История на будизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Историята на будизма обхваща периода от 6в.пр.н.е. до наши дни, започвайки с раждането на Буда Сидхарта Гаутама в Индийския субконтинент в Лумбини, днешен Непал. Този факт превръща будизма в една от най-старите световни религии. Будизмът еволюира като се разпространява от североизточниата част на Индийския субконтиннент през Централна, Източна и Югоизточна Азия. По едно или друго време, той е повлиял най-много на азиатския континент. Историята на будизма се характеризира с развитието на множество движения, схизми и школи, групирани в три основни големи направления: Теравада, Махаяна и Ваджраяна с контрастиращи периоди на разцвет и отстъпление.

Сидхарта Гаутама[редактиране | edit source]

Сидхарта е историческия основател на будизма. Той е роден принц-войн, принадлежащ към кастата на Кшатриите през 623г.пр.н.е. в Лумбини, Непал.[1] Неговото семейство от Сакя Кшатрии имало браминско потекло (санскрит: готра), което е посочено във фамилното име "Гаутама". Много учени от 19-ти век като например Д-р.Еител свързват името Гаутама с браминското Риши Гаутама.[2] В много будистки текстове пише, че Буда е потомък на мъдреца Ангираса.[3] Например, "В палийската Махавага "Ангираса" се явява като име за Буда Гаутама, който очевидно принадлежи към племето Ангираса...".[4] Ученият Едуард Д. Томас също свърза Буда с мъдреците Гаутама и Ангираса.[5]

След период на аскетизъм и медитация Сидхарта Гаутама открил будисткия Среден Път – пътя на умереността далеч от крайностите на самоугаждането и сетивните удоволствия от една страна и самоубийствения аскетизъм от друга.

Сидхарта Гаутама постига просветление седейки под едно фикосово дърво от вида, известен днес като Ficus religiosa. В наши дни то е почитано като дървото Бодхи в Бодх Гая, Индия. От тогава Гаутама става известен като “Просветленият”, Самяксамбуда.

Колелото на Ашока е древно индийско изображение на Дхармачакра и е изобразено върху националния флаг на Индия.

Буда намира подкрепа във владетеля на Магадха, император Бимбисара. Императора приема будизма като свое вероизповедание и позволява основаването на много будистки вихари(манастири). Това довежда до преименуването на целия регион на Бихар.[6]

В Парка на Елените близо до Варанаси в Северна Индия Буда завърта Колелото на Дхарма с произнасянето на първата си проповед на група от пет събеседника, с които той по-рано бил търсил просветлението. Заедно с Буда те оформят първата сангха(общество от будистки монаси) и оттук това е първата на Тройната Скъпоценност (Буда, Дхарма и Сангха), която е завършена.

През останалите години от живота си Буда пътува из Гангската равнина, разположена в Североизточна Индия както и на други места.

Буда постига паринирвана (както в будистките източници се нарича смъртта на реализиран учител) в затънтените джунгли на Кушинара. Точно преди да почине Буда той казва на своите последователи, че след неговата смърт Дхарма (букв.пр. доктрина, учение) ще е техният бъдещ учител. Първите архати смятали, че думите на на Гаутама за основен извор на Дхарма и Виная (правила за дисциплина и пребиваване в сангха) и минали през огромни трудности да формулират и предадат учението на Буда прецизно. Въпреки това нито една колекция от писания не е оцеляла в чистия си вид. Версиите на канона (общопризнатите свещени писания) се съхраняват на езика пали, на санскрит, китайски и тибетски са отделните варианти на корпус (пълно събрание на съчинения), които са възникнали и кристализирали по време на трите века устно предаване[7].

Ранен будизъм[редактиране | edit source]

Ранният будизъм остава съсредоточен в долината на река Ганг, разпространявайки се постепенно от древна си централна област. Каноничните източници описват два сбора, при които монашеската Сангха на основата на сборници от текстове върху учението на Буда уталожва известни проблеми на дисциплината в общността.

1-ви будистки събор (5в.пр.Хр.)[редактиране | edit source]

Първия Будистки Събор бил воден веднага след като Буда достигнал паранирвана и бил председателстван от Гупта Махакашапа, който е един от неговите основни ученици, а събитието станало в Раджаграха(Раджгир) през 5в.пр.Хр. под благородната опека на цар Аджаташатру. Темата на сбора била да се запишат всички поучения на Буда в доктринални учения(сутри) и Абхидхарма и да се систематизират монастичните правила(виная). Ананда, един от основните ученици на Буда и негов братовчед бил повикан да рецитира проповедите и Абхидама на Буда, а Упали друг негов ученик рецитирал правилата на виная. Това станало основата на Трипитака(Трите Кошници), които са запазени само на езика пали.

2-ри Будистки Събор (4.в. пр. Хр.)[редактиране | edit source]

Втория Будистки Събор се състоял в Вайсали, последван от обсъждане, което възникнало в сангата относно олекотяването на някои точки от дисциплината, предложени от някои монаси. В края на краищата било решено да се проведе събор, на които оригиналните виная текстове да се запазят от Първия Събор и те били цитирани, за да се покаже, че тези предложени облекчения били против записаното учение на Буда.

Разпространението при цар Ашока (ок. 261г. пр.Хр.)[редактиране | edit source]

Допълнителна информация:Ашока

Империята Мауриа под управлението на цар Ашока била най-голямата будистка страна за времето си. Тя въвела безплатните лечебници и безплатното образование и насърчавала спазването на човешките права.
Фрагмент от 6-тата колона от Декрета на Ашока (238г.пр.Хр.), в Брахми върху пясъчник. Британски Музей

Маурианския император Ашока (273–232г.пр.Хр.) се обърнал към будизма след кървавото завладяване на територията на Калинга (Ориса) в Източна Индия по времето на войната Калинга. Разкайвайки се за ужасите и мизерията, които конфликта носел, царят великодушно реши да отхвърли насилието и да замести мизерията, причинена от войната с уважение и чувство за лично достойнство към всички хора по света. Разпространявал вярата си строейки ступи и колони, които подтиквали от всичко най-вече почитането на целия животински свят и присъединяването на хората да следват Дхарма. Може би най-добрият образец от всички тях е Великата Ступа от Санчи(Близо до Бхопал в Индия). Тя е построена през 3в.пр.Хр. и по-късно била уголемена. Нейните гравирани врати, наречени торана се считат за едни от най-изящните примери на будисткото изкуство на Индия. Той също така построил пътища, болници, къщи за почивка, университети и напоителни системи из цялата страна. Той се отнасял към поданиците си като с равни, независимо от тяхната религия, политически нагласи и каста.

Този период период се отличава с началното разпространение на будизма извън Индия в други страни. Според плочите и колоните оставени от Ашока(декретите на Ашока), били изпращани емисарив различните страни, за да разпространяват будизма, дотолкова на юг доколкото е била Шри Ланка и дотолкова на запад доколкото били Гръцките царства, в частност в съседното Гръцко-бактрийско царство и най-вероятно чак до Средиземноморието.

3-ти Будистки Събор (ок. 250г.пр.Хр.)[редактиране | edit source]

Великата ступа (3в.пр.Хр.), Санчи, Индия.

Цар Ашока свикал Третия Будистки Събор през 250г.пр.Хр. в Паталипутра(днаешна Патна). Той бил воден от монаха Погалипутатиша. Предмета на събора бил чистотата на Санга и по-конкретно от небудистките аскети, които били привлечени от царската подкрепа. След събора будистките мисионери били изпратени по целия познат свят.

Елинистичен свят[редактиране | edit source]

Някои от декретите на Ашока описват опититe, правени от него да разпространи будизма из целия Елинистичен свят, който по онова време в непрекъснат континиум се разпростирал от границите на Индия до Гърция. Декретите посочват ясното разбиране на политическата организация на Елинистките територии: имената и местата на главните гръцки монарси на това време са идентифицирани и сe смята, че те са приели будизма: Антиох II Теос от Селевкидите(261–246г.пр.Хр.), Птолемей II от Египет(285–247г.пр.Хр.), Антигон II Гонат от Македония (276–239г.пр.Хр.), Магас (Кирена) (288–258г.пр.Хр.) в Киренайка(днешна Либия), и Александър II (Епир) (272–255г.пр.Хр.) в Епир (днешна Северозападна Гърция).

Будисткия прозелитизъм по времето на цар Ашока (260–218г.пр.Хр.), според декретите на Ашока.
"Завоеванието чрез Дхарма бе спечелено тук на тези граници и даже над шестте стотици йоджани (5,400–9,600 км) надалеч, където гръцкия цар Антиохос царува над четирите царства наречени Птолемия, Магас, а Александър царува също така в южната част сред хората от династията Чола, пандианците и така чак до Тамрапарни (Шри Ланка)." (Декрети на Ашока, 13-ти каменен декрет, С. Дхамика).

Оксвен това, според палийски източници някои от емисарите на Ашока били гръцки будистки монаси, които посочва близък религиозен обмен между двете култури:

"Когато тхера (старея) Моггалипута, просветителят на будистката религия на Завоевателя (Ашока) проведе Третия събор към края му (…) Той изпрати нататък четири тхери, един тук и един там: (…) и до Апарантака(“Страните от Запада”, съответстващи на Гуджарат и Синдх) той изпрати гръка(Йона), наречен Дхаммаракхита". (Махавамса XII).
Двуезичен надпис (на гръцки и арамейски) от цар Ашока, от Кандахар Кабулски музей (натисни върху изображението за пълния превод).

Ашока също така издава декрети и на гръцки както и на арамейски език. Едит от тях, намерен в Кандахар използва епитета за “набожност” (използвайки гръцкия термин за набожност еусебея за Дхарма) към гръцкото общество:

"Десет години (на царуване) са изминали, цар Пиодасес (Ашока) популяризира (доктрината на) набожността (на гръцки:εὐσέβεια, еусебея) до хората; и от този момент той направи хората по-благочестиви и всичко по целия свят процъфтя."(Превод от гръцкия оригинал от Г.П.Чаратели[8])

Не е ясно колко тези взаимодействия могат да са влиятелни, но някои исторически автори коментират, че някаква степен на синкретизъм между елинистическата мисъл и будизма може да e започнала в гръцките земи по онова време. Те подчертават наличието на будистки общности в елинистичния свят около този период, по-специално в Александрия (спомената от Климент Александрийски ) и в предхристиянската монашески орден на Терапевтите (вероятно деформация на Пали думата "Теравада"[9]), които може да са " почти изцяло са поличили своето вдъхновение от учението и практиките на будисткия аскетизъм"[10] и може дори да са потомци на емисарите на Ашока за Западния свят[11]. Философа Гегесий от град Кирена, където цар Магас от същия град управлявал бил повлиян от будистките учения на мисионерите на цар Ашока[12].

Будистките надгробни плочи от Епохата на Птолемеите са били намерени в Александрия, украсени с изображения на колелото Дхарма[13]. Наличието на будисти в Александрия води до извода: "По-късно на тези същите места бяха създадени най-дейните центрове на християнството.[14]"

През 2в.сл.Хр. християнския догматик Климент Александрийски признал бактрийските будисти (шрамани) и индийските гимнософисти за тяхното влияние върху гръцката мисъл:

По този начин философията, нещо от най-висока полезност процъфтява в античността сред варварите, разпръсквайки светлината си над народите. И след това стигна до Гърция. Първи в неговите редици бяха пророците на египтяните и халдейците между асирийците и друидите сред галите и шраманите сред бактрийците ("Σαρμαναίοι Βάκτρων"), както и философите при келтите и влъхвите на персите, които предсказаха раждането на Спасителя и дойдоха в земята на Юдея водени от звезда. Индийските гимнософисти са също в тази бройка заедно с останалите варварски философи. И от тях има два класа, като някои от тях се наричат шрамани ("Σαρμάναι") заедно с други брамини ( "Βραφμαναι" ). "Климент Александрийски "The Stromata или Сборници "Книга първа, глава XV[15].

Разпространение в Шри Ланка и Бирма[редактиране | edit source]

Будизмът е въведен в Шри Ланка от сина на Ашока, Махинда и от шест придружители през 2в.пр.Хр. Те превърнали цар Деванампия Тиса и много от благородниците му в будисти. В допълнение Сангхамита, каято е дъщеря на Ашока въвела бхикхуни (орден за монахини) в Шри Ланка, носейки със себе си фиданка от свещеното дърво Бодхи, което впоследствие било засято в Анурадхапура. Това се случило, когато бил построен манастирът Махавихара, който бил център на синалийската ортодоксалност. Палийския канон бил написан върху хартия в Шри Ланка по време на царуването на цар Ватагамани(29-17г.пр.Хр.), а традицията Теравада по онова време процъфтявала. По-късно някои големи коментатори са работили там като например Будагхоша (4-5в.н.е.) и Дхамапала(5-6в.н.е.) и те систематизирали традиционните будистки коментари, които били написани на ръка. Въпреки че Махаяна набрала известно влияние в Шри Ланка по това време, в крайна сметка надделяло учението Теравада и Шри Ланка се оказала последната негова крепост. От там тя се разширила отново в Югоизточна Азия през 11-ти век.

В областите източно от Индийския субконтинент (модерен Бирма и Тайланд)индийската култура силно повлиян от моните. Моните започнали да приемат будизма от 3в.пр.Хр. под прозелитирането на цар Ашока преди разделянето в будизма на Махаяна и Хинаяна. ранните будистки храмове на моните като например Пеиктано в централната част на Бирма са датирани между 1-5в.пр.Хр.

Колелото на Закона(Дхармачакра) на моните, изкуство от Дваравати, ок. 8в. пр.Хр.

Будисткият изкуството на моните е особено повлияно от индийското изкуството в периода Гупта и след Гупта, а техния типичен стил в изобразителното изкуство се разпространил широко в Югоизточна Азия след разширяването на царството на моните между 5-ти и 8-ми век пр.Хр. Теравада се разширила в северните части на Югоизточна Азия под влиянието на моните, докато била постепенно изместена от Махаяна от около 6в.сл.Хр.

Според Ашокавадана (2в.сл.Хр.) Ашока изпратил мисионер на север през Хималаите до Хотан в Таримския басейн, а след това пратил и говорители знаещи индоевропейски езици в земята на тохарите.

Възходът на Сунга(2-1в.пр.н.е.)[редактиране | edit source]

Династията Сунга(185-73г.пр.н.е.) е създадена през 185 г.пр.н.е. около 50 години след смъртта на Ашока. След убийството на цар Брхадрата (последния маурийски владетел)на трона се възкачил военния главен командир Пусямитра Сунга.

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. [Birthplace of the Lord Buddha] UNESCO World Heritage Site
  2. P. 95 A Record of Buddhistic Kingdoms By James Legge
  3. The Life of Buddha as Legend and History от Едуард Джоузеф Томас, публикувана за първи път през 1927г.
  4. P. 19 A history of Indian logic by Satis Chandra Vidyabhusana
  5. P. 22 The Life of Buddha by Edward J. Thomas
  6. India by Wolpert (Page 32)
  7. Robinson, Richard and Johnson, Willard (1977). The Buddhist Religion. Encino, California: Dickenson Publishing Complany, Inc.
  8. of Afghanistan
  9. According to the linguist Zacharias P. Thundy
  10. "Zen living", Robert Linssen
  11. "The Original Jesus" (Element Books, Shaftesbury, 1995), Elmar R Gruber, Holger Kersten
  12. Robert Linssen, Zen living
  13. Tarn, The Greeks in Bactria and India.
  14. Robert Linssen, Zen living
  15. [Clement of Alexandria "The Stromata, or Miscellanies" Book I, Chapter XV: http://www.earlychristianwritings.com/text/clement-stromata-book1.html]