Жервени
  ЖервениΆγιος Αντώνιος |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Жервени
Жервени на картата на Гърция
|
|
 Жервени
Жервени на картата на дем Костур и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Кореща |
| Население | 141 (2001) |
| Надм. височина | 1 087 m |
Жѐрвени (на гръцки: Άγιος Αντώνιος, Агиос Андониос, до 1928 Ζέρβαινη или Ζέρβενι, Зервени[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 141 жители.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото отстои на 25 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 10 километра източно от Габреш. Разположено е в южните поли на планината Вич (Вици).
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В края на 19 век Жервени е помашко село в Костурска каза на Османска империя заобиколено отвсякъде с български села. Отказалите да приемат исляма при потурчването българи се изселват в съседното село Дреновени (днес Кранионас). А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique") в 1878 година пише, че в Сервани (Servani) живеят 600 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ирвени (Irvéni) е посочено като село в Костурска каза с 45 домакинства и 160 жители мюсюлмани.[3] Според Стефан Веркович във втората половина на 19 век в Жервени има 60 помашки домакинства и 225 жители-помаци от мъжки пол.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Жервени има 430 жители българи мохамедани.[5] Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 800 жители.[6]
По време на Илинденското въстание над 30 жервенци са убити от въстаниците, а част от самото село е изгорена. По думите на Христо Силянов:
| „ | Това село, врязано като клин всред съседните български села и дало прочути катили първо изпита отплатата на въстаналата рая.[7] | “ |
Башибозук от Жервени участва активно в кървавото потушаване на въстанието в Костурско.
До 20 век сред жервенските помаци се запазват редица черти на българската култура - обичаи, език, дори българската (християнска) именна система при образуването на фамилните имена. Както си спомня жител на Дреновени:
| „ | Жервенци се потручие, турцка вера имае, ама си-и пазее старите балгарцки презименишча. Верата а-смение, а-езико не.[8] | “ |
Според Георги Константинов Бистрицки Жервени преди Балканската война има 70 помашки къщи.[9]
[редактиране] Жервенци в Турция
След Балканската война селото влиза в Гърция. След 1919 година 1 човек от Жервени подава официално документи за емиграция в България.[10] А след катастрофата на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година помашкото население на Жервени - 55 семейства с 500 души се изселва в Турция. Жервенските помаци са настанени в по-голямата си част в кападокийското градче Синасос, прекръстено по-късно на Мустафапаша, а няколко семейства се заселват в съседното село Джемилкьой. В 2007 година местната активистка Сюрея Айташ издава книга, посветена на историята, бита и езика на жервенци. Към началото на 21 век жервенци все още пазят обичаите мартинки (мартеници), дудулешка (за викане на дъжд) и Гергеден (Гергьовден).[11]
[редактиране] Гръцко Жервени
На мястото на изселилите се помаци в Жервени са заселени 180 души бежанци от Турция - 48 семейства понтийски гърци и 2 семейства малоазийски. През 1928 години селото е прекръстено на Агиос Андониос, в превод Свети Антоний. В 1928 година селото е почти изцяло бежанско с 50 семейства и 180 души[12] или по други данни 179 души.
По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в Жервени се формира понтийска чета, която тероризира околните български села. В 1946 година жервенската чета заедно с гръцка жандармерия напада и разграбва съседното село Бабчор.[13] През Гръцката гражданска война селото пострадва силно - почти всичките му жители бягат в Костур. Осем деца от Жервени са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[14] След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 492 души
- 1920 - 537 души
- 1928 - 185 души
- 1940 - 269 души
- 1951 - 20 души
- 1961 - 213 души
- 1971 - 196 души
- 1981 - 200 души
- 1991 - 213 души
[редактиране] Бележки
- ↑ Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Ζέρβαινη - Άγιος Αντώνιος
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 119.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Antonios.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София 1933, стр. 302-304, Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., София 1984, стр. 545
- ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 28. В спомените на Лабро Королов е посочено и едно фамилно име от Жервени - това на Абдул Попов [1]
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Antonios.
- ↑ Aytaş, Süreyya. Bitmeyen Muharcirlik, Lozan mubadilleri Vakfı yayını, Istanbul, 2007, 73-74.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Македонска информативна агенција
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Antonios.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
