Кагю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Традицията Кагю (тиб. bka'brgyud) е една от четирите основни школи на тибетския будизъм (другите три са Нингма, Сакя и Гелуг). Тя се формира в периода на повторното разпространение на будизма в Тибет през 11-12 век и следователно принадлежи към традицията на новите преводи или Сарма. Нейният произход може да бъде проследен до ученията на индийските будистки майстори, известни като 84-та махасидхи, които от 5 век започнали да преподават, пазените дотогава в голяма секретност учения на Ваджраяна малко по-открито. В рамките на традицията Кагю се развили две основни направления: Марпа Кагю и Шангпа Кагю.

Произход и название. Индийски корени[редактиране | edit source]

"Кагю" (буквално "устна приемственост") обикновено са интерпретира като съкратена форма на Ка баб ши гю па (тиб.) и се отнася до четири приемствености, които Тилопа (988-1069) получил от своите учители. Няма пълно съответствие между историческите източници за това кои са били те, но най-често споменаваните имена са тези на Индрабодхи, Нагарджуна, Накпопа, Лавапа, Матанга и дакини Субхагини (Калпа Бхадра).Тези приемствености включвали различни цикли от Анутарайога-тантра (като Гухясамаджа, Чакрасамвара, Махамая, Чатупитха, Хеваджара и други), инструкции за практиките от етапа на осъществяване (тиб. дзог рим) със знаци, впоследствие станали известни като Шестте доктрини на Наропа и Великия Печат или Махамудра.

Счита се, че Тилопа е получил инструкции не само от тези учители. но и директно от Ваджрайогини (скт.; тиб. Дордже Налджорма) и Буда Ваджрадхара (скт.; тиб. Дордже Чанг), който е източник на всички школи на новите преводи.

Тилопа имал няколко ученици, но основен продължител на неговата линия станал Наропа ( 1016-1100), известен също и като "великия пандит", защото преди да стане ученик на Тилопа бил един от водещите учени в прочутия по това време будистки университет Наланда ( 5- 12 в.). След като преодолял множество трудности, Наропа получил от Тилопа дванадесет учения. Впоследствие той систематизирал част от тях т. нар. Шест доктрини на Наропа, които заедно с ученията на Великия Печат, се превърнали в "запазена марка" на всички Кагю-школи.

В съответствие с предсказанието,което направил Тилопа, главен ученик и следващ държател на приемствеността станал тибетецът Марпа.

Dharma wheel
Будистки учители,
държатели на линията Кагю
Тилопа (9881069)
Наропа (10161100)
 Майтрипа (10071077)
 Куккурипа
Марпа (10121097)
Миларепа (10521135)
 Речунгпа (10841161)
Гампопа (10791153)
Линия Карма Кагю
Кармапа
Шамарпа
 Дрогон Речен (1148-1218)
 Помдрагпа (1170-1249)
 Оргенпа (1230-1312)
 Юнгтонгпа
(1284-1365 или 1296-1376)
Джамгон Конгтрул Ринпоче

Други наименования[редактиране | edit source]

Традицията Кагю е известна и като линия на практиката или на осъществяването (тиб. Друбгю), защото в нейните учения специално се акцентира върху важността на практикуването на медитация. Във връзка с някои от ученията, които получил Тилопа, Кагю понякога е наричана и линията на предаване чрез шепота (на дакините). Алтернативния вариант на изписване Каргю води началото си от школата Другпа Кагю и се отнася до носенето на традиционните бели (тиб. кар) памучни дрехи от практикуващите тази линия.

Марпа Кагю[редактиране | edit source]

Марпа Чьоки Лодро (1012-1097), известен и като Преводачът Марпа (Марпа Лоцава), посетил няколко пъти Непал и три пъти Индия, където се обучавал при 13 основни наставници, между които Майтрипа, който му предал ученията на Великия Печат, Джнянагарбха, Куккурипа (Шантибхадра), Атиша и Нигума. Главният учител на Марпа, обаче, бил Наропа.

Марпа пренесъл в Тибет над петдесет тантри и през 19 век Джамгон Конгтрул Лодро Тхайе (1813-1899) включил четиринадесет от тях том трети на своите "Пет велики съкровища", нарече "Съкровищницата с мантри на Кагю" (тиб. Кагю нгаг дзьо).

Марпа имал четирима главни ученика, известни като четирите колони : Нгок Чходор Дордже, Цхуртон Уангпо, Метон Цонпо прочутия поет и йогин Миларепа (1052-1135). Всеки от тях получил специални инструкции, но като цяло се счита, че Нгокпа станал носител на знанието и коментарите, а Миларепа - на пратиката.

Миларепа имал 25 основни ученика, между които най-изявени били Гампопа и Речунгпа, реализацията на които била сравнявана със слънцето и луната.

Школи, произлезли от приемствеността на Марпа[редактиране | edit source]

Дагпо Кагю[редактиране | edit source]

Основател на тази школа бил Гампопа (1079-1153), известен и като Лекарят от Дагпо (тиб. Дагпо Лхадже). Преди да стане ученик на Миларепа, той получил много солидно образование в школата Кадам, която била основана от ученика на Атиша (979-1054) Дромтон. Гампопа въвел монашеската традиция в Кагю, а неговото най-известно произведение "Скъпоценният орнамент на освобождението" (тиб. Дагпо Таргиен) се превърнало в образец на всички по-късни тибетски текстове, които описвали постепения път (тиб. лам рим) на сутра - Махаяна.

Речунг Кагю[редактиране | edit source]

Основател на тази школа бил Речунг Дордже Драгпа (1084-1161) или Речунгпа, a Цанг Ньон Херука (1452-1507), считан за негово прераждане станал най-значимия биограф на Марпа и Миларепа. На 15 г. Речунгпа се разболял и заминал на лечение в Индия, където се обучавал при Балачандра. По-късно, Миларепа повторно го изпратил в Индия, за да получи от Типупа (Дхарма Доде) много специалните учения на безформените дакини. Тази приемственост е съхранена и днес, напр. в тулку - линията на 15-я Чанглинг Ринпоче.

Четирите "големи" и осемте "малки" Кагю-школи[редактиране | edit source]

Четиримата най-близки ученици на Гампопа основали "Четирите големи" Кагю-школи: Карма Кагю на Първия Гялва Кармапа Дюсум Кхиенпа (1110-1193), Цалпа Кагю на Шанг Цалпа Цьондру Драг, Баром Кагю на Баром Дхарма Уангчук и Пхагдру Кагю на Пхагмо Дру Дордже Гялпо (1110-1170). Гампопа имал и пети много важен ученик наречен Салтон Шогам, но той не оставил приемственост.

По-късно възникнали и други осем школи (Дрикунг, Таклунг, Ямзанг, Тропху, Шугсеб, Йерпа, Марцанг и Друкпа), наречени "осемте малки", защото били създадени от учениците на Пхагмо Дру. Мнозинството от тях впоследствие изгубили влиянието си и се слели с други приемствености.

От тези, които съхранили самостоятелното си значение, най-важни били Карма Кагю, Дрикунг Кагю на Кьобпа Джигтен Сумгьон (1143-1217) и Друкпа Кагю създадена от Лингрепа (1128-1189) и неговият ученик Цангпа Гяре (1161-1211), която впоследствие се разделила на три субтрадиции, една от които получила широко разпространение в Бутан.

Основни учения[редактиране | edit source]

Както и в другите школи на тибетския будизъм, така и в Кагю се изучават и практикуват и трите пътя или колесници (скт. яни) преподадени от Буда: Малкия път или Хинаяна (традицията Муласарвастивада), Големия път или Махаяна (традицията на най-дълбокия възглед идваща от Манджушри и Нагарджуна и традицията на всеобхватното действие водеща началото си от Майтрея и Асанга) и Диамантения път или Ваджраяна, като тантрите се класифицират в четири категории: трите "низши" класа (крия, чаря и йога) и "ненадминатата" или Маха-Анутара-Йога-тантра, която допълнително се разделя на бащина, майчина и недуална.

Във всички Кагю школи се изучават предмети като Абидхарма, Прамана, Мадхямака, Праджняпарамита и Виная , но всяка школа има собствени коментари поясняващи изходните индийски текстове.

През вековете в Кагю школите навлизат различни Нингма приемствености (), както и практиката Чод на Мачиг Лабдрон, но учението, което дава идентичност на Кагю е Великия Печат или Махамудра (тиб. Чагя Ченпо), който има три аспекта: основа, път и плод.

Обикновено се разграничават две основни приемствености, които Марпа получава от своите индийски учители, като за източник и на двете се счита Буда Ваджрадхара:

Пътят на методите (тиб. таб лам), наречен също и близката приемственост, който идва от Тилопа и Наропа и включва медитация върху различни буда-аспекти (идами) и практиките, известни като Шестте доктрини на Наропа. Тези мощни трансформиращи методи позволяват бързо навлизане в истинската природа на ума или Великия Печат.

Пътят на освобождението (тиб. тар лам) или далечната приемственост от Ратнамати, Сараха, Нагарджуна, Шаварипа (Шабара) и Майтрипа. Великият Печат може да се практикува както в контекста на тантра, така и на сутра, но линията идваща от Сараха е известна най-вече с Махамудра на същността, която предствалява директен и непостепенен подход (предаван също и от Тилопа), подходящ за практикуващи с висши способности.

Гампопа слял в един поток сутра-ученията за преобразуване на ума (тиб. ло джонг) на школата Кадам с приемствеността на Великия Печат от Майтрипа и систематизирал последните в т. нар. четири йоги, съответстващи на петте пътя в Махаяна: еднонасоченост, неизкуственост, един вкус и немедитация.

В типичните за Кагю учения се поставя акцент върху развиването на доверие и отдаденост към коренния учител (тиб. Цаве Лама), койото се вижда като Буда или огледало, което разкрива просветления потенциал (Буда-природата) на ученика. Затова медитацията Гуру-йога (скр.; тиб. Лами налджор), в която се установява връзка с коренния учител, се счита за сърцевината на различните Кагю-приемствености.

Някои от най-важните тибетски текстове на традицията Кагю са ваджра-песните (доха) и биографиите (тиб. намтар) на индийските и тибетските основатели на линията, произведенията на Гампопа, Дагпо Таши Намгял, Пхагмо Дру, някои Кармапи, Лингрепа, Цанпа Гяре, Друкпа Кюнле, Пема Карпо, Карма Чагме, Джамгон Конгтрул Лодрьо Тхайе и други.

Шангпа Кагю[редактиране | edit source]

Това направление в Кагю е основано от Кхюнгпо Налджор (990-1139), който прекарал дълго време в Индия и се обучавал при множество различни будистки майстори, но основните му учители били дакини Нигума (считана за сестра или съпруга на Наропа) и дакини Сукхасидхи, както и Майтрипа и Ваджрасана (тиб. Дордже Денпа). След като се завърнал в Тибет, той се установил в долината Шанг (централен Тибет), от където идва патронима Шангпа. Най-известните му ученици били Мочопа, Кйергангпа, Нйентонг Ригонпа и Сандже Тонгпа. Впоследствие традицията се разделила на три подшколи.

В Шангпа Кагю се практикуват пет основни тантри от Анутара-йога, Шестте доктрини на Нигума (аналогични на тези на Наропа) и Великия Печат.

През 19 век Джамгон Конгтрул Лодрьо Тхайе изиграл основна роля за съхраняването на тази приемственост и я предал на Таши Чьопел. Следващ държател на линията става Норбу Тондруп, главен учител на Кябдже Калу Ринпоче (1904-1989), който в изгнание установява нейното седалище в Сонада, Индия.

Основни центрове[редактиране | edit source]

Някои от значимите манастири на Кагю в Тибет били Дагла Гампо, основан от Гампопа през 1122 г., резиденцията на Кармапа - Цурпху (1189), както и манастирите Палпунг на Ситу Ринпоче, Янгпачен на Шамар Ринпоче, Денсатхил на Пхагмо Дру, Дрикунгхил, Таглунг, Ралунг и Ривоче.

Съвременно развитие[редактиране | edit source]

Из между различните под-школи на традицията Кагю, които проникват запад, най-влиятелна е Карма Кагю, но разпространение получават и Друкпа Кагю, Дрикунг Кагю, Таглунг Кагю и Шангпа Кагю. От гледна точка на броя на центровете, които са основали и проектите, които са осъществили, оказалите най-силно влияние върху разпространението на Кагю традицията на запад са Чогям Трунгпа Ринпоче (1939-1987), Калу Ринпоче (1904-1991) и Лама Оле Нидал.

Източници[редактиране | edit source]

  • Kapstein, Matthew. “The Shangs-pa bKa'-brgyud: an unknown school of Tibetan Buddhism” in M. Aris and Aung San Suu Kyi (eds.), Studies in Honor of Hugh Richardson Warminster: Aris and Phillips, 1980, pp. 138–44.
  • Khenpo Konchog Gyaltsen. The Great Kagyu Masters: The Golden Lineage Treasury. Ithica: Snow Lion Publicaions, 1990. [A translation of part of the Bka' brgyud kyi rnam thar chen mo- a collection of 'Bri gung Bka' brgyud hagiographies by Rdo rje mdzes 'od]
  • Roberts, Peter Alan. The Biographies of Rechungpa: The Evolution of a Tibetan hagiography. London: Routledge, 2007. ISBN 0-415-76995-7
  • Smith, E. Gene. "Golden Rosaries of the Bka' brgyud Schools." in Among Tibetan Texts: History and Literature of the Himalayan Plateau, ed. Kurtis R. Schaeffer, 39-52. Boston: Wisdom Publications, 2001. ISBN 0-86171-179-3
  • Smith, E. Gene. "The Shangs pa Bka' brgyud Tradition." in Among Tibetan Texts: History and Literature of the Himalayan Plateau, ed. Kurtis R. Schaeffer, 53-57. Boston: Wisdom Publications, 2001. ISBN 0-86171-179-3
  • Smith, E. Gene. "Padma dkar po and His History of Buddhism" in Among Tibetan Texts: History and Literature of the Himalayan Plateau, ed. Kurtis R. Schaeffer, 81-86. Boston: Wisdom Publications, 2001. ISBN 0-86171-179-3
  • Thaye, Jampa A Garland of Gold. Bristol: Ganesha Press, 1990. ISBN 0950911933
  • Thinley, Karma. The History of the Sixteen Karmapas of Tibet (1980) ISBN 1-57062-644-8
  • Mar-pa Chos-kyi bLo-gros. The life of Mahasiddha Tilopa. New Delhi 1995
  • Hervert V. Guenter. The life and teaching of Naropa. Shambala 1999 ISBN 1-56957-110-4
  • Tsang Nyön Heruka. The life of Marpha, the Translator. Shambala 1999 ISBN 1-56957-112-0
  • Jampa Mackenzie Stewart. The life of Gampopa. Snow Lion, 2004 ISBN 1-55939-214-2
  • Evans-Wentz Tibet′s Great Yogi Milarepa.Winsome Books India, 2004 ISBN 81-88043-13-3
  • Андросов, Леонтиева. Марпа и история Карма Кагью, Москва: Открытый Мир (2009) ISBN 978-5-9743-0134-6
  • Золотая Гирлянда Ранние учителя Кагью в Индии и Тибете
  • Пауль Вайбль. Речунгпа, луноподобный ученик Миларепы
  • Животът на Миларепа, Шамбала, София, 1998 ISBN 954-8126-32-X
  • сп. Диамантен Път на Будизма № 6/2009, стр.20-23, ISSN 1312-4994

Външни препратки[редактиране | edit source]