Шунята
| Част от серията статии за Будизъм |
|
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава |
|
| Архат · Бодхисатва |
|
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм |
|
| Школи Тхеравада Махаяна · Дзен Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя Кадам · Джонанг · Гелуг |
|
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
|
Шу́нята (на санскрит: शून्यता, śūnyatā IAST; пали: шуната; тиб. stong pa nyid, stong pa — пуст, намиращ се зад пределите на чувственото възприятие, непостижим, nyid — добавяне на значението за това, че всичко може да се случи; на монголски: хоосон чанар) — понятие във философията на будизма, предполагащо отсъствието на собствена природа на нещата и явленията (на дхармата) в вид на тяхната обусловеност и взаимозависимост.
Съдържание |
Описание [редактиране]
Шунята е най-трудното за разбиране понятие в будизма, не поддаващо се на просто описание и определение. Постигането на „пустота“ е важна цел в будистките медитации, специфични за различните школи на будизма. Неточното разбиране на термина „пустота“ в небудистките преводи и коментарии е довело до разбиране на будизма като философия на нихилизма, солипсизма, отказ от разумни доводи и от словесно разбиране, отказ от позитивни тезиси, представа за всеобща илюзорност и др.; заради подобно разбиране будизмът непрекъснато е подлаган на критика от небудистките школи. Будистките школи отричат такова разбиране и акцентират внимание на „същността“, „взаимозависимото произхождение“, причинността и обусловеността.
Основните дискусии за природата на пустотата са се развивали в началото в контекста на спора между будистките и небудистки школи за причинността и собствената природа (атманът или „висшето аз“ се отрицават от будистките школи). Здрава основа на учението за пустотата поставя Нагарджуна, прояснявайки същността на Татхагата за достигане празнотата на ума и развитие на природата на Буда. Представата за шунята развиват по-сетне Арядева, Асанга, Васубандху, Дигнага, Дхармакирти, Будапалита, Бхававивека, Чандракирти и други философи на будизма. Шунята става едно от най-важните понятия на тибетския и далекоизточния будизъм, в частност на чан.
Важен източник на учението за пустотата представлява „сърдечната сутра на праджняпарамита“, почитана във всички школи на будизма Махаяна и явяваща се нейна основа.
Определението на пустотата се дава в разгърнат вид като учение, предавано от бодхисатвата Авалокитешвара на монаха Шарипутра. Първоначалното твърдение представлява обща квинтесенция на учението на Буда: „Авалокитешвара-бодхисатва, практикувайки дълбоко Праджняпарамита възприема мисълта за петте скандхи на пустотата и спасението от всички страдания и нещастия“.
По-нататък идва подробно указание , какво точно има предвид Авалокитешвара, наставлявайки Шарипутра, и по какъв начин това възприятие поражда спасение от страданията и нещастията при придобиване на Аннутара Самяк Самбодхи (най-висше пълно просветление, представляващо състояние на Буда[1]).
Вижте още [редактиране]
Препратки [редактиране]
- ↑ Хамфриз, 2002, с. 130-131
Литература [редактиране]
- Jeffrey Hopkins. Meditation on Emptiness. Wisdom Publication, Boston. ISBN 0-86171-110-6
- Геше Джампа Тинлей. Ум и пустота.
- Торчинов Е. А. Введение в Буддологию ISBN 5-93597-019-8
- Хамфриз, К.. Дзэн-буддизм. Москва, ФАИР-ПРЕСС, 2002. ISBN 5-8183-0505-8. с. 320.
- Cula-sunna Sutta, Majjhima Nikaya 121, The Lesser Discourse on Emptiness, translated from the Pali by Thanissaro Bhikku
- Короткая сутта о пустотности, Маджджхима Никая 121 Cūḷasuññata Sutta
- Phena Sutta, Samyutta Nikaya XXII.95, Foam, translated from the Pali by Thanissaro Bhikku
- Digital Dictionary of Buddhism (log in with userID «guest»)
- Advayavada Buddhism
- Atman in Śūnyatā and the Śūnyatā of Atman An attempt to reconcile the alleged difference between Buddhism and Advaita Vedanta on the nature of the Self.
- A View on Buddhism