История на будизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Историята на будизма обхваща периода от 6в.пр.н.е. до наши дни, започвайки с раждането на Буда Сидхарта Гаутама в Индийския субконтинент в Лумбини, днешен Непал. Този факт превръща будизма в една от най-старите световни религии. Будизмът еволюира като се разпространява от североизточната част на Индийския субконтиннент през Централна, Източна и Югоизточна Азия. По едно или друго време, той е повлиял най-много на азиатския континент. Историята на будизма се характеризира с развитието на множество движения, схизми и школи, групирани в три основни големи направления: Теравада, Махаяна и Ваджраяна с контрастиращи периоди на разцвет и отстъпление.

Сидхарта Гаутама[редактиране | редактиране на кода]

Сидхарта е историческия основател на будизма. Той е роден принц-войн, принадлежащ към кастата на Кшатриите през 623г.пр.н.е. в Лумбини, Непал.[1] Неговото семейство от Сакя Кшатрии имало браминско потекло (санскрит: готра), което е посочено във фамилното име "Гаутама". Много учени от 19-ти век като например Д-р.Еител свързват името Гаутама с браминското Риши Гаутама.[2] В много будистки текстове пише, че Буда е потомък на мъдреца Ангираса.[3] Например, "В палийската Махавага "Ангираса" се явява като име за Буда Гаутама, който очевидно принадлежи към племето Ангираса...".[4] Ученият Едуард Д. Томас също свърза Буда с мъдреците Гаутама и Ангираса.[5]

След период на аскетизъм и медитация Сидхарта Гаутама открил будисткия Среден Път – пътя на умереността далеч от крайностите на самоугаждането и сетивните удоволствия от една страна и самоубийствения аскетизъм от друга.

Сидхарта Гаутама постига просветление седейки под едно фикусово дърво от вида, известен днес като Ficus religiosa. В наши дни то е почитано като дървото Бодхи в Бодх Гая, Индия. От тогава Гаутама става известен като “Просветленият”, Самяксамбуда.

Колелото на Ашока е древно индийско изображение на Дхармачакра и е изобразено върху националния флаг на Индия.

Буда намира подкрепа във владетеля на Магадха, император Бимбисара. Императора приема будизма като свое вероизповедание и позволява основаването на много будистки вихари(манастири). Това довежда до преименуването на целия регион на Бихар.[6]

В Парка на Елените близо до Варанаси в Северна Индия Буда завърта Колелото на Дхарма с произнасянето на първата си проповед на група от пет събеседника, с които той по-рано бил търсил просветлението. Заедно с Буда те оформят първата сангха(общество от будистки монаси) и оттук това е първата на Тройната Скъпоценност (Буда, Дхарма и Сангха), която е завършена.

През останалите години от живота си Буда пътува из Гангската равнина, разположена в Североизточна Индия както и на други места.

Буда постига паринирвана (както в будистките източници се нарича смъртта на реализиран учител) в затънтените джунгли на Кушинара. Точно преди да почине Буда той казва на своите последователи, че след неговата смърт Дхарма (букв.пр. доктрина, учение) ще е техният бъдещ учител. Първите архати смятали, че думите на на Гаутама за основен извор на Дхарма и Виная (правила за дисциплина и пребиваване в сангха) и минали през огромни трудности да формулират и предадат учението на Буда прецизно. Въпреки това нито една колекция от писания не е оцеляла в чистия си вид. Версиите на канона (общопризнатите свещени писания) се съхраняват на езика пали, на санскрит, китайски и тибетски са отделните варианти на корпус (пълно събрание на съчинения), които са възникнали и кристализирали по време на трите века устно предаване[7].

Ранен будизъм[редактиране | редактиране на кода]

Ранният будизъм остава съсредоточен в долината на река Ганг, разпространявайки се постепенно от древна си централна област. Каноничните източници описват два сбора, при които монашеската Сангха на основата на сборници от текстове върху учението на Буда уталожва известни проблеми на дисциплината в общността.

1-ви будистки събор (5в.пр.Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Първия Будистки Събор бил воден веднага след като Буда достигнал паранирвана и бил председателстван от Гупта Махакашапа, който е един от неговите основни ученици, а събитието станало в Раджаграха(Раджгир) през 5в.пр.Хр. под благородната опека на цар Аджаташатру. Темата на сбора била да се запишат всички поучения на Буда в доктринални учения(сутри) и Абхидхарма и да се систематизират монастичните правила(виная). Ананда, един от основните ученици на Буда и негов братовчед бил повикан да рецитира проповедите и Абхидама на Буда, а Упали друг негов ученик рецитирал правилата на виная. Това станало основата на Трипитака(Трите Кошници), които са запазени само на езика пали.

2-ри Будистки Събор (4.в. пр. Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Втория Будистки Събор се състоял в Вайсали, последван от обсъждане, което възникнало в сангата относно олекотяването на някои точки от дисциплината, предложени от някои монаси. В края на краищата било решено да се проведе събор, на които оригиналните виная текстове да се запазят от Първия Събор и те били цитирани, за да се покаже, че тези предложени облекчения били против записаното учение на Буда.

Разпространение при цар Ашока (ок. 261г. пр.Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна информация:Ашока

Империята Мауриа под управлението на цар Ашока била най-голямата будистка страна за времето си. Тя въвела безплатните лечебници и безплатното образование и насърчавала спазването на човешките права.
Фрагмент от 6-тата колона от Декрета на Ашока (238г.пр.Хр.), в Брахми върху пясъчник. Британски Музей

Маурианския император Ашока (273–232г.пр.Хр.) се обърнал към будизма след кървавото завладяване на територията на Калинга (Ориса) в Източна Индия по времето на войната Калинга. Разкайвайки се за ужасите и мизерията, които конфликта носел, царят великодушно реши да отхвърли насилието и да замести мизерията, причинена от войната с уважение и чувство за лично достойнство към всички хора по света. Разпространявал вярата си строейки ступи и колони, които подтиквали от всичко най-вече почитането на целия животински свят и присъединяването на хората да следват Дхарма. Може би най-добрият образец от всички тях е Великата Ступа от Санчи(Близо до Бхопал в Индия). Тя е построена през 3в.пр.Хр. и по-късно била уголемена. Нейните гравирани врати, наречени торана се считат за едни от най-изящните примери на будисткото изкуство на Индия. Той също така построил пътища, болници, къщи за почивка, университети и напоителни системи из цялата страна. Той се отнасял към поданиците си като с равни, независимо от тяхната религия, политически нагласи и каста.

Този период период се отличава с началното разпространение на будизма извън Индия в други страни. Според плочите и колоните оставени от Ашока(декретите на Ашока), били изпращани емисарив различните страни, за да разпространяват будизма, дотолкова на юг доколкото е била Шри Ланка и дотолкова на запад доколкото били Гръцките царства, в частност в съседното Гръцко-бактрийско царство и най-вероятно чак до Средиземноморието.

3-ти Будистки Събор (ок. 250г.пр.Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Великата ступа (3в.пр.Хр.), Санчи, Индия.

Цар Ашока свикал Третия Будистки Събор през 250г.пр.Хр. в Паталипутра(днаешна Патна). Той бил воден от монаха Погалипутатиша. Предмета на събора бил чистотата на Санга и по-конкретно от небудистките аскети, които били привлечени от царската подкрепа. След събора будистките мисионери били изпратени по целия познат свят.

Елинистичен свят[редактиране | редактиране на кода]

Някои от декретите на Ашока описват опититe, правени от него да разпространи будизма из целия Елинистичен свят, който по онова време в непрекъснат континиум се разпростирал от границите на Индия до Гърция. Декретите посочват ясното разбиране на политическата организация на Елинистките територии: имената и местата на главните гръцки монарси на това време са идентифицирани и сe смята, че те са приели будизма: Антиох II Теос от Селевкидите(261–246г.пр.Хр.), Птолемей II от Египет(285–247г.пр.Хр.), Антигон II Гонат от Македония (276–239г.пр.Хр.), Магас (Кирена) (288–258г.пр.Хр.) в Киренайка(днешна Либия), и Александър II (Епир) (272–255г.пр.Хр.) в Епир (днешна Северозападна Гърция).

Будисткия прозелитизъм по времето на цар Ашока (260–218г.пр.Хр.), според декретите на Ашока.
"Завоеванието чрез Дхарма бе спечелено тук на тези граници и даже над шестте стотици йоджани (5,400–9,600 км) надалеч, където гръцкия цар Антиохос царува над четирите царства наречени Птолемия, Магас, а Александър царува също така в южната част сред хората от династията Чола, пандианците и така чак до Тамрапарни (Шри Ланка)." (Декрети на Ашока, 13-ти каменен декрет, С. Дхамика).

Оксвен това, според палийски източници някои от емисарите на Ашока били гръцки будистки монаси, които посочва близък религиозен обмен между двете култури:

"Когато тхера (старея) Моггалипута, просветителят на будистката религия на Завоевателя (Ашока) проведе Третия събор към края му (…) Той изпрати нататък четири тхери, един тук и един там: (…) и до Апарантака(“Страните от Запада”, съответстващи на Гуджарат и Синдх) той изпрати гръка(Йона), наречен Дхаммаракхита". (Махавамса XII).
Двуезичен надпис (на гръцки и арамейски) от цар Ашока, от Кандахар Кабулски музей (натисни върху изображението за пълния превод).

Ашока също така издава декрети и на гръцки както и на арамейски език. Едит от тях, намерен в Кандахар използва епитета за “набожност” (използвайки гръцкия термин за набожност еусебея за Дхарма) към гръцкото общество:

"Десет години (на царуване) са изминали, цар Пиодасес (Ашока) популяризира (доктрината на) набожността (на гръцки:εὐσέβεια, еусебея) до хората; и от този момент той направи хората по-благочестиви и всичко по целия свят процъфтя."(Превод от гръцкия оригинал от Г.П.Чаратели[8])

Не е ясно колко тези взаимодействия могат да са влиятелни, но някои исторически автори коментират, че някаква степен на синкретизъм между елинистическата мисъл и будизма може да e започнала в гръцките земи по онова време. Те подчертават наличието на будистки общности в елинистичния свят около този период, по-специално в Александрия (спомената от Климент Александрийски ) и в предхристиянската монашески орден на Терапевтите (вероятно деформация на Пали думата "Теравада"[9]), които може да са " почти изцяло са поличили своето вдъхновение от учението и практиките на будисткия аскетизъм"[10] и може дори да са потомци на емисарите на Ашока за Западния свят[11]. Философа Гегесий от град Кирена, където цар Магас от същия град управлявал бил повлиян от будистките учения на мисионерите на цар Ашока[12].

Будистките надгробни плочи от Епохата на Птолемеите са били намерени в Александрия, украсени с изображения на колелото Дхарма[13]. Наличието на будисти в Александрия води до извода: "По-късно на тези същите места бяха създадени най-дейните центрове на християнството.[14]"

През 2в.сл.Хр. християнския догматик Климент Александрийски признал бактрийските будисти (шрамани) и индийските гимнософисти за тяхното влияние върху гръцката мисъл:

По този начин философията, нещо от най-висока полезност процъфтява в античността сред варварите, разпръсквайки светлината си над народите. И след това стигна до Гърция. Първи в неговите редици бяха пророците на египтяните и халдейците между асирийците и друидите сред галите и шраманите сред бактрийците ("Σαρμαναίοι Βάκτρων"), както и философите при келтите и влъхвите на персите, които предсказаха раждането на Спасителя и дойдоха в земята на Юдея водени от звезда. Индийските гимнософисти са също в тази бройка заедно с останалите варварски философи. И от тях има два класа, като някои от тях се наричат шрамани ("Σαρμάναι") заедно с други брамини ( "Βραφμαναι" ). "Климент Александрийски "The Stromata или Сборници "Книга първа, глава XV[15].

Разпространение в Шри Ланка и Бирма[редактиране | редактиране на кода]

Будизмът е въведен през 2в.пр.Хр в Шри Ланка от сина на Ашока, Махинда заедно с шест негови придружители. Те направили цар Деванампия Тиса и много от благородниците му в будисти. Овен това Сангхамита, която е дъщеря на Ашока въвела бхикхуни (орден за монахини) в Шри Ланка, носейки със себе си фиданка от свещеното дърво Бодхи, което впоследствие било засято в град Анурадхапура. Това се случило, когато бил построен манастира Махавихара, който станал център на синалийския будизъм. Палийския канон бил написан върху хартия в Шри Ланка по време на царуването на цар Ватагамани(29-17г.пр.Хр.), а традицията Теравада по онова време процъфтявала. По-късно в Шри Ланка творили големи коментатори като например Будагхоша (4-5в.н.е.) и Дхамапала(5-6в.н.е.) и те систематизирали традиционните будистки коментари, които били написани на ръка. Въпреки че Махаяна имала известно влияние в Шри Ланка по това време, в крайна сметка надделяла Теравада, а Шри Ланка нейна последната й крепост. От там през 11-ти век тя се разширила в Югоизточна Азия.

В областите източно от Индийския субконтинент (днешна Бирма и Тайланд)индийската култура силно повлияла на моните. Моните започнали да приемат будизма от 3в.пр.Хр. под прозелитирането на цар Ашока преди разделянето на будизма на Махаяна и Хинаяна. Ранните будистки храмове на моните като например Пеиктано в централната част на Бирма са датирани между 1-5в.пр.Хр.

Колелото на Закона(Дхармачакра) на моните, изкуство от Дваравати, ок. 8в. пр.Хр.

Будисткото изкуството на моните било особено повлияно от индийското в периода Гупта и след Гупта, а техния типичен стил се разпространил широко в Югоизточна Азия след разширяването на царството на моните между 5-ти и 8-ми век пр.Хр. Теравада се разширила в северните части на Югоизточна Азия под влиянието на моните, докато била постепенно изместена от Махаяна от около 6в.сл.Хр.

Според Ашокавадана (2в.сл.Хр.) Ашока изпратил мисионер на север през Хималаите до Хотан в Таримския басейн, а след това пратил и говорители знаещи индоевропейски езици в земята на тохарите.

Възходът на Сунга(2-1в.г.пр.Хр)[редактиране | редактиране на кода]

Династията Сунга(185-73г.г.пр.Хр.) е създадена през 185 г.г.пр.Хр. около 50 години след смъртта на цар Ашока. След убийството на цар Брихадратха (последния маурийски владетел)на трона се възкачил военния главен командир Пусямитра Сунга. Будистки религиозни писания като Ашокавадана твърдят, че Пушямитра (православен брамин) бил враждебно настроен към будистите по онова време и ги преследвал. Будистите пишат за него, че той "унищожи стотици манастири и уби стотици хиляди невинни монаси":[16] 840 000 будистки ступи, които са били построени от цар Ашока са били унищожени и 100 златни монети са били предлагани за главата на всеки будистки монах[17] в допълнение, будистки източници твърдят, че голям брой от будистки манастири (вихари) са били преврърнати в индуски храмове, в места като Наланда, Бодхгая, Сарнат и Матхура заедно с много други.

Съвременните историци обаче оспорват това мнение в светлината на литературните и археологически доказателства. Те са на мнение, че след времето на спонсорство на будизма от цар Ашока е възможно будистките институции да са попаднали на по-тежки времена под управлението на Сунга и че не е отчетено никакво доказателство за активното преследване. Етиен Ламот отбелязва: "Ако се съди от документите Пушямитра трябва да бъде оправдан поради липса на доказателства."[18] Друг виден историк, Ромила Тапар посочва археологически доказателства "подсказващи обратното" на твърдението, че "Пушамитра е бил фанатичен анти-будист" и че той "никога не е унищожил 840000 ступи, както се твърди от будистките извори, ако има такива". Тапар подчертава, че будистките сведения вероятно са хиперболични интерпретации на атаката на Пушямитра с маурите и че само отразяват отчаяната неудовлетвореност на будистки религиозни фигури в лицето на може би необратимия спад във важността на религията им под управлението на Сунга империята.[19] По време на този период будистките монаси изоставят долината на Ганг следвайки северния път (утарапатха) или южния път (дакшинапатха).[20] От друга страна, будисткото художественото творчество спира да се развива в старата зона Магадха и била преместила в северозападния район на Гандхара и Матхура или на югоизток около Амаравати. Такава творческа дейност е имало и в централна Индия, както и в Бархут, към която Сунга може, а може и да не е допринесла.

Гръко-будистко взаимодействие (2в.сл.Хр.-1в.сл.Хр)[редактиране | редактиране на кода]

Индо-гръцка територия с известни военни походи и битки.[21][22][23]

В началото на Пътя на коприната на кръстопътя между Индия и Китай (модерен Афганистан, Северeн Пакистан и Таджикистан) гръцките царства са съществували още от времето на завоеванията на Александър Велики около 326 г.пр.н.е., което продължило 300 години: първи били селевкидите от около 323 г.пр.н.е., а след това на власт дошло гръко-бактрийското царство от около 250 г пр.н.е. и най-накрая индо-гръцкото царство, което продължило царуването си до 10в.пр.Хр.

Гръко-бактрийският цар Димитрий I нахлува в Индия през 180 г.пр.Хр., докато Паталипутра създал индо-гръцка царство, което е на предпоследно място в някои части на Северна Индия до края на 1в. от н.е. Будизмът процъфтявал по времето на индо-гръцките и гръцко-бактрийски царе и се предполага, че тяхното нахлуване в Индия имало за цел да покаже подкрепата им към Маурийската империята и защитата на будистката вяра от предполагаемите религиозни гонения по времето на империята Сунга (185- 73 г.пр.Хр.).

Гръко-будистка статуя едно от първите изображения на Буда, 1-2век, Гандхара.

Един от най-известните индо-гръцки царе бил цар Менандър (царувал през 160-135 пр.Хр.). Той приел будизма представен в Махаяна като един от най-големите благодетели на вярата, на равна нога с цар Ашока и кушанския цар Канишка. Върху монетите на цар Менандър е изписано "царят-спасител" на гръцки като на някои е изобразено колелото Дхармачакра със осемте си спици. Директен културен обмен се осъществил в диалог, записан в Милинда Панха между цар Менандър и будисткия монах Нагасена около 160 г.пр.Хр, който е бил ученик на гръцкия будистки монах Махадмаракшита. След смъртта на цар Менандър честта за споделяне на останките му била заявена от градовете под неговото управление, които били поставени в ступи успоредно с тези на историческия Буда.[24] Някои от индо-гръцките наследници на цар Менандър изписали „Последовател на Дхарма" за него в ръкописа Кхаротшхи и върху монетите си и изобразили на монети себе си както свои божества с мудрата витарка.

Монета на Менандър с осем спици на колелото и палмата на победата на обратната страна (Британски музей).

Взаимодействието между гръцките и будистки култури може да е оказало някакво влияние върху развитието на Махаяна, както будизма разработил сложен философски подход, повлиян от класическата гръцка философия, а отношението човек-бог към Буда напомня за гръцките богове. Също така е по това време, че първите антропоморфни изображения на Буда са намерени най-често в реалистичния гръцко-будистки стил: "Човек би могъл да приеме, че класическото влияние включва общата идея, изобразяваща човека-бог в тази чисто човешка форма, която е разбира се добре позната на Запад е повече и най-вероятно по примера на отношението на човека на Западния свят към боговете му бил наистина важен фактор за промяната на вярата му."[25] Последното нежелание към антропоморфни изображения на Буда и изтънченото развитие на непортретни символи, за да се избегне (дори и в описателните сцени, където щели да се появят други човешки фигури) и изглежда е свързано с една от проповедите на Буда, записани в Дигха Никая, които обезсърчават представите за него след изчезването на тялото му[26]. Вероятно без да се чувстват обвързани от тези ограничения, както и заради "култа на формата”, гърците са първите, които се опитали да създадат скулптурно изображение на Буда"[27].

В много части на античния свят, гърците развили синкретични божества, които биха могли да станат обща религиозна насоченост за групите с различни традиции: добре известен пример е синкретичния бог Серапис, въведен от Птолемей I в Египет, която комбинира аспекти на гръцки и египетски богове. Както и в Индия било съвсем естествено за гърците да създадат единен общ божесто чрез комбиниране на образа на гръцкия бог-цар (Бога-Слънце Аполон или на обожествен основател на Индо-гръцкото царство Димитрий) с традиционните атрибути на Буда. Много от стилистичните елементи в образите на на Буда са с гръцко влияние: гръко-римската тога като вълнообразна роба, покриваща раменете (по-точно, по-леката й версия гръцкият химатион), на позиция контрапост на правите фигури (виж : 1-ви-2-ри век Гадхара изправени Буди), на стилизираната средиземноморско къдрава коса и кок (ушниша) очевидно произлиза от стила на Аполон Белведере (330 г.пр.Хр.)[28], а измереното качество на лицата е представено чрез силен художествен реализъм. Голямо количество пластики, съчетаващи будистки и чисто елинистични стилове и иконописи са разкрити в гандхарската област Хада.

Няколко влиятелни гръцки будистки монаси се отличават по онова време. Махамаракшита (букв.пр. като "Велик учител/Пазител на Дхарма"), бил "грък" ("Йона") един от главните будистки монаси"според Махавамса ([29]), който ръководел 30 000 будистки монаси от "гръцкия град Аласандра "(Александрия на Кавказ, около 150 км северно от днешния Кабул в Афганистан)в Шри Ланка за освещаването на Великата ступа в Анурадхапура по време на управлението (165 пр.Хр. - 135 пр.Хр.) на цар Менандър I. Дхармаракшита ( на санскритски) или Дхамакхита(на пали) (в превод: Защитен от Дхарма) е един от мисионерите, изпратени от маурийския император Ашока да прозелитизира будистката вяра. Той е описан като грък (пали: "Йона", букв. "йониец") в ръкописа Махавамса.

Централно-азиатска експанзия[редактиране | редактиране на кода]

Будистка златна монета от Индия била открита в Северен Афганистан в археологическия обект Тиля-тепе и датира от 1в.сл.Хр. На обратната страна й е изобразен ходещ лъв с нандипада пред него с кхаротшийски буквени знаци пише:"SiH [о] vigatabhay [о]" ("Лъвът, който разсейва страха"). Будистите от школата Махаяна изобразявали Буда с животни като лъв, слон, кон и бик. Символът наречен от археолозите и историците "нандипада" е всъщност смесен символ. Символът на върха символизира "Средния път на" Будадарма. Кръгът с център символизира чакра. По този начин смесения символ символизира "Дармачакра". По този начин, символите на обратната страна на монетата заедно символизират Буда, който завърта колелото Дхамачакра. В "Лъвската столица" на Индия Сарнат е изобразен Буда, който завърта колелото Даммачакра върху стената на цилиндър с лъв, слон, кон и бик, които също завъртат Дхамма чакрите. На лицевата страна на цилиндъра е изобразен гол мъж облечена само в елинистична хламида и носещ на главата си украшение докато върти будисткото колело. Легендата в ръкописа Кхароштхи четем "Дармачакраправата [ко]" ("Този, който завъртя Колелото на Закона"). Предполага се, че това е вероятно ранната представа за Буда[30].

Украшението на главата символизира "Средния път." По този начин се разбира, че човека с украшение на главата е човек, който се придържа към средния път. В един от печатите намерени в Индуската долина са намерени подобни накити за глава носени от 9 жени!

Така и от двете страни на монетата откриваме Буда, който завърта Дамма чакра.

Тъй като няма научно изследване относно литературното и физическо символизиране на Буда, а будизма е изследван от археолозите и историците, измислени и неверни тълкувания са дадени само на монети, печати, брахми и други надписи и археологически находки.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. [Birthplace of the Lord Buddha] UNESCO World Heritage Site
  2. P. 95 A Record of Buddhistic Kingdoms By James Legge
  3. The Life of Buddha as Legend and History от Едуард Джоузеф Томас, публикувана за първи път през 1927г.
  4. P. 19 A history of Indian logic by Satis Chandra Vidyabhusana
  5. P. 22 The Life of Buddha by Edward J. Thomas
  6. India by Wolpert (Page 32)
  7. Robinson, Richard and Johnson, Willard (1977). The Buddhist Religion. Encino, California: Dickenson Publishing Complany, Inc.
  8. of Afghanistan
  9. According to the linguist Zacharias P. Thundy
  10. "Zen living", Robert Linssen
  11. "The Original Jesus" (Element Books, Shaftesbury, 1995), Elmar R Gruber, Holger Kersten
  12. Robert Linssen, Zen living
  13. Tarn, The Greeks in Bactria and India.
  14. Robert Linssen, Zen living
  15. [Clement of Alexandria "The Stromata, or Miscellanies" Book I, Chapter XV: http://www.earlychristianwritings.com/text/clement-stromata-book1.html]
  16. [Divyāvadāna], pp. 429–434
  17. Indian Historical Quarterly Vol. XXII, p. 81 ff cited in Hars.407
  18. Elst, Koneraad. Ashoka and Pushyamitra, iconoclasts?:
  19. Aśoka and the Decline of the Mauryas by Romila Thapar, Oxford University Press, 1960 P200
  20. "Gandhara", Francine Tissot, p128: "The monks, expelled from the Ganges valley, maybe by sectarian disputes, followed the northern road (Uttarapatha) or the northern road (Daksinapatha), which conducted them to the Northwest for some, and to the Occidental ocean for the others, with multiple artistic creations marking their respective roads"
  21. Davies, Cuthbert Collin (1959). An Historical Atlas of the Indian Peninsula. Oxford University Press.
  22. Narain, A.K. (1976). The Coin Types of the Indo-Greek Kings. Ares. ISBN 0-89005-109-7.
  23. Hans Erich Stier, Georg Westermann Verlag, Ernst Kirsten, and Ekkehard Aner. Grosser Atlas zur Weltgeschichte: Vorzeit. Altertum. Mittelalter. Neuzeit. Westermann, 1978, ISBN 3-14-100919-8.
  24. Plutarch, Praec. reip. ger. 28, 6
  25. Boardman, The Diffusion of Classical Art in Antiquity
  26. "Due to the statement of the Master in the Dighanikaya disfavouring his representation in human form after the extinction of body, reluctance prevailed for some time". Also "Hinayanis opposed image worship of the Master due to canonical restrictions". R.C. Sharma, in "The Art of Mathura, India", Tokyo National Museum 2002, p.11
  27. Linssen, "Zen Living"
  28. Аполон Белведерски:изображение
  29. гл. XXIX
  30. "Il semble qu'on ait là la plus ancienne représentation du Buddha, selon une modalité qui n'est pas encore celle de l'iconograhie boudhique traditionnelle" (French): "It seems this might be the earliest representation of the Buddha, in a style which is not yet that of traditional Buddhist iconography", in "Afghanistan, les trésors retouvés", p280.