доверие и отдаденост към коренния учител (тиб. Цаве Лама), койото се вижда като Буда или огледало, което разкрива просветления потенциал (Буда-природата) на ученика. Затова медитацията Гуру-йога (скр.; тиб. Лами налджор), в която се установява връзка с коренния учител, се счита за сърцевината на различните Кагю-приемствености.

Някои от най-важните тибетски текстове на традицията Кагю са ваджра-песните (доха) и биографиите (тиб. намтар) на индийските и тибетските основатели на линията, произведенията на Гампопа, Дагпо Таши Намгял, Пхагмо Дру, някои Кармапи, Лингрепа, Цанпа Гяре, Друкпа Кюнле, Пема Карпо, Карма Чагме, Джамгон Конгтрул Лодрьо Тхайе и други.

Шангпа Кагю[редактиране | редактиране на кода]

Това направление в Кагю е основано от Кхюнгпо Налджор (990-1139), който прекарал дълго време в Индия и се обучавал при множество различни будистки майстори, но основните му учители били дакини Нигума (считана за сестра или съпруга на Наропа) и дакини Сукхасидхи, както и Майтрипа и Ваджрасана (тиб. Дордже Денпа). След като се завърнал в Тибет, той се установил в долината Шанг (централен Тибет), от където идва патронима Шангпа. Най-известните му ученици били Мочопа, Кйергангпа, Нйентонг Ригонпа и Сандже Тонгпа. Впоследствие традицията се разделила на три подшколи.

В Шангпа Кагю се практикуват пет основни тантри от Анутара-йога, Шестте доктрини на Нигума (аналогични на тези на Наропа) и Великия Печат.

През 19 век Джамгон Конгтрул Лодрьо Тхайе изиграл основна роля за съхраняването на тази приемственост и я предал на Таши Чьопел. Следващ държател на линията става Норбу Тондруп, главен учител на Кябдже Калу Ринпоче (1904-1989), който в изгнание установява нейното седалище в Сонада, Индия.

Основни центрове[редактиране | редактиране на кода]

Някои от значимите манастири на Кагю в Тибет били Дагла Гампо, основан от Гампопа през 1122 г., резиденцията на Кармапа - Цурпху (1189), както и манастирите Палпунг на Ситу Ринпоче, Янгпачен на Шамар Ринпоче, Денсатхил на Пхагмо Дру, Дрикунгхил, Таглунг, Ралунг и Ривоче.

Съвременно развитие[редактиране | редактиране на кода]

Из между различните под-школи на традицията Кагю, които проникват запад, най-влиятелна е Карма Кагю, но разпространение получават и Друкпа Кагю, Дрикунг Кагю, Таглунг Кагю и Шангпа Кагю. От гледна точка на броя на центровете, които са основали и проектите, които са осъществили, оказалите най-силно влияние върху разпространението на Кагю традицията на запад са Чогям Трунгпа Ринпоче (1939-1987), Калу Ринпоче (1904-1991) и Лама Оле Нидал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Kapstein, Matthew. “The Shangs-pa bKa'-brgyud: an unknown school of Tibetan Buddhism” in M. Aris and Aung San Suu Kyi (eds.), Studies in Honor of Hugh Richardson Warminster: Aris and Phillips, 1980, pp. 138–44.
  • Khenpo Konchog Gyaltsen. The Great Kagyu Masters: The Golden Lineage Treasury. Ithica: Snow Lion Publicaions, 1990. [A translation of part of the Bka' brgyud kyi rnam thar chen mo- a collection of 'Bri gung Bka' brgyud hagiographies by Rdo rje mdzes 'od]
  • Roberts, Peter Alan. The Biographies of Rechungpa: The Evolution of a Tibetan hagiography. London: Routledge, 2007. ISBN 0-415-76995-7
  • Smith, E. Gene. "Golden Rosaries of the Bka' brgyud Schools." in Among Tibetan Texts: History and Literature of the Himalayan Plateau, ed. Kurtis R. Schaeffer, 39-52. Boston: Wisdom Publications, 2001. ISBN 0-86171-179-3
  • Smith, E. Gene. "The Shangs pa Bka' brgyud Tradition." in Among Tibetan Texts: History and Literature of the Himalayan Plateau, ed. Kurtis R. Schaeffer, 53-57. Boston: Wisdom Publications, 2001. ISBN 0-86171-179-3
  • Smith, E. Gene. "Padma dkar po and His History of Buddhism" in Among Tibetan Texts: History and Literature of the Himalayan Plateau, ed. Kurtis R. Schaeffer, 81-86. Boston: Wisdom Publications, 2001. ISBN 0-86171-179-3
  • Thaye, Jampa A Garland of Gold. Bristol: Ganesha Press, 1990. ISBN 0950911933
  • Thinley, Karma. The History of the Sixteen Karmapas of Tibet (1980) ISBN 1-57062-644-8
  • Mar-pa Chos-kyi bLo-gros. The life of Mahasiddha Tilopa. New Delhi 1995
  • Hervert V. Guenter. The life and teaching of Naropa. Shambala 1999 ISBN 1-56957-110-4
  • Tsang Nyön Heruka. The life of Marpha, the Translator. Shambala 1999 ISBN 1-56957-112-0
  • Jampa Mackenzie Stewart. The life of Gampopa. Snow Lion, 2004 ISBN 1-55939-214-2
  • Evans-Wentz Tibet′s Great Yogi Milarepa.Winsome Books India, 2004 ISBN 81-88043-13-3
  • Андросов, Леонтиева. Марпа и история Карма Кагью, Москва: Открытый Мир (2009) ISBN 978-5-9743-0134-6
  • Золотая Гирлянда Ранние учителя Кагью в Индии и Тибете
  • Пауль Вайбль. Речунгпа, луноподобный ученик Миларепы
  • Животът на Миларепа, Шамбала, София, 1998 ISBN 954-8126-32-X
  • сп. Диамантен Път на Будизма № 6/2009, стр.20-23, ISSN 1312-4994

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]