Нингма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Нингма е най-старата от четирите основни школи на тибетския будизъм (другите три са Кагю, Сакя и Гелуг). „Нингма“ означава буквално „древен“ и често се нарича Нга 'гюр (тибетски སྔ་འགྱུར, уайли snga 'gyur, „школа на старите преводи“) или „стара школа“, защото е основана върху първите преводи на будистките свещени книги от санскритски на тибетски език през 8 век. Всъщност тибетският правопис и граматика били създадени за това начинание. В наши дни приемствеността Ниингма е съсредоточена в Кхам в източната част на Тибет.

Традицията Нингма всъщност включва няколко отделни линии, които всички проследяват произхода си до индийския учител Падмасамбхава (което означава на санскрит „Роден от лотоса“, на Тибетски „Гуру ринпоче“ — „Скъпоценен учител“) — легендарният основател на Тибетския будизъм. Последователите на Нингма следват най-ранните доктрини на Ваджраяна (другите три школи са „Сарма“ или Школи на новите преводи, възникнали от Втора вълна на преводи). Последователите на традицията се наричат „Нингмапа“, като „-па“ е наставка обозначаваща nomen agentis, сравнима с „-ар“ или „-ист“ в българския.

История[редактиране | edit source]

Произход[редактиране | edit source]

Падмасамбхава

Около 760 г. крал Трисонг Децен кани Падмасамбхава и индийския Махаяна учител Шантаракшита, в Тибет, за да въведат будизма в „Земята на снеговете“. По това време Бон, местната духовна традиция в Тибет, е разпространена в големия район, част от който в сега наричаме Тибет. Крал Трисонг Децен поръчва превода на будистките Дхарма текстове на тибетски. Падмасамбхава, Шантаракшита, 108 преводачи и 25 от най-близките ученици на Падмасамбхава работят в продължение на много години в този проект за превод с неимоверни размери. Преводите от този период служат като основа за голямото пренасяне на Дхарма доктрините в Тибет. Падмасамбхава ръководи основно преводите на Тантра, а Шантаракшита се съсредоточава върху Сутрите. Падмасамбхава и Шантаракшита основават и първия будистки манастир Самйе на тибетска територия. Той е главен център на предаването на Дхарма през тази епоха.

25 ученици[редактиране | edit source]

Чудотворните способности на 25-имата ученици на Падмасамбхава широко се приемат от тибетските будисти. Тези ученици са: Дхарма краля Трицонг Децен, Йеше Цогял, Пагор Лочен Вайрочана, Сангие Йеше, Гялва Чоянг, Намкхай Нйингпо, Нгаг Йеше Цхону (Джнанакамура), Дрок Палгий Йеше, Ланг Палгий Сенге, Дордже Дуджом, Йеше Янг, Согпо Лхапал, Йеше Де, Кхарчен Палгий Вангчук, Данма Цеманг, Лочен Кава Палцег, Шудбу Палгий Сенге, Гялвей Лодрьо, Кхие` у Чунг Лоцава, Тенпа Намкха, Одран Палгий Вангчук, Ринчен Чок, Лхалунг Палгий Дордже, Кончок Джънгне и Гялва Чангчуб.

Ранен период[редактиране | edit source]

На тази основа тантрическият будизъм се установява цялостно в Тибет. От 8 до 11 век Нингма е единствената школа на будизма в Тибет. С царуването на крал Лангдарма (836842) настъпват времена на политическа нестабилност, които продължават през следващите 300 години, като през този период будизмът е преследван и до голяма степен е принуден да стане таен. От 11 век Нингма традицията процъфтява заедно с новите Сарма школи и по това време нингмапите започват да се открояват като отделна група и започват да използват понятието „Нингма“.

Традицията Нингма е уникална сред четирите школи с това, че нейните последователи никога не са имали политическа власт и така тя остава по-далеч от политическите машинации в Тибет. Тя се различава и със своята децентрализация и по-малката важност на монашеството в сравнение с другите школи, съответно с по-голям превес на нгакпите — стопани-миряни и йогини.

Съвременно развитие[редактиране | edit source]

Никога не е имало единствен водач, както Ганден Трипа на Гелугпа, Кармапа на Карма Кагю и Сакя Тризин на Сакя. Едва неотдавна в изгнание в Индия е създадена такава роля по искане на тибетското правителство и тя до голяма степен е административна. Въпреки това, ламите, които са заемали тази роля са сред най-високо почитаните. Те са:

Характеристики на традицията Нингма[редактиране | edit source]

Тантрическа система[редактиране | edit source]

Извън терма традицията, структурата на тантрическите доктрини на Нингма има самостоятелно значение. Нингма-школите имат 6 нива на тантрически доктрини, докато в другите школи обикновено има 4 нива.

Външни тантри

Вътрешни тантри

В по-късните школи вътрешните тантрически доктрини се наричат Ануттарайогатантра, докато за Махамудра доктрините на по-късните школи се казва, че водят до резултати, подобни на тези от Дзогчен доктрините.

Терми и тертони[редактиране | edit source]

термите („Скрити съкровища“) са от особена важност за Нингма традицията. Въпреки че е имало няколко Кагюпа Тертони (Откриватели на съкровища) и тази практика е обичайна и за Бон, по-голямата част от тибетските будистки тертони са били нингмапи. Вярва се, че учителите от миналото, главно Падмасамбхава, са скрили учения за откриване от по-късни тертони в подходящо време, когато учението би било полезно. Тези учения биха могли да бъдат открити физически, често на скали или в пещери, или могат да бъдат „Мисловна терма“, появяваща се направо в съзнанието на тертона.

Терма[редактиране | edit source]

Падмасамбхава и неговите главни ученици скриват стотици писания, ритуални обекти и реликви на тайни места, за да предпазят будизма по времето на упадък при Крал Лангдарма. Тези Терми са открити по-късно и из цял Тибет са създадени специални терма традиции. От това, особено в Нингма традицията, се развиват два начина за предаване на Дхарма: Така нареченото „Дълго“ устно предаване от учител на ученик в непрекъсната приемственост и „Късото“ предаване на „Скрити съкровища“. Челните откриватели на тези терми са Петте крале-тертони и Осемте Лингпи. Сред най-известните Тертони (Откриватели на съкровища) на 19 век са Джамянг Кхйенце Уангпо, Джамгон Конгтрул и Чьоджур Дечен Лингпа.

Тертони[редактиране | edit source]

Много тертони са въплъщения на 25-те главни ученици на Падмасамбхава. През вековете се развива огромна система от приемствености на предаване. Нингма писанията са променяни в подходящи моменти. Терма доктрините водят много практикуващи будизма към реализация и просветление. Преоткриването на термите започва с Първия Тертон, Санге Лама (1000-1080). Много важни тертони са Нянграл Нима Уозер (1124–1192), Гуру Чьоуанг (1212–1270), Ригдзин Годем (1307–1408), Пема Лингпа (1450–1521), Джигме Лингпа (1729–1798), Джамянг Кхиенце Уангпо (1820–1892) и Оргиен Чьоджур Лингпа (1829–1870). Терма традицията има предшественици в Индия. Нагарджуна, например, преоткрива последната част на „Праджнапарамита-сутра в сто хиляди стиха“ от земята на Нагите, където тя е скрита по времето на Буда Шакямуни.

Външни препратки[редактиране | edit source]